Tag Archives: lights

С фарове на слънце

На слънце и в очите на кьоравите. Така е, като медицинските прегледи за книжка са проформа…

Приеха закон, с който задължават шофьорите да карат целогодишно и денонощно на фарове. 7/24/365. Публикува се в Държавен вестник днес и промяната влиза в сила от днес, защото – забележете – в заключителните разпоредби е изрично указано, че промяната влиза в сила в деня на публикуването. Има един закон, на който му викат “Конституция” – кавичките са на място, но за главната буква не съм сигурен вече. Та там, в чл.5, ал.5 пише “Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.” А все по-често днешните властимащи пишат “влиза в сила в датата на публикуване“. Не им се чака, милите. Експресно, експедитивно – по милиционерски. Опа, прощавайте – по пожарникарски.

Аз съм против карането на фарове при достатъчна видимост през деня. Но ще се подчиня на закона. Няма да го уважавам, както и няма да уважавам създаващите такива закони – но единственото добро на тези закони е, че не изискват уважение, а само подчинение. И правилно – уважение не може да се изисква. Уважение се печели. Това, което могат да получат от мен, е най-много подчинение.

Защо съм против фаровете през деня не искам да коментирам. През последните седмици в различни сайтове и авто-форуми въпросът се обсъждаше нашироко. Който иска, може да се запознае защо е неправилно и дори в някои случаи опасно да се кара на фарове при видимост. Статистически доказателства за ползата пък или липсват, или са на пряко заинтересовани фирми. Който е любител на формалното логическо мислене, може да си извади изводите кои фирми и политически и икономически кръгове имат пряка изгода от карането на фарове. Който е добре с математиката, може и да пресметне колко пари са това на година за цялата страна. Всичко това, цялата тази промяна се изчислява в цистерни с гориво и контейнери с крушки и акумулатори, които пък се продават. Не от мен, вярвам и не от вас… Но на мен и на нас… Все едно.

Това, за което пиша, е че ми е трудно да реша КАК да се съобразя със закона. Технически имам предвид. Очертават се май три варианта:

1) Да карам на къси светлини.
Не ми допада, защото така попадам в целевата група на икономическия интерес зад закона. Няма да навлизам в темата, с две думи – не искам къси!

1а) Под-вариант е да си сложа някаква джаджа, която да ми пуска с по-ниско напрежение късите светлини, или пък дългите… Отново – не! Особено пък дългите – те светят под такъв ъгъл, че дори и намалени да не заслепяват, дразнят.

Да ползвам оригиналните фарове на колата за целта ще приема, само ако нямам друг вариант. Или ще е временно, докато намеря читаво решение.

2) Нови тунинг-фарове със светодиоди в тях.
Има такива за моя модел – с чисти лещи (лупи), не френелови и с вградени в самия фар светодиоди за дневни светлини и за габарити. Дневните са с пръстени, като “ангелските очи” на една друга марка. Не са лоши, но струват към 300 кинта…

3) Светодиодни ленти за дневни светлини.
Тук идва големият проблем. Който не иска да кара на фарове, най-логично е да потърси такова решение. Всички нови коли ги имат. Но при тия новите коли са си част от конструкцията и никое ченге на пътя не може да ти каже нищо. А тези ленти, дето ги продават за между 12 и 120 лева, са правени от бай Китаец в някой неизвестен трудов лагер (опа, завод). И няма гаранция, че куката няма да каже “я, какво ще правим сега” и като му обясниш, че това са дневни светлини, че са монтирани съгласно изискванията на ИКЕ-ООН и ЕК, той да почне да цъка с език “то и моето дете имаше такива на маратонките”. Иди после обжалвай акт… или не – то глобата е 50лв., а те за малки глоби нали се изхитриха да не дават да се обжалват…

Има разни китайци, които са се изхитрили да гравират отпред на лентите “E4”, “00RL” или подобна маркировка… Но пак казвам, не ми се вярва гравираното върху китайска стока за 20 лева да е аргумент пред катаджийската стоп-палка.

Някой ще каже – ами сертифицирай си ги. Да бе да, сега ще тръгна за едни светодиоди да ходя до Технотест и да им ръся пари за цялостен преглед за хомологация на приспособено МПС… Разбирам да имаха ценоразпис за светодиодни ленти само. Примерно да замерят колко силно светят, да видят дали са монтирани на правилните места и съгласно изискванията за отстояние…

—-

Сигурен съм, че има и други пред същия проблем. Ако имате някакво решение, споделете, моля! За мен най-удачният финансово вариант е светодиодни ленти. Но какъв документ може да служи за показване пред органа? Някъде правят ли сертифициране – като например на газовите бутилки. Никой не ходи на цялостен технотест за газова уредба, защо дневните светлини да са толкова принципно по-различни?

П.П.: Пак казвам – моля да не намесваме разните модули за “намалени дълги” и тем подобни.

Снимки от шествието

Имаше шествие за Странджа и за блоговете. Ходих на него и го снимах. Чак сега приключих с качването на снимките, защото исках да кача нетипични, живи снимки. Не от онези лъскавите, със стандартна композиция — хора зад плакат или само плакат или обща снимка отвисоко на събитието. Интересуваха ме хората, с техните емоции и с техните безчувствености. С това, което показваха и което криеха. С това, което успявах да забелязвам и да снимам.
 

Аз бях сред тези хора — сред вас, ако и вие сте ходили. Някои от снимките са неиздържани леко технически — тук-там фокусът леко бяга, някъде пък като че ли фокусът е объркан и композиционно централният обект е пренебрегнат за сметка на нещо в друга равнина. Знам, че не са идеални, но това е моят етюд, моето учене на снимането по усет. Да, далеч съм от добри резултати, но това не значи да не споделя с вас шествието и настроенията му. Усмивките, погледите, ентусиазма и емоциите му. Тъй де – така и така няма начин да се върна и да повторя кадъра, за да стане добър технически.
 

 
Използваните обективи са два – Pentax DA 18-55 и Osawa MC 75-135/3.8. Повечето кадри са с Osawa-та. В средата, някъде от Солунска докъм Невски снимах с китовия. Най-вече заради автофокуса. 18-55 на Пентакс, колкото и кусури да си има, за парите си е страхотно малко обективче и автофокусът върши добра работа. Осавата е ръчнофокусен обектив от вида “помпа” (само с един пръстен — увеличението е с издърпване, фокусирането е със завъртане). Много удобно за работа, но когато хората се движат всичко става много трудно. Личи си на кадрите от хорото накрая. Ако хората стоят в една и съща равнина поне няколко секунди, примерно като слушат или си говорят — прекрасно. Но завърти ли се хорото, без автофокус е въпрос на късмет. Да, някои хора могат да снимат бързо с ръчни обективи, но аз не съм от тях.

С две думи, това видях. Може да съм снимал някои от вас, може да сме гледали еднакви гледки. Може и да не сте били там изобщо и да ви е интересно да погледнете през визьора ми. Заповядайте!

Долу ръцете, оставете ни да говорим!

Помните кампанията “Спасете българските приказки“, нали? Ето какво съм писал преди за проблема с “Труд”. Кампанийният блог protest.bloghub.org събира ценни и показателни статии от много блогери. Протестът срещу безобразията на издателска къща “Труд” имаше частичен успех и както всяка сериозна инициатива продължава и до днес — осъзналите проблема хора не купуват вестниците на издателството. И сайтът е достъпен, за да напомня всеки ден, че “Труд”, полицията в лицето на ГДБОП и отделни хора като Явор Колев, Стефан Данаилов и Заки Соколов са длъжници на обществеността. Заради избирателната си силова политика на авторските права.

От днес има още една кампания – “Долу ръцете от блогърите“. Проблемът е съвсем актуален и ясен на грамотната и четяща в Интернет общност. Ако сега прочитате за проблема с блогърите, можете да прочетете тук и тук. По-конкретно за проблема – тук (има и списък със статии в други блогове).

Кампанийните блогове са начин иначе разпределената из блоговете на различни хора информация да се събере поне малко на едно място. Това е един от начините – друг начин е читателите на даден блог да се насочват със свързвания към статии в другите блогове. Начини различни, ефектът е важен ;) Дано този нов сайт за проблема с цензурата в Интернет стане поне толкова ефективен и информативен, колкото за кратко време успя да стане другият кампаниен блог.

Блоговете са децентрализирана среда и такива портални сайтове не са някакъв вид централизация, а просто опит статиите да достигат търсещите ги хора по-бързо. Истински “живата” и актуално критична емоционалност си остава в блоговете. Във вашите, в моя.