Две конкретни стъпки

Първо описателно, по-надолу – конкретно.

Това е част от чат дневника ми. Говоря с един приятел, когото  да нарека, да нарека… нещо кратко като “аз”… нека е “ни” – като в “рицарите, които казват Ни”. Няма никаква връзка, просто съм фен на Монти Пайтън.

—-
 
ни: (препратка към статия за нуждата от политическо лице на протеста) ;)
ни: ти като си с философска нагласа, трябва да ги виждаш по-ясно нещата от мен. не непременно като тези от статията де :)
аз: ами картината е по-обща според мен
аз: всички тия напъни е ясно, че се правят, за да се замаскира изработването на “спонтанно” ново дясно
аз: но всички организации, фондации, НПО-та и центрове… са с финансиране отвън
аз: пари
аз: всичко е за пари
ни: ново дясно със стари курви ;)
аз: няма нищо спонтанно, всичко е дирижирано
ни: значи да ставаме путинисти :D
ни: пълно осветляване на финансирането на НПО-та
аз: ами… не знам… обаче те и левите и те са спонсорирани, много често от същите фондации
ни: и тях да ги осветляват
ни: нямам нищо напреки
аз: тоест няма тука някаква мащабна война на изтока със запада – всичките пари са наедно и не миришат
аз: осветляване на НПО-тата е най-важно, да
аз: защото те уж нищо не правят, но всъщност точно те събират пари и човешки актив за партиите, постоянно…
ни: не знам – имам усещането, че все пак има някакво мерене на пишки между западното „ляво“ и източното такова.
ни: същото и за дясното важи
аз: едва ли
ни: и май е на културна основа
аз: времето на испанските анархисти е минало
ни: имам предвид по-скоро социалдемокрацията
аз: няма противостоене, ляво-дясно са само цветни етикетчета, които си разменят при първа възможност
ни: не чак толкова анархизма
аз: ами добре, кое е от другата страна?
аз: на соц-дем
аз: путин?
аз: кгб?
аз: според мен са едни и същи от двете страни в днешно време
ни: ами путин по-скоро не е социалдемократ
аз: ако има противостоене, то е показно и театрално
аз: когато има конфликт, публиката гледа конфликта
ни: противопоставяне имам предвид по-скоро кой да кара влака, кой да определя посоката.
аз: гледа лъвовете и гладиаторите на сцената и не забелязва как импрераторът реди една далавера за едни пари
ни: и това го има, да
аз: ами то в днешно време няма две влакови линии
аз: според мен си е една от бая време
ни: трябва да вървим към максимална децентрализация според мен
аз: последен може би Рейгън настояваше и отстояваше нещо по-различно за Америка
ни: може, но някои искат да ни убедят, че има и че тяхната вози по-гладко и не трака чак толкова много
аз: но днес и те са в кюпа, няма свобода, има пълен авторитет на държавата, срещу което говореше Рейгън точно
аз: може, но при децентрализация удържането на положението е най-трудно
аз: защото подривната дейност избуява или при централизация, или при липса на такава
ни: така е, аз затова се колебая доколко да се децентрализира
аз: в единия случай правят зулуми и гърмят църкви по погребения, а в другия започват свободна и тотална медийна война – както е сега у нас, с подставените медии, вкл. електронни
ни: да, ама в малки общности, където всички се знаят според мен е по-трудно да се води подривна дейност.
ни: вижда се веднага
аз: не сме узрели културно за децентрализация
аз: ние и за граждански свободи не сме узрели, та…
аз: донякъде да
ни: да, това е така, за съжаление.
аз: но виж друго…
аз: представи си, че си на протест, да речем, или стачка, нещо
ни: узрелите сме твърде малко и не може да натрупаме критична маса според мен
аз: можеш ли да разпознаеш провокатора и подривния елемент?
аз: не
аз: може да го видиш само, ако си отвън и той не знае, че го анализираш
аз: или ако имаш някаква допълнителна информация, белег за разпознаване
аз: иначе отвътре… ами то това е работата на внедрените и провокаторите – да не се разпознават
аз: ако се разпознаваха… нищо нямаше да стане
ни: така е. аз затова си мисля да започна да ходя на протестите с нещо като google glass – само да записвам
аз: и хората казват – ела на протест, ще видиш, че всички са толкова искрени и честни, никой не е платен… всеки може да говори само за себе си, единствено – и то ако е искрен пред себе си
аз: като си там, вече променяш средата
ни: така е
аз: то е като квантова механика
аз: наблюдателят променя процеса
ни: принципът на Хайзенберг :)
аз: та единственият евентуален шанс е отстрани, включително и времево отстрани, след години… ако има и архиви…
аз: не знам
аз: може да бъркам
аз: но ни правят голямо театро…
ни: и аз го имам това усещане
аз: другото е, дето ти казваш, осветяване на НПО
ни: и вече дискредитираха протестите като начин за оказване на натиск
аз: щото има едни пари, които се въртят… ако спрат да се въртят, 90% от подставените ще кажат майната ви, аз съм за гъби – понеже те са там заради парите
аз: та ако направят тотална финансова ревизия и осветяване – тогава има шанс
аз: но няма да го направят, защото всички във властта зависят директно от тия процеси
аз: всеки е компрометиран в тоя смисъл
ни: мда, май трябва да започне да се иска такива неща
аз: трябва герой, жертва… като Ботев…
аз: ама днес сме мишки, няма как
ни: свърши се с това време – на Ботев, Левски, на Едмон Дантес ако искаш
аз: може ли да ползвам част от тия неща, дето ги говорихме в блога – като маскирам авторството, разбира се?
аз: примерно А каза, Б каза… че ако тръгна да пиша, да не пиша наново ;))
ни: може, да. изобщо не се притеснявай. аз не се притеснявам и името ми да се спомене. в края на краищата не казваме нищо лошо или невярно.
аз: понеже мисля, че трябва да ги пускаме публично тия неща, поне като мисли да са видими
ни: най-много да отнесем някой коментар, че сме гадни комунисти, но на това поне аз съм свикнал вече :)
ни: да, така е. като контратеза на останалите блогъри.
ни: че те нещо много единодушни в мнението си :(
аз: :) за мен е голямо шоу, като ми кажат комунист, направо мигам и се щипя, не мога да повярвам ;))
ни: не мога да повярвам, че всички са заблудени
аз: заблудените са най-гласовити и най-ентусиазирани
ни: е, аз нали съм дете на комунисти – свикнал съм :)
аз: то не е гаранция, че и ние не се заблуждаваме сега, но поне подлагаме на критика нещата
ни: още от началото на 90-те – в института, в който работеше баща ми
ни: да, няма никаква гаранция. но ние подхождаме с определена доза съмнение към това, което казваме. стига това, че си казваме – възможно е и да не сме прави.
ни: търсим други възможности, други пътища

—-

В една приятелска компания отношенията са толкова сложни и многопластови, че не всички в нея ги разбират. Какво остава за общност или общество – особено пък като е намесен и процесът на “управление” на това общество. Много ми е странно как има хора, които приемат всичко от медиите за чиста монета и неподправена, сурова и пряка истина. Навремето хората се зомбираха от вестниците, после от телевизора, а сега от избрани интернет-сайтове. Няма никаква разлика, признайте го пред себе си – законите на действие на пропагандата си остават едни и същи.

Още по-странни са ми политолозите и социолозите, които имат сурата да се показват и да “анализират” неща, които очевидно не разбират. Или нарочно се правят, че не разбират правилно – все тая. И по този начин да внасят вместо разбиране неразбиране. Нищо не е толкова просто, колкото ни го обясняват “анализаторите” – ако беше толкова просто функционирането на обществената властова система, то отдавна или да сме я отхвърлили и сменили, или да сме изчезнали като биологичен вид.

Нека всеки мисли сам и подлага всяко нещо на съмнение и критика, преди евентуално да го приеме. Периодично се усъмнявайте и в правилността на преценката си, дори и това да повлича надолу много “вярвания” и “истини”. Иначе ще се превърнем във фанатици, които разпалено ще повтарят, че не са – защото не виждат, че са.

—-

1) Забрана за заемане на ръководен обществен пост на всеки, който е бил сътрудник на ДС и/или е получил образование или работа зад граница по партийна линия през годините преди 1989г. Преди години някои от СДС искаха частично да го въвеждат, но Костов, Желев и Стоянов решиха да не режат клона, на който седят. Трябва някой да “жертва” кариерата си в името на бъдещето на страната – дали има останали такива хора в управлението днес?

2) Пълна финансова ревизия на всички НПО и отсега нататък публичност на потока пари към и от НПО – проекти, експерти, дарения, търгове. За всички видове организации. Централно видимо в интернет. Предишни управления опитваха да го въведат частично, но на час по лъжичка не става – трябва цялостно, постоянно и видимо.

Всичко друго са сапунени сериали.

28 thoughts on “Две конкретни стъпки

  1. anonymous

    дотук чувам глас в пустиня, да ви видим какво ще направите.

  2. San Antonio

    @anonymous

    Само ще стоите отстрани и ще гледате ли?

  3. Типинг Пойнт

    Енергетични прокси войни се водят на гърба на скоро събудилия се от летаргичен сън български народ.

    П.С. Аз съм капиталист по убеждение и фанатично вярващ в индивидуализма и свободния пазар.

    П.С.2 Учудва ме как в статия с негативен поглед към протеста не се спомена името на Сорос, който е дребен унгарски протекционист-спекулант. За разлика от него Путин е дребен и в прекия и в преносния смисъл мафиото-протекционист. И на двамата каузите са изгубени.

  4. turin Post author

    Типинг Пойнт, не споменавам Сорос, защото говоря по принцип. Разбирам какво имаш предвид, но нарочно не съм намесил имена, за да четат читателите смисъла, а не да си го припомнят, като мяркат запомнени имена в текста. Споменаването на Путин и на Рейгън е в чата – там просто не съм променял нищо и е оставено за илюстрация и въведение (сега виждам, малко дълго, но който се интересува, ще дочете).

    Само едно не схващам – защо казваш, че каузите и на двамата са изгубени? Не че споря, просто не разбрах защо. Не можеш да отречеш, че влиянието е голямо и дори можем да кажем че на фона на всичкото това влияние е спорно дали и доколко народът наистина се е събудил – толкова едва-едва ни е разтъркването на очите.

    Моля, кажи как виждаш бъдещето на свободния пазар и индивидуализма на фона на гореспоменатите постоянни и дългогодишни влияния в политиката. Леко се отклоняваме от темата за 2-те точки, които давам, но ми е интересно, наистина. ;)

  5. Типинг Пойнт

    Каузите и на двамата са изгубени, защото протекционизмът унищожава икономиката, а парите не могат да се ползват в отвъдното без значение дали са честно спечелени от продадени ябълки с принадена стойност или одрани от кожата на страдащия роб. Освен това императорите по дефиниция са обречени да губят.

    Как виждам бъдещето на свободния пазар и индивидуализма: за да се върне в едно крайно положение един предмет трябва да мине първо през срещуположно крайно положение. Горе-споменатите от мен две личности обезглавяват икономиката за да може като феникс тя да възкръсне от праха. Аз съм оптимист, нали? А и вече споменах, че съм фанатик.

  6. turin Post author

    Разбирам, мерси. В рамките на шегата – пък иначе мен ме обвиняват приятели, дето протестират, че с еволюционните си социални възгледи обърквам “бунта на масите”. :) Бавния мах на махалото с крайните положения визирам. А беше хубаво преди години да гледам как в Стар Трек човечеството е излязло от това движение и живее в общество, в което свободата не се достига, а е нещото, върху което стои самото общество. Утопиите на Родънбъри. Малко е отчайващо хубавите неща да са крайност и част от цикъл с по-други крайности в него, но такъв е животът.

    А за лустрацията и прозрачността на НПО? Все пак трябва да имаме някакъв път до промяната, за която казваш – унищожителността на протекционизма може да е общият процес, но малките стъпки вътре все пак не се случват от само себе си – правят ги хората, като променят правилата.

  7. Типинг Пойнт

    В интерес на истината аз не мисля, че капитализмът и индивидуализмът е нещо по-хубаво или дори по-стойностно от колективизма, просто го намирам за единственото, което води след себе си до научно-технически революции, което в стила на протестите “говоря само от свое име” (защото гледам от моята си камбанария и от там така се вижда истината, която обаче е с много лица, като рубля).

    За лустрацията: ще цитирам г-н Плевнелиев, че това, което имаме налице е един тумор, който трябва да бъде отрязан, за да има поне някакъв шанс за пациента. Не съм съвсем сигурен обаче дали вече няма разсейки из целия организъм или по-скоро всички белези сочат натам, че разсейките вече ги има. Ами сега? Какво правим от тук нататък. Май си трябва истинска революция с много, много кръв и много трупове. А тогава няма да има нужда вече от лустрации и НПО.

    Малко встрани от английския ми хумор, подкрепям лустрацията, защото не бих бил потърпевш от нея, нито би бил някой от най-близките ми кръгове (напоследък модерно стана да се употребява това) от хора. За НПО-тата – смятам, че тука НПО-тата са предимно от западно-левашки (не се извинявам за термина, защото са леваци в прекия смисъл на думата) характер и са своево рода противодействие на трайно-установените азиатски интереси в страната.

  8. Nick Angelow

    Я виж ти — ще излезе, че за да се върви напред трябва колектив(и) от индивидуалности? Хайде, нека кажем личности, че индивидуалност май е по-неопределено, а на тази страница Хайзенберг вече беше споменат :)

    Май пак ще откриваме колелото :(

    Между другото, във връзка със споменатото от Типинг Пойнт за индивидуализма — за да може да го разберем, не трябва ли да има някаква негова „опозиция“. Нещо като Ин и Ян, добро и лошо, черно и бяло, мъж и жена? Защо ли се сещам и за чичко Хегел в тази връзка :)

  9. anonymous

    @San Antonio – когато сметна за нужно ще се намеся. Засега се забавлявам с гледане – защото тук определено още са на фаза идеализъм.

  10. San Antonio

    @anonymous
    Трябва ли да разбираме, че се мислите за прекалено интелигентен и красив, за да хвърляте перли на прасетата :roll:

  11. turin Post author

    Типинг Пойнт: Малко встрани от английския ми хумор, подкрепям лустрацията, защото не бих бил потърпевш от нея, нито би бил някой от най-близките ми кръгове (напоследък модерно стана да се употребява това) от хора.

    Нека уточним, понеже може някои да не ни разберат, че не е страшно човек да е “потърпевш” от лустрация. Не става дума за някакъв линч или преследване. Нищо общо с нещата след 9-ти. Става дума само човекът да не е на висш пост. Може да е на всякакъв друг пост. Нищо не пречи на училия в СССР полковник А или училата на запад през 80-те негова дъщеря Б да работят по специалността си и да печелят пари. Става дума само да не са началници, а да се отдръпнат и да отворят път за доказване на тези, които 45 години е трябвало да получават документ за благонадежност от партийния секретар, за да кандидатстват във ВУЗ, да излязат извън граница или да се преселят в друг град. Или съответно да им бъде отказван такъв документ, дори без основание и животът им да зависи тотално от всичко това.

    Лустрацията не е саморазправа, а опит за възстановяване на някакъв баланс и обществена справедливост. Само да уточним. Не е и изпадане в другата крайност, когато софийската партийна организация на Костов, докато беше на власт, издаваше същите такива бележки за благонадежност, но “сини”.

  12. anonymous

    @турин – лустрацията е крайно необходима, но ще я въведат след около 10-15 години, когато просто няма да засегне никого по чисто биологични причини.

    @сан антонио – нямам никакви илюзии за интелигентност и красота, но и не се включвам там, където не виждам как да помогна.

  13. turin Post author

    Типинг Пойнт, това че НПО-тата са левашки, както казваш, доколко е причина да не ги закачаме и да не искаме парите им да са прозрачни? Същото се отнася и за партиите, между другото – и те са ни левашки, но това не значи да ги оставим без или с малкото контрол на финансирането им, който има сега. Ако единственият начин изобщо някак да работят е да получават сиви и преточени пари – тогава прозрачност и да се махат, пък в екосистемата да се освободи място за поява на не-левашки.

    anonymous, ако казваш, че ще въведат лустрация след 10-15 години, а по-правилно е да се въведе веднага, за да има ефект – ами тогава давайте да настояваме и да изискваме, докато изобщо все още има смисъл биологично. Същото като с НПО-тата – щом има по-правилен начин, но най-вероятно нещата ще продължат да стават по по-неправилния, нека тогава да настояваме и протестираме да се поеме по по-правилния.

    Това са идеи за промяна, идеи за протест, които точно защото са притиснати от времето, са така належащи и важни. По-важни и по-належащи от “нека подадат оставка и да изберем други мекерета на тяхно място”. Като ще е гарга, да е рошава, като ще е свиня, да е тлъста – като сме решили, че ще протестираме, нека протестираме за нещата, които са в същността на проблема, а не да преследваме симптомите!

  14. anonymous

    ами пиши го на голям плакат и отивай – все ще намериш съмишленици.

    аз по географски причини – не мога.

  15. рационален либерал

    Лявото смята, че битието определя съзнанието. Дясното е криптофашизъм. Чалгата води до високи ценности и култура?? Проститутките ще влязат в рая, с такова съзнание??

    http://moradabg.com/rogers_bg.htm

    http://www.dokumentalni.com/?p=2659

    http://moradabg.com/incongruity1.jpg

    http://moradabg.com/incongruity2.jpg

    Христос иска всичко да делим по равно. Бюджета, печалбата, свободата и храната. В рая ще влезе този, който дава повече, отколкото получава – като усилие и пай.

    Капиталът е колективен продукт. Ако занесеш какъвто и да било капитал в пустинята, на Марс или останеш сам на Земята и няма кой да се интересува от капитала ти – то значи нямаш капитал! А собствеността на капитала е държавен продукт!

  16. turin Post author

    Рационален либерал, не намесвай неща, които вие социалистите не разбирате – Бог не въздава според заслугите. Това е азбучна истина за християнството и е простимо, че не я знаеш, но моля не я ползвай в примерите си. Бог въздава от благодат. “От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите” е елемент от теорията на Маркс, не намесвай Христос в това.

    Другия ти коментар, пълен с цитати и обяснения го спестих, спестих и главните букви – придържай се към темата и не крещи, моля. Маркс е интересен, много интересен, но не е точно тук и сега такова обсъждането.

    П.П.: Лустрация? Парите на НПО?

  17. Nick Angelow

    Уф, честно казано за лустрация се двоумя до известна степен — има ли нужда от лустрация, ако има ясни правила за спазване (примерно в държавното управление), с ясни и неизбежни последствия, ако се отклониш от тях (даже и само да се опиташ да се отклониш)? Поради опасност от неизбежни близки срещи от трети вид с бай Ставри или Киро Жарта.

    Това е свързано и с въвеждане на ред и дисциплина в съдебната власт. Задължително трябва да се върви към промяна на реда на избиране на ВСС — никакви партийни или президентски квоти. Квоти може да има за избор от адвокати, съдии, прокурори, обикновени юристконсулти — да си пускат номинации и да провеждат локални избори. Ако престъпването на закона неизбежно се наказва, тогава може да се надяваме нещата да започнат да се променят и към по-добро. И не само в наказателното право, но и в гражданското.

    За осветляване на финансирането на НПО и отделните партии — мисля, че за това не може да има спор. Доколкото знам, освен другаря Путин, подобни закони има и в Съединените щати. Значи самата идея няма какво толкова да се оспорва и обмисля.

    Съжалявам, малко са ми разхвърляни мислите, но нали затова е и тази публикация — да доведе до артикулиране на разумни идеи, които да бъдат „наложени“ за изпълнение :roll:

  18. turin Post author

    george, ха, мернах две неща – 3 000 000лв. за Икономедиа за 3 години (по милион на година) и на фона на това 600 000лв. за шахматен клуб с детски и младежки шахматни турнири – пак 3 години, по 200 000лв. на година за реална работа, организация, обучения, турнири, награден фонд. На тоя фон… абе много скъпо е явно да си медия… понеже едва ли е евтино да правиш шахматни турнири. В някакъв смисъл – лошо няма, щом могат да печелят проекти – нека си ги печелят и медиите. В случая съм доволен, защото този грант, който показваш, е видим и парите са обявени.

    Ако всичката информация за тия движения на пари може да се събере, ако все пак някъде се публикува, може би е работа на някой от нас да запретне ръкави и да събере данните, да сглоби сайт, който да я обновява? Както Боян Юруков прави с всякакви други държавни данни? Или не е работа на нас, а е задължение на самата държава да следи НПО-тата и да ги публикува централно? Малко съм объркан за техническия път.

    Всъщност как стои правно въпросът, някой знае ли? Следят ли се всички пари на НПО или само частично и само на определени видове НПО? Последната година имаше напъни за такова следене, но не знам докъде я докараха – да не би незабележимо за хората все пак някъде да работи такава статистика и да е видима?!? Мисля, че трябва да е работа на НАП, ако някой знае линк от тях, моля да даде.

  19. turin Post author

    Nick Angelow, според мен основният въпрос относно лустрацията е именно дали може да се въведе ред и справедливост в съдебната система (като един от корективите в обществото), ако думата там имат същите хора като преди. Тоест ясно е, че трябва да има справедливост. Лустрацията няма за цел да въвежда несправедливост самоцелно, а обратното – цели гарантиране на възможност за безпристрастност или поне решаване начисто. Нещо като онова за новия бардак.

    Ако има начин да се задвижи съдът правилно без да се накърняват кариерни права на бивши кадри – добре. Но въпросът е дали е възможно или не. Ако продължаваме да опитваме и всеки път си казваме, че този път не се е получило заради нещо друго, доникъде сме. Имаме един ясно видим управляем елемент от експеримента и трябва да направим повторен опит, като променим точно него. Научен метод. Самата корупция не можем да контролираме директно, но можем да контролираме директно дали на ръководни постове да са бивши кадри или не. Според мен е по-сигурно и по-научно да сменим кадрите, отколкото да продължаваме да цъкаме ключа на изгорялата крушка, та белким жичката залепне и светне веднъж.

