36

Спирането за 35 отмина твърде бързо и дойде време за трийсет и шестото. Много неща ми се случиха тази година – много, но и някак недостатъчно. Миналата година писах, че решението е взето и нямам проблеми с емигрирането – така е, вярно казвах. Лошото дойде с предложенията за работа, които успявах да намирам. Страхотни за сам човек или за семеен без деца, но когато стигах до момента да проуча и пресметна колко пари биха ми трябвали за издържане на четиричленно семейство навън, при това с прибавен неясния марджин на неизбежните непредвидени разходи и трудности в изцяло нова среда… сметката не излизаше. Говорих с някои компании, за които би ми било чест да работя и/или се възхищавам. Но, както казах, едно е пост-студентското гурбетчийство, друго е издръжка на семейство. Да си призная – не съжалявам. Така и така не съм на 26 и нито условията, нито работният режим, нито средата би ми паснала.

Така че засега сме тук. Очертават се интересни работни занимания. Започнах отново да снимам, засега малко по малко.

Очаква ме отчисляване от БАН в края на годината (най-накрая, стискайте палци!), после догодина защита. Е, има и един парцел, а също и колата трябва да стане електромобил… но налични пари, естествено, хич няма, така че тия неща засега са само планове преди сън.

Светко ще тръгва на предучилищна и ще се доверим на полудневната градина в съседния блок. Отново мислихме за целодневна, ровихме и из мрежата за разните частни детски градини… ама много пари бе, много пари, а е пълно с недоволни родители. Не се връзва и се отказахме. Както каза Пацо лятото, не е до частна или общинска, а до конкретните учители и най-вече конкретния директор. Имало както читави общински, така и прехвалени частни, дето били много зле. Като казах за него и се сетих, че за поредна година си посрещам рождения ден без приятели – не, не че е зле с моите си хора вкъщи, напротив – прекрасно е. Но се надявам като се върнем в София, да успея да намеря време да се видя с хора, макар и на по-дългичка “патерица”.

Към десетина дни сме в Троян. Вчера ходихме на Турлата и си правихме пикник. Децата видяха колко е лошо, дето някакви са си изхвърляли боклука в гората и се възмущавахме на това и се радвахме на всичко друго. Днес пък се качихме на Къпинчо. Не като преди време, на полянките, а влязохме с колата в първия хотел. Никога не бях ходил – готино, малко по-скъпичко от заведенията на центъра, но какво пък, рожденият ден е веднъж в годината, а и аз нали пия две-три каси бира най-много и съм под масата. :) Шегувам се.

Със Светко все си говорим за къщи, майсторене заедно, за куче и коте… Даже си е поръчал на Дядо Коледа кученце – ох… Но пък от друга страна онзи парцел… ех…

4 thoughts on “36

  1. Michel

    Честит рожден ден! :-)

    И аз така – две-три каси бира, две-три бутилки ром и съм под масата… (шегувам се) ;)

    Като се прибереш, дай да се видим, да ги изпием тия каси заедно… ;)

  2. Цветелин

    Чудесно е, че си избрал да останеш тук и да се бориш, така си е и по-интересно. Пожелавам ти успех! А Троян е наистина прекрасно местенце и го обичам.

  3. Лида

    Винаги идва този много тъжен момент, в който една по една започваш да изоставяш мечтите си. Обикновено се случва с появата на децата. Обаче те ни дават толкова много смисъл в живота, че някакси си заслужава. Пък и всеки си казва как след няколко години когато децата поотраснат и станат по-самостоятелни. Тогава може би и така нататък… :)

  4. Веса и Ангел Тимеви

    …Четем те от години. И ви се радваме. Камъкът си тежи на мястото. Късно е за навън. Пък и родители имате. Какъв е смисълът на техния живот без вас, без децата. Бъдете живи и здрави. Не се отчайвайте. Успех.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *