Tag Archives: parenting

Гушкайте децата си

Наскоро върнал се от пътуването ни и все още несвикнал съвсем, ми трябваха само няколко излизания до магазина, едно до училището и едно до парка, за да се почувствам у дома си. Казано и в добър смисъл, и иронично. Иначе се заблуждавам и аз като вас, че София е модерен град с нормални хора и че например улицата ми и тя е европейска.

Излязох да пия бира-две с Ванката и Павката и каквото беше пролетно топло мартенско време, краката ни отведоха вън от усойните места в Яворов направо в Борисовата градина. А там знам как е през почивниците, особено пък в топло време – пълно с народ.

Срещу нас по алеята върви млада компания, семейство с приятели. Още преди да ги забележа отдалече се чува рев на дете. Представете си колко време е плакало. На разминаване чувам нещо от сорта на “остави го, така трябва, нека се научи, не може все да иска пуканки, ще спре сам, не се обръщай”… А десетина метра зад тях пъпли малко бебе, протегнало лява ръчичка към тях и цялото в сълзи и със сополи под нослето реве неистово.

Отчаяно, с една-едничка мисъл и цел – да настигне мама и тати и да им каже колко е притеснен, разтревожен, ядосан и уплашен. Протяга ръка и реве, без да знае, че явно точно заради това е “наказан” и затова милите му мама и тати не се обръщат и вървят, все едно не го чуват. Реве без да спира и пъпли – бебе на около две години и половина или три – увито в яке, не се интересува от минувачите и протегнало ръка към единствените негови хора на тоя свят, реве и текат сълзите и сополките му…

Знам, че нямам право да се намесвам. Знам, че не е прието така и знам, че когато моите са плакали на улицата, понякога баби са се намесвали поучително и само са си докарвали справедливия ми гняв – защото ние никога не сме оставяли децата си да вървят след нас през целия парк и да ни викат, “за да се научат”. Дори и най-много да са ни ядосвали, дори и от друго да сме били ядосани, все сме намирали сили в себе си да се обърнем и да гушнем малкото мишле. И да го гушкаме, докато се успокои и спре да плаче, да хълца и да се дави. Защото децата трябва да се гушкат, а не трябва да хълцат и да се давят.

Възмутих се публично, но не отидох да се скарам на родителите, защото не е моя работа, а е тяхна – те трябва да оправят нещата и едно каране ще вкара само още тормоз за детето. Не отидох и да гушна детето, защото също не е моя работа – то иска неговите си хора, не го интересува какви са и защо са го наказали за някакви си пуканки, иска да го гушкат те, а не непознати – и така трябва да бъде. Но се възмутих, отчаях и натъжих – това поне можех да направя.

Децата трябва да се гушкат. Дори и без причина, а ако има причина – да се гушкат десет пъти повече. Децата трябва да се гушкат, и да бъдат държани гушнати, докато те сами не се отдръпнат, защото само те знаят колко дълго имат нужда да ги гушнете, а не вие. Възрастните хора много-много не разбират от гушкане, затова най-важното е, че гушкането е за детето, не за нас – така че толкова дълго, колкото то прецени.

И ако го наказвате така, какво ще спечелите? Мислите си, че ще стане по-спокоен, по-послушен и друг път няма да ви иска пуканките, които сте решили да не му давате? Лъжете се жестоко! Единственото, което ще спечелите, е комплексиран младеж, който не знае защо е толкова объркан в чувствата си, може би защото не помни как са го оставяли да плаче, но със сигурност усеща липсата на гушкането и успокояването. Точно тези пъти, когато е имал истинска нужда, а вместо това е получавал опити за дресировка. Какво ще спечели детето, освен всякакви комплекси за изоставяне? Едва ли ще разбере, че майка му и баща му са тъпи задници, които не са били дорасли да гледат деца. Може би ще види поколенческата логика, когато дядо му разкаже как той е правил същото и когато се усети, че самият той прави същото със своите си деца. Може би ако се усети, няма да е късно да скъса връзката, да се обърне и да гушне детето си, да го успокои и да му повтори десет пъти, че мама и тати са тук и разбира се, че няма да го оставят сам в парка, а даже ще седнат на пейка до люлките и ще му купят пуканки…

Изчаках, докато детето се скри от погледа ми – все така ревящо и протегнало ръка. Вървеше след тях, а те вече бяха свърнали към странична алея към подлеза.

Трябва да гушкаме децата, те са за това. И трябва да им даваме пуканки, сладолед, изобщо за каквото лакомство си мечтаят. Техните мечти за лакомства са малки и евтини за нас, но за тях безценни. Е, ако не искат да ги носим на ръце, защото гоненицата е по-важна, разбира се, че не трябва да ги гушкаме излишно. Но колко и кога – само и винаги те решават, не ние. И затова ни се карат, когато сгрешим – а вие какво си мислехте, че е реването?…

Синьото в GNOME

Новият GNOME 2.20 идва и с нова подразбираща се тема на изгледа. В началото не го забелязах, после синичкото изведнъж ми дойде в повече и се чудех дали има промяна или пък зрителната ми памет нещо дава накъсо. Ама и как да забележа, като аз 2.20 го получих почти “на части” — обновявам Дебиан-а си почти всеки ден, всъщност всеки път като се сетя. А да ползваш Debian unstable за настолна система си е приятно занимание. Всичко последно и най-ново идва, инсталира си се и заработва за радост на окото и успокоение нервите на потребителя.

Е, случват се и малки засечки, но вече много, много години инсталацията на Wishmaster не е сменяна, а само обновявана. Може би към 8-9 годинки, помня ли. Не че не съм оправял проблеми във файловете status или available на dpkg, или да кажем инцидентни омазвания на scrollkeeper или gconf. Да, на ръка — макар че не съветвам ако не знаете какви са тези файлове да ги пипате :) То ако не ги знаете няма и да ги намерите, де ;)

Но новият изглед на работната ми площ и все по-натрапващото се синичко във всяко нещо, дето пусна и погледна взе да ми идва в повечко… Какво се оказва? Подразбиращият се изглед на Gnome се казва “Clearlooks”, в нашия превод — “Яснота”. Такъв е в повечето дистрибуции поне — може да има тук-там и други, все пак всичко е до решението на дистрибутора. Някои, доколкото зная, издават Gnome с подразбиращ се Firefox вместо Epiphany, та камо ли един изглед ;) Тъй… обаче новата версия на “Яснота” е ле-е-еко преработена, както биха казали дизайнерите. Работното заглавие на тази промяна е било “Gummy”. Е добро попадение е било — стои ми като някаква лепкава гума и на мен.

Абе то хубаво синичкото, пипнали са навсякъде и всичко изглежда наистина по-“красивичко”… И синичките “асансьорчета” и те радват, макар да омръзват доста бързо. Обаче това със синята преливка в листовете из настройките и подпрозорците ме плаши насън вече. Искам си новите програмки, новата тема, обаче не искам да се тормозя с толкова много синьо, синьо навсякъде… Изходът не е в смяна на цветовете — опитах всички идващи в Дебиан теми за Gnome.

Решението? Създаваме или отваряме файл ~/.gtkrc-2.0 и в него пишем нещо такова:
 

style "my-clearlooks" = "clearlooks-default"
{
  engine "clearlooks"
  {
    colorize_scrollbar = FALSE
    menubarstyle = 0
    toolbarstyle = 0
  }
}
class "*" style "my-clearlooks"

 
Първата настройка е за оцветяването на плъзгачите — в синьо са красиви, обаче прекалено излишно се набиват в очи и отклоняват вниманието от съдържанието.

Втората настройка е за ефектите на менюто. По подразбиране менюто в новата тема е с едни сенки, едни приплъзвания, едни ефекти… тръпки да го побият човек. Пак разсейва вниманието от съдържанието. “0” изключва ефектите, “1” включва тия вдлъбвания и изпъквания, а “2” слага цветна преливка. Бррр.

Третата настройка е за лентите с инструменти. По подразбиране сега вече всички ленти са изпъкнали и бутоните в тях при преминаване с мишката леко се вдлъбват, при натискане — още повече. Всичко добре, обаче сега приличат на кръгли дървени пръчки и особено когато имаме няколко ленти една под друга се получава някаква вълнообразна неприятност. Плоските ленти с нормално вдлъбващи си се при натискане бутони са си идеални. “0” тук изключва шарениите и връща старите познати плоски ленти. Които в комбинация една до друга не отвличат вниманието към заоблените си граници, а просто съдържат бутони и надписи. Каквото е предназначението им. “1” пък включва ефектите, логично.

Само от цветната преливка в етикетите (“tabs”) на подпрозорците не успях да се отърва. Опитах с логично изглеждащия код:
 

style "my-clearlooks-notebook" = "clearlooks-notebook"
{
  bg[NORMAL] = #AFAFAF
  bg[ACTIVE] = #c3c3c3
  bg[INSENSITIVE] = #AAAAAA
}
widget_class "*<GtkNotebook>" style "my-clearlooks-notebook"

 
Но пак си стоят с преливка. В почти всички инсталирани готови теми също има преливка. Някъде са успели да я направят едва забележима, но това “3D” в табовете явно е някаква нова мода. И преди в подразбиращата се тема на Gnome доколкото помня имаше такива “залитания”, но все са оставали за в някоя от допълнителните теми, като дойде време за издаване на поредната версия. Сега заради “Виста” и “Макос” ли, заради нещо друго ли, но е плъзнала малко излишна шарения. KDE го правят все по-бързо, а GNOME само все по-шарено. Ще взема да си напиша моя си тема, за да ми е удобно. Наръчници за това има много в мрежата, например този

П.П.: Да, винаги мога да ползвам например програмата “gnome-art”, с която да преровя всички налични теми, икони и тапети из сайтовете за такива неща за Gnome и после да си инсталирам някоя подходяща. Но не се знае дали тази допълнителна тема ще се поддържа през версиите. Най-сигурна в това отношение е подразбиращата се тема.