    Накратко – ако оттеглянето на номенклатурата на БКП от ръководните постове е възможен ход, защо се бавим толкова години с обходни маневри? Забавянето е пряко свързано с гореспоменатите разсейки на тумора – колкото повече чакаме, толкова по-безмислено става заниманието.

  20. george

    Според мен това, че са обявени парите нищо не значи.

    Почти все едно е да обявиш дарение от Х милиона лева за МВР.

    Да наливаш няколко милиона в конкретна почти доминантна медия в дадена страна е меко казано подозрително. Никой не дава шест цифрена сума за да те подпомогне просто ей така. Това се връща под формата на внимателно написани материали – за бюджета, за НПОтата, за газовите истории, за шиста, за полупрезидентската република и т.н.

  21. Типинг Пойнт

    Мали мали, тез НПО-та… голям “враг на народа”. Да вкараме собствениците им в някоя църква и да ги взривим. А който останал жив – да пратим да строи Белене.

    Обаче ще се наложи да се примирим с факта, че ще изгорят и стотици собственици на НПО – финансирани от руската мафия :) Ако все още искаме да им теглим ножа, мога да спонсорирам закупуването на тротил за бомба. Вие можете да я заложите примерно пред Ал. Невски, да натоварим шефовете на НПО-тата в някой бял автобус и да го пуснем около храма.

  22. turin Post author

    Типинг Пойнт, ти се майтапиш, ама аз понеже вече съм срещал преди време тук хора с оперирана ирония, внимавам повечко. :)

    Същността и историята на проблема е скритото лобиране. И по-точно проблем е, че у нас на практика няма друго лобиране. Нарочихме така прикритите пари на НПО, защото май са основният поток за захранване на това скрито лобиране. Не е проблем да се знае, че някой лобира за някого, за партия или за фирма. Но у нас могат да го правят (и в двата смисъла – и като успяване и като имане на топки), само ако се крият. А публиката все си мисля че има право да знае, за да преценява по-добре. Да, лобистът трябва да положи повече усилия, ама хайде стига с “на хляба мекото”.

    Сега знам, че някои от четящите тук ще отдъхнат с облекчение “ох, те за милите Дневник ли обсъждат, ей, добре, че ги харесвам и значи всичко е наред”. Ами не, не е наред – и аз чета Дневник, но не трябва да си затваряме очите. Нали Левски беше казал за царя, дето и сега си го имаме. Ако ще протестираме срещу подмолни влияния в политиката, да го правим както трябва и срещу принципа, а не само проявлението на деня.

    Заслужава си да се потърси как точно се урежда лобирането и спонсорирането на партии и организации в Щатите, например. Могат много неща да си дойдат на мястото – все говорим за “сива икономика”, но премълчаваме, че тя съществува, защото съществува и сиво в парите на политиката.

  23. рационален либерал

    Рационален либерал, не намесвай неща, които вие социалистите не разбирате – Бог не въздава според заслугите.” ти си невеж, не съм казал това?? Става въпрос за его! Който победи егото, ще бъде в Рая. Проявяваш криптофашизма си – “вие социалистите не разбирате” – бях против БКП – 13-годишен, 1988ма, СДС ги разбрах какви са през есента на 1991ва, въпреки това не съм гласувал за БСП, гласувах 1997ма за СДС.

  24. Типинг Пойнт

    Нарочихме така прикритите пари на НПО, защото май са основният поток за захранване на това скрито лобиране.

    Е тука вече не мога просто ей така да се съглася. Ще ти кажа ей сега защо. Няма да ползвам логиката “шефе, щом имаш рибки значи си гей”. Ще ползвам много по прозрачна логика:

     
    ——ЕДНО——
    1. Най-едрият в пазарната ни икономика дял има кой бранш? Отговор: Енергетика.
    ——ПЛЮС ЕДНО——
    2. Коя е държавата, от която основно зависи България в енергиен план? Отговор, ясен от много време: Русия.
    ——РАВНО НА ДВЕ——
    3. Там където са най-многото пари (енергетиката зависима от Русия) там е най-голямото лобиране. Всъщност лобирането се финансира директно от СОЛИДНИ подкупи (корупция).
     

    Ако НПО-тата на “СОРОС” бутаха толкова пари, сега американски компании щяха да държат икономиката на България под американския си ботуш, а тя – бедната – е изцяло под руско-путинския ботуш. Енергийната мафия е основно на хора на бившата (бивша, бивша, колко да е бивша) държавна сигурност, които запазиха връзките си с бившето (а и то колко да е бивше) КГБ, за да могат първите да движат интересите на последните. Нито една от двете страни на измамата не го крие (ако греша, поправете ме).

    Всъщност аз не се шегувах в нито едно от своите мнения публикувани под тази статия. Просто ми беше необходима яснота кой какво мисли по темата. И вече са ми ясни достатъчно неща…

    Действително както по-горе споделих аз съм си чиста проба капиталист. Като такъв не ми допада нито американската, нито руската икономика, защото нито една от двете с всичките си регулации не се доближава дори най-малко до капитализма като прилична идея, а само до някакви негови хибридни извращения, които имат много повече общо с плановата икономика, отколкото със свободния пазар. И не, Капитал не е капиталистически вестник. Там съвсем целенасочено и редовно се пропускат някои логични връзки сочещи към икономическата зависимост на България от Русия. Капитал е ДУМА под прикритие, а собственикът му си умира от кеф от регулацията на енергийния пазар на Родината ни и преференциите за зелената енергия, но също така използва някои други схеми за “себе”-финансиране. За това, аз няма да ползвам Терминал 2, а Бъняса и това ще се случи съвсем скоро, защото тук няма бъдеще и няма да има никога. Неперспективно е да живееш в държава на кръстопът, управлявана от крадци.

  25. turin Post author

    рационален либерал, моя грешка, извинявай че съм те обидил.

    Типинг Пойнт, не мога да не се съглася с всичко. Проблемът е, че е твърде отчайващо всичко, твърде предопределено, ако щеш. А пък аз не мога да се навия на живот в чужбина. Щото нали има два начина – или тук ако има начин да променим и поправим нещо (или поне да говорим за проблемите и така да градим основи за промяна на нагласите лека-полека с годините), или да си обираме крушите и да идем някъде, където е по-добре и сме ценени. През месец и нещо ме търсят от някое такова място, но все не се решавам. Или е нещо насадено в училище от пионерските години, или наистина не мога да живея на място, на което не се говори български. Ако нещата наистина са така отчайващи тук и ако този кръстопът няма изгледи да го отминаваме, ще трябва да пробвам на място.

    Извинявайте за отклонението от темата. Но за мен нещата са свързани и не мога да опитвам все да говоря “обективно” и безлично. Може би така трябва да бъде – проблемът на държавата, парите в политиката и НПО, енергийната мафия и т.н. си е личен, защото не се случва някъде там на друга планета…

    Съгласен съм с всичко, казано дотук. Да ви призная, не очаквах изобщо да стане истинско обсъждане без преповтаряне идеи и без опростяване на въпроса. Само ако не беше всичко толкова непроменливо и неперспективно. Реших, че с тези две предложения може да се постави добро начало, но… Ако имате все пак идеи какво да се прави и как да се мислят проблемите в България в развитието им, казвайте.

  26. рационален либерал

    В сегашната световна криза, пък и всяка, страните с развит вътрешен пазар и потребление са почти незасегнати от кризата. А страните като нашата са във фалит. Това е дясна политика за експлоатация на ресурсите чрез привличане на външни капитали. Нещо отречено още от Адам Смит – да се разчита само на външна търговия и така да се подценява трудът на реалната икономика. Но десните мислят, че всичко трябва да се продава, ако цената му е евтина и мечтаят за държава с нула безработица – чрез свръх ниски заплати.

    Производството създава потреблението? Значи кризи не може да има!?

    Законът на Сей за реализацията

    Законът на Сей в най-общата му форма гласи, че на производството и предлагането на стоките винаги съответства равно по величина собствено генерирано търсене, според което не може да се стигне като цяло до общ диспропорционален разрив между търсенето и предлагането. Логиката на закона за реализацията Сей извежда от общия контекст на теорията си за производството и ценността. Индивидите в обществото според него произвеждат полезности, за да задоволяват с тях собствените си потребности.

    Първият тезис от закона гласи, че колкото повече са производителите в една страна и колкото по-голямо е производството, толкова по-лека, разнообразна и широка е реализацията на стоковата продукция. Това обуславя и невъзможността в мащаба на обществото да настъпи общо препълване на пазара и криза на перманентно свръхпроизводство.

    Вторият тезис на Сей следва от първия и гласи, че всеки индивид е заинтересуван от благополучието на всички и че разцветът в една област на производството води до разцвета на всички останали.

    Според третия тезис вносът на чуждите стоки благоприятства реализацията на вътрешните продукти, защото не може да се купуват чужди стоки за друго, освен за продуктите на националния труд, капитал и земя, на които търговията следователно предоставя реализация.

    Политическа икономия на дребните стокопроизводтели

    Симон Се Сисмонди (1773-1842)

    Сисмонди се явява привърженик на трудовата теория за стойността. Той отбелязва съвсем определено специфичния обществен характер на труда, създаващ стойността. Той поставя в центъра на тази своя теория (теория за реализация и кризите) проблемите на пазара, реализацията и кризите, като тясно ги свързва с цялостното икономическо развитие на страната. В цялото творчество на Сисмонди особено се акцентира върху тезата за подобряване на материалните условия на живот на онеправданите, на социално слабите индивиди на обществото. Според Сисмонди държавните институции, техните нормативни актове и закони следва да гарантират справедливи отношения между притежателите на манифактурни предприятия и наемните работници. Той смята, че предприятията следва да бъдат разпределени между голям брой средни и дребни стокопроизводители, за да се намали наемният труд и да не бъде той отново робство за работническата класа. Той също смята, че държавата е длъжна да осигурява помощи за безработни, да осигурява старите и болните.

    В заключение могат да се направят следните изводи:

    В своя теоретически анализ Сисмонди откроява противоречието между производство и потребление. Той обаче не показва неговата връзка и взаимозависимост с другите икономически противоречия на системата.

    Неговите трудове са проникнати от гневен социален протест. Той разработва, от потребителски позиции, програма за социални реформи в обществото.

    Идеите на Сисмонди се използват от представителите и на по-новата теоретическа мисъл. По-точно неговите идеи ги намираме в разработките на английския икономист Хобсън.

    Колкото повече капитализъм – добавена стойност за предприемача, толкова по-зле за държавата и икономиката. Може да се изчисли и онагледи, чрез процента на БВП от търговия и производство спрямо сбора от заплатите на работниците там, или колко процента от БВП взимат хората в дадена държава с доходи до 30 000 долара, доходи над средната класа или над средната годишна заплата. Понеже капитализмът се поддържа с кредити а не с доходи, като финансовият капитал на капиталистите се дава като кредити – първо един взима кредит и си купува нужното – от някого – а той с тези пари ще си плати дълга към банката или ще ги внесе – и тя пак ще даде същите пари на друг – и банката ще го направи много пъти… И в банките ще има 20% ликвидност – така е в българските, в американските е по-малко. Но когато акционерите и вложителите си поискат парите в брой, на помощ идва ФЕД и колкото повече ликвидност, толкова по-малка лихва, ФЕД и за това помага. Злато не може да се печата и затуй е отменено. Голямата Депресия е била липса на ликвидност, като вложителите са си искали злато, а златото е ограничено, но първо са увеличили лихвата поради липса на ресурс в банките – ликвидност, де. 1000 милиарда долара взети от продажба на петрол, колко ще се влеят в потребление, и това години наред, като чисто потребление без да се дават като кредити??? Години наред… без да има растеж на доходите и дефлация. Дефицит на потребление и инвестиции – явление преборвано с доходи от бъдещето – кредити. Кредитният бум свърши – какво следва?

    Капиталът е колективен продукт. Ако занесеш какъвто и да било капитал в пустинята, на Марс или останеш сам на Земята и няма кой да се интересува от капитала ти – то значи нямаш капитал! А собствеността на капитала е държавен продукт!

    Народът да стане и измете буржоазния протест и Орешарски!

    …народът все повече олевява, обеднява и вече не е егоист-десен, спасението е колективно-християнско.

  27. turin Post author

    Помолиха ме да препредам още две стъпки, предложени (може би другаде, тук не е идвал такъв коментар) от човек с псевдоним wreckage: 1. Антимонополно и антикартелно законодателство като в US of A и 2. Закон за собствеността на медиите.

    Не мога да кажа нищо за тия предложения – за мен основните, най-важни и най-смели стъпки биха били двете, които предлагам в статията – лустрация и осветяване на НПО. Причината е, че това са две донякъде противоположно насочени мерки – първата ще плесне през ръцете (или поне ще им покаже, че искаме да действат законно) руската агентура и интересите им в енергетиката, а втората ще плесне през ръцете (или поне ще им каже, че искаме да действат законно) чуждите опити през фондацийки, сдруженийца и институтчета да разбъркват българското политическо пространство.

    Затова 1) лустрация и 2) осветяване на НПО са, доколкото е възможно, мерки с взаимно неутрализиращ се страничен ефект.

Leave a Reply