Протестни идеи

Вече знаем, че много неща не ни харесват в държавата. Знаем, че можем да си го кажем и да не ни пратят да копаем въглища или да трошим чакъл в никому неизвестно място, откъдето я се върнем, я не. Знаем и че можем да накараме всички да ни слушат.

Всичко това е прекрасно. Но досега винаги или не сме правели последната крачка, или сме оставяли някоя партия да ни хване за ръчичка и да прекрачим с нея. В някоя нейна си, друга посока.

Трябва да кажем какво точно не ни харесва и как искаме да се промени.

Но точно и ясно – общи приказки от сорта на “искам да съм щастлив в България”, “искам да имам деца и внуци тук”, “искам на всички да ни стигат парите” не вършат работа. Да, умиляват и разплакват, но не са политически и обществени идеи. Нито такива са и хаштаговете и детските рисунки на асфалт – те са част от предишната стъпка, от “проба-проба”-та на мегафона.

Много хора ще ми се ядосат, но досега не съм чул разумна и конструктивна идея. Имаме детската площадка, това е страхотно – но на какво ще играем?

Не “без партии” – и аз не ги искам, аз по душа съм анархист даже, но реалността е, че партии ще има и занапред. Пък от време на време може да изпълняват и ролята си да ни представляват.

Не и “искаме нова конституция” – то и аз много неща искам, ама колко хора знаят какво е конституция, какво се пише в нея, кои точно неща са лоши в сегашната и как ще бъдат поправени в следващата? Също и като с “без лоши хора във властта” – как да ги знаем какви са, а и да не би да се заблуждаваме, че тия лоши хора са попаднали там случайно, неорганизирано и самодейно? Ако имахме конкретен критерий, както например при лустрация на комунистическата номенклатура… ама нали преди години изпуснахме тоя влак…

Не и “искаме нови избори” – ако ще са същите, да идат които ги искат на някой остров и да си ги правят всяка неделя. “Пак и пак, докато ни хареса” не ми допада като основа за дълготрайна връзка.

Не и “по-малък парламент” – не е в бройката депутати проблемът, проблемът е, че депутатите са ненаяли се свине. По-малък парламент означава директно по-малка представителност. Все пак представителството на депутата в събранието е неделима единица – или поне би било етично да е неделима – как така по-малко депутати ще представляват по-добре? Проблемът не е в бройката. Проблемът е в това, което правят. А какво да правят – ами ние какво искаме да правят? Нови избори – хубаво – ами после? Какво искаме да работят за нас в парламента? Защото като няма работа, се раждат интригите, клеветенето и далаверите. Също като в бизнеса, фирмите и офисното им работене – вярвайте ми, имам пресни примери.

Без конкретни идеи протестите са само уличен карнавал – което не е лошо, даже напротив, липсват истински фиести у нас, няма друго веселие в общото пространство. Без конкретни идеи протестите са разходка след работа, разпускане на политическото напрежение с малко “креативни лозунги” преди следващия работен ден. Но аз от два дни съм вече без работа и такава схема не ме устройва. ;)

Така че – идеи, защото ги няма, а трябват. Конкретни. Ясни. Разбираеми. Логични. Утре който протестира, нека се сети и за това.

Идеи?

14 thoughts on “Протестни идеи

  1. Michel

    1) Оставка на компрометираното правителство.

    2) Служебен кабинет.

    3) Приемане на подобрен закон за изборите.

    4) Разпускане на парламента.

    5) Нови избори.

    6) Надежда за промяна! Кое да е правителство ще е по-добро от сегашното, то се вижда!

    7) Размахване на пръст: Ако новото правителство се освини, излизаме веднага на улицата, 10-20-50 хиляди човка и го гоним ВЕДНАГА, без компромис!

    8) Rinse and repeat. Други идеи нямам…

    (Btw, ти ходиш ли на протестите? Аз съм 8 дни подред с Ани и Симона, по 2-3 часа всеки ден!)

  2. Pingback: България протестира за 8-ми ден #дансwithme #BulgariaExists at Smiling

  3. turin Post author

    Michel, това което даваш не са конкретни идеи.

    1) Оставка – да, нека си ходят, и аз не ги ща. Нито тия, нито предишните. НО само оставка не е поемане на отговорност. Ако трябва да говорим за отговорност, значи трябва да ги питаме за конкретни неща. Питането може да е и в съда. Така се прави. Само оставка е нищо – след месец ще се намърдат другаде, пука им на тях.

    2) Служебен кабинет – хубаво, но те тия кабинети по принцип нищо не могат да направят, само едни избори…

    3) Подобрен закон за изборите – ето пак, само пожелание, без конкретни идеи. Какъв да бъде? Какво да има? Какво да няма? Защо сегашният е лош, с какво е лош конкретно? Как може да се гарантира, че и следващият няма да е лош или по-лош? Иначе само “искаме нов закон” не казва нищо.

    4) Разпускане на парламента – е, това е свързано с 5) Нови избори. Хубаво – нови, ама бас ловя, че в партийните централи и бизнес кръговете не спят, докато текат протестите, а пресмятат стратегии за справяне като бесни. Нови избори – ами то за някои от партиите и ненаялите се това е целта. И средството…

    6) Надежда – мда, само тя ни остана…

    7) Размахване на пръст – ама ти наистина ли… Не вярвам аз, мълчи и стадионът. Общественото управление е измислено преди ужасно много години и всички гамбити и ендшпили са проиграни безброй пъти. Аз и ти не ги знаем, защото се уповаваме на надеждата, но има хора, които това учат и/или после това работят, много хора. Няма случайности в политиката, или поне от няколко хилядолетия не са срещани. Да, ние отвън можем да се самозаблуждаваме, че дирижираме оркестъра, но то за къде без нашата заблуда. Че сме и избиратели даже.

    Една закачка за киберпънк изкушените – той и Нео си мислеше, че е единствен и уникален, случайност някаква, грешка в програмата… а пък то ;)

    Майтапа настрана – конкретни идеи трябва да се дадат, иначе няма никакъв смисъл. Освен като карнавал и разходка.

    Лошото е, че за всички по-конкретни неща, които се чуват, има ужасно много и логични обратни тези. Като например тази за намаляването на депутатите и как това бил най-големият проблем…

    П.П.: Иначе аз доскоро бях болен и в процес на уволняване, та гледах леко отстрани. Днес може да се засечем по улиците ;)

  4. turin Post author

    Още нещо – някои казват, че не е проблем какви ще дойдат с новите избори, защото и тях ще свалим. По тоя повод някои съображения:

    1) не всеки ден е Великден и рядко излизат толкова много хора и то толкова продължително; предишният път беше преди 16 години; следващият като нищо може да е след още 16, не знам.

    2) изборите струват пари, а ако са излишни, значи са ужасно много пари (като всички излишно потрошени); тия пари ги плащаме ние от заплатите си – това ОК, обаче ги плащат и баща ми и майка ми от пенсиите си и от цената на сиренето, а това вече хич не е ОК.

    Пак казвам – “пак и пак докато започне да ни харесва” не е правилният подход. Както в секса, така и в политиката.

  5. Георги

    Моята идея е, че трябва да стана едноличен пожизнен монарх.
    И ще се оправят нещата :)

    (друго решение няма)

  6. turin Post author

    Жоро, примамливо е, но едноличното винаги е много по-трудно, опасно, пък и непостоянно. Само каква голяма и желязна гвардия трябва да имаш… Кофтито на едноличното пожизнено е, че много бързо всички останали разбират смисъла на думата “пожизнено”… ;)

    И все пак… точно преди малко си мислех за Желю Желев и неговата идея, че от тоталитаризъм се излиза само с революция или военен преврат. Дълги години опитваха да ни убедят, че “нежната революция” е разновидност, която ще свърши работа, но… Не че искам преврати и насилие, те само отлагат проблемите, не ги решават – но трябва нещо да се случи и всичките на власт и всичките с мега-фирмите просто да се махнат.

  7. Теодор

    Поздравления за статията! Напълно отразява и моето отношение към протестите. Истинските промени се случват когато безработните и социално слабите излязат на протест. От тези дето ще пият кафе пред НС преди да се затворят в офисите си конкретни идеи не чакай :)

  8. turin Post author

    Да, гладът и изобщо принудата е бързо лекарство срещу липсата на идеи. Но аз все пак не отписвам хората от протеста, даже напротив! Хората, които знам, или са там сега, или имат прекалено близък опит в политиката отпреди десетина години, че нарочно да странят от всякакво “цапане”. А там е мръсно, аз им вярвам, че е.

    Между другото, днес Христо Мутафчиев каза по телевизора нещо, което отдавна го пишем из блогове, но все не се чуваше от екрана – не е задължително изборният закон да се изработва, да се “кове” в парламента от същите тия политици, срещу които е недоволството. Те само трябва да го гласуват и после да си вземат шапките. Ако имат топки за това. Самото изработване на идеи, сглобяване на текстове и дори правене на цели закони може да е от хората, от народа – технологиите вече ни го позволяват и можем да имаме един виртуален постоянен парламент-коректив. Та Христо Мутафчиев каза, че сред протестиращите има много юристи, адвокати, преподаватели по право – ами той е готов да им даде стаи в съюза на артистите, който е срещу сградата на парламента, зад опашката на Коня, за да съберат идеите на хората от протеста и от интернет и да подготвят проектозакон – и даже ще е близко разстоянието после за занасяне на готовите текстове да ги гласуват депутатите.

    Така е. Имаме средствата за комуникация, имаме знанията и уменията – време е да започнем онлайн демокрация с постоянен коректив от страна на всички ни. Ще видим, близките седмици ще покажат.

  9. MilenG

    Искрата на протеста го запали безочие или глупост на текущите управляващи. Ако бяха малко по-деликатни нямаше да има протест. Аз виждам 2 резултата от протеста:
    1. Управляващите в бъдеще ще крият по-дълбоко връзките си с мафията;
    2. Средната класа започна да се осъзнава, и в нея се породиха фантазии, че може да промени нещата в своя полза.

    Смяната на правителство, изборен закон и т.н. няма да промени съществено България. Причината е, че икономиката на страната е силно зависима от една олигархична структура и няколко големи монопола, някои от които са с чуждестранни собственици. Те са реално съществуващи, държат ключови браншове и в техните предприятия работят стотици хиляди хора, и голяма част от средната класа е икономически зависима от тях.

    Какъв е проблемът на България?
    Трябва да си признаем, че конкурентоспособността ни спрямо другите народи е много по-малка, като за това има различни причини, но най-очевидната е негативното влияние на няколко големи империи върху нашето историческо развитие.

    Нека падне правителството. Нека има избори. Ще ги спечелят пак хора, които ще са зависими от определени олигарси и монополи. Но това не е непреодолим проблем. Нека независимо от правителството, енергията ни да бъде насочена към следните два неща:

    1. Във външнополитически план, да не допускаме залитане към нито една империя (велика сила), а да настояваме да се поддържат връзки с всички на конкурентен принцип;

    2. Във вътрешната политика да се отстояват неща, които защитават конкуренцията и развитието на бизнеса. Това е необходимо за “самогенериране” на средната класа.

    PS.
    (i) Дано да си вече здрав, въпреки че са плъзнали някакви много гадни вируси, които повтарят, че и потретят!
    (ii) Дано да вършиш работа, която е полезна за теб и другите хора!

  10. Michel

    Яска, ела на протестите за свободата! :) Всеки ден, 18:30, пред МС. :)))

  11. turin Post author

    Милене, това е отрезвяващо – особено това за външнополитическата зависимост и големите монополи. Все си затварят очите за това медиите, но си е факт…

    Мишел, след няколко дни съм с вас – сега държа децата на чист въздух малко, че всички кашляхме много от прахоляка по Иван Асен II и докторът каза “стига”. Вече сме по-добре всички, скоро съм пак в прахоляка и ще съм на площада.

    Следя всичко, поне каквото минава през медиите и в мрежата. Искрено се надявам този път всичко да е различно от 97-ма – и резултатът да е по-постоянен, и мотивацията да си остане граждански непартийна, и идеите за доближение до пряката демокрация чрез информационните технологии да се приемат от повече хора. Защо пък и да не изработим всички онлайн предложения за промени в законите?

    Преди 16 години бях всеки ден навън, бях на митинги, на окупации на Университета, бях на барикади в друг град – много по-мащабни протести от сегашните – но нищо не успя да се промени наистина. Дано сега успеем не с протести и физическо окупиране на парламента, а с коригиране на властта през виртуалното. Време е за някакъв уики-парламент – има ли вече, че сега връзката ми е слаба и прекъсва, не съм търсил?

    Но все повече ми се струва най-важно това, което Милен по-горе напомни – външна независимост от една-единствена отделна световна сила. Досега все това ни е изяждало главата, а конкретно с СССР/Русия сме вече прекалено дълго и нейните монополи са ни завладели и нас.

  12. Pocu

    Аз искам простички неща, напр. данъчна ревизия на всички скандално известни лица, санкции и където е необходимо – ефективни присъди. Не може да разпъват на кръст нормални търговски фирми, за да доказват източниците си на доход, а други най-нагло да минават метър. По въпроса за законите и конституцията не се чувствам компетентна да давам предложения или да оценявам такива. Докато има безнаказаност, винаги ще има лапни-шаранчета, които да се полакомят под нечие покровителство и да им се размине.

  13. Michel

    Довечера 18:30, Министерски съвет. Събираме се 5-10 хиляди души, аз едно и също. :)

  14. Pingback: Протестът – самоцел или самозаблуда? | Arcane Lore

Leave a Reply