Последен ден в Opencode

Вчера подадох заявление за напускане, което след няколко часа беше прието и подписано. Остават десетина дни за бумащини, но реална работа на практика нямам.

Малко е странно да чакаш да свърши работният ден – но не както друг път, а наистина неправейки нищо. Е, остана ми още малко – да прегледам дали съм предал всичко, дали съм описал всичко по сървърите… и дали в описанията няма излишни неща. Вчера дълго рових из сървърите, за да махна “моите” настройки и да приведа всичко във вида “най-добрите практики на фирмата”. Тръгнах сега тук да ги коментирам, но се отказах – няма смисъл, тръгвам си.

Та вчера бях зает и не забелязах поредния “нов”, но ето днес е нов ден и пак имаме нов служител. Не казвам нищо лошо за политиката за човешки ресурси на фирмата… но пък и не казвам нищо добро. Това, което разбрах за тези последни 10 месеца е, че такова място не е за мен. Бих могъл да обяснявам надълго и нашироко личните си причини, но е достатъчен един обективен критерий – текучество. Не съм бил на място с по-голямо…

За сметка на това фирмата, в която ще започна тези дни, е готина – и хората са свестни, и нещата, с които се занимават са интересни. Хората ми направиха впечатление на “мой тип” линуксчии – времето ще покаже, но мисля, че след първоначалната трудност, нормална за всяка нова позиция, докато се сработя, всичко ще е ОК. А работата пък обещава да е занимателна, че и дори социално ценна в някакъв смисъл. Определено ще е и трудна позиция, но едно е да работиш лесни неща в гадна обстановка, а друго – по-трудни неща, но в подходяща среда.

Пу-пу, да не са ми уроки и пожелайте ми късмет! Както казвал Нилс Бор, “не вярвам в суеверията, но казват, че помагали и като не вярваш”. :)

3 thoughts on “Последен ден в Opencode

  1. Michel

    Пожелавам ти късмет (и успех)! :)

    Обикновено промените са към хубаво – може би и този път? :)

    Между другото, още не сме изпили онази прословута бира в центъра на София… ;)

  2. Стефан

    Късмет на новото място :) Иначе внимавай със суеверията и подобни приказки. Тери Пратчет разправя за един, който обяснявал, че не се знае дали има богове, но е добре да се моли човек. Ако има ще му помагат, а ако няма си е все тая.

    Та, като се споминал го чакали десетина разгневени богове с по няколко сопи в ръката :)

  3. Петър

    Аз съм напускал само веднъж работа досега. Бях работил там четири години. Вече ми беше доста писнало, но не това беше причината. Научих една доста разтърсваща ме новина. Написах си предизвестието на момента, като имах три месеца предизвестие. Излязох в отпуска, която беше точно три месеца и се върнах само веднъж за да си взема трудовата книжка. Както му казват със замах :)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *