Tag Archives: driver

С фарове на слънце

На слънце и в очите на кьоравите. Така е, като медицинските прегледи за книжка са проформа…

Приеха закон, с който задължават шофьорите да карат целогодишно и денонощно на фарове. 7/24/365. Публикува се в Държавен вестник днес и промяната влиза в сила от днес, защото – забележете – в заключителните разпоредби е изрично указано, че промяната влиза в сила в деня на публикуването. Има един закон, на който му викат “Конституция” – кавичките са на място, но за главната буква не съм сигурен вече. Та там, в чл.5, ал.5 пише “Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.” А все по-често днешните властимащи пишат “влиза в сила в датата на публикуване“. Не им се чака, милите. Експресно, експедитивно – по милиционерски. Опа, прощавайте – по пожарникарски.

Аз съм против карането на фарове при достатъчна видимост през деня. Но ще се подчиня на закона. Няма да го уважавам, както и няма да уважавам създаващите такива закони – но единственото добро на тези закони е, че не изискват уважение, а само подчинение. И правилно – уважение не може да се изисква. Уважение се печели. Това, което могат да получат от мен, е най-много подчинение.

Защо съм против фаровете през деня не искам да коментирам. През последните седмици в различни сайтове и авто-форуми въпросът се обсъждаше нашироко. Който иска, може да се запознае защо е неправилно и дори в някои случаи опасно да се кара на фарове при видимост. Статистически доказателства за ползата пък или липсват, или са на пряко заинтересовани фирми. Който е любител на формалното логическо мислене, може да си извади изводите кои фирми и политически и икономически кръгове имат пряка изгода от карането на фарове. Който е добре с математиката, може и да пресметне колко пари са това на година за цялата страна. Всичко това, цялата тази промяна се изчислява в цистерни с гориво и контейнери с крушки и акумулатори, които пък се продават. Не от мен, вярвам и не от вас… Но на мен и на нас… Все едно.

Това, за което пиша, е че ми е трудно да реша КАК да се съобразя със закона. Технически имам предвид. Очертават се май три варианта:

1) Да карам на къси светлини.
Не ми допада, защото така попадам в целевата група на икономическия интерес зад закона. Няма да навлизам в темата, с две думи – не искам къси!

1а) Под-вариант е да си сложа някаква джаджа, която да ми пуска с по-ниско напрежение късите светлини, или пък дългите… Отново – не! Особено пък дългите – те светят под такъв ъгъл, че дори и намалени да не заслепяват, дразнят.

Да ползвам оригиналните фарове на колата за целта ще приема, само ако нямам друг вариант. Или ще е временно, докато намеря читаво решение.

2) Нови тунинг-фарове със светодиоди в тях.
Има такива за моя модел – с чисти лещи (лупи), не френелови и с вградени в самия фар светодиоди за дневни светлини и за габарити. Дневните са с пръстени, като “ангелските очи” на една друга марка. Не са лоши, но струват към 300 кинта…

3) Светодиодни ленти за дневни светлини.
Тук идва големият проблем. Който не иска да кара на фарове, най-логично е да потърси такова решение. Всички нови коли ги имат. Но при тия новите коли са си част от конструкцията и никое ченге на пътя не може да ти каже нищо. А тези ленти, дето ги продават за между 12 и 120 лева, са правени от бай Китаец в някой неизвестен трудов лагер (опа, завод). И няма гаранция, че куката няма да каже “я, какво ще правим сега” и като му обясниш, че това са дневни светлини, че са монтирани съгласно изискванията на ИКЕ-ООН и ЕК, той да почне да цъка с език “то и моето дете имаше такива на маратонките”. Иди после обжалвай акт… или не – то глобата е 50лв., а те за малки глоби нали се изхитриха да не дават да се обжалват…

Има разни китайци, които са се изхитрили да гравират отпред на лентите “E4”, “00RL” или подобна маркировка… Но пак казвам, не ми се вярва гравираното върху китайска стока за 20 лева да е аргумент пред катаджийската стоп-палка.

Някой ще каже – ами сертифицирай си ги. Да бе да, сега ще тръгна за едни светодиоди да ходя до Технотест и да им ръся пари за цялостен преглед за хомологация на приспособено МПС… Разбирам да имаха ценоразпис за светодиодни ленти само. Примерно да замерят колко силно светят, да видят дали са монтирани на правилните места и съгласно изискванията за отстояние…

—-

Сигурен съм, че има и други пред същия проблем. Ако имате някакво решение, споделете, моля! За мен най-удачният финансово вариант е светодиодни ленти. Но какъв документ може да служи за показване пред органа? Някъде правят ли сертифициране – като например на газовите бутилки. Никой не ходи на цялостен технотест за газова уредба, защо дневните светлини да са толкова принципно по-различни?

П.П.: Пак казвам – моля да не намесваме разните модули за “намалени дълги” и тем подобни.

2143

Днес пред работа чакам две минути един шморц да си паркира Ауди-то. Паркирам до него, маневрирам да се доближа да не заемам място, а той стои до отворената си врата. И се чудя не вижда ли, че пречи, иска да го сгазя ли? Гася, а той ми мрънка “ама аз после няма да мога да вляза”. Място има бол, но видях номера – След Околовръстното и отказах да споря – то на село му е широко. Паркирах на платения.

Леко, ама ПТП

Шофирам активно от колко вече, три години? Там някъде. Досега не бях докосвал чужда кола. Удрял съм леко колата един-два пъти… даже не мога да се сетя кой трябва да е бил вторият път. Един път знам, че на заден ход при паркиране на паркинга при общината в Троян се натресох на някаква бетонна буца. Ударих тръбата на ауспуха и цялата задна броня хлътна. Тогава разбрах защо мястото беше свободно – просто хората са виждали бетона и са отминавали. Разбрах също и какво е усещането да чуеш силен трясък и да ти се свие нещо вътре – какво ли е станало, опасно ли е за нас, опасно ли е за колата, ще се оправи ли, дали не е пострадала колата на друг, или пък самият друг… Е, на гърнето му нямаше нищо, а задната броня само я натиснах леко отвътре, тя каза “пляк” и се върна във формата си. Та това беше “бойното кръщение” и искрено се надявах (и още се надявам) да е първата, последна и най-голяма щета.

И все пак днес видях какво е да виждаш колата пред теб, да опитваш да спреш, но твоята кола да има други разбирания за положението. В квартала, на голяма улица, равен и здрав асфалт, край спирка отдясно и минаващи коли отляво в лявата лента. Карах с никаква скорост, движехме се в колона и уж бях преценил дистанцията и от предишните спирания в колоната. След светофар и преди въпросната спирка изведнъж целият път става леден. Не тук-там, както допреди. Тази сутрин е отново под нулата – джаджата на екрана ми показва -7 градуса за София – а вчера се топеше и сега всичко е сковано и хлъзгаво. Има и мъгла, което си е допълнителен бонус.

Та стъпваме изведнъж на “black ice”. Само бях чел разкази на хора за такива неща, не бях имал проблеми преди. Ако съм карал по лед, съм го забелязвал и съм пълзял съвсем бавно. Но така изведнъж и то след леко ускоряване за изнасяне от кръстовище не е било. Усетих как предната кола взе да спира, но някак бавно и полека, прекалено внимателно, без спирачки чак до края. Скъси прекалено много дистанцията до предната му кола, това трябваше да ми подскаже. Чичката вътре сигурно е имал такъв опит. Но нямаше време – разликата в скоростите ни беше достатъчна, за да се ударя. Реакцията ми беше напълно първосигнална – спирачка до ламарината, ABS веднага се включи (на Ровър е малко излишно чувствителен), дръпнах ръчната и включих първа скорост.

Рошко се забави, но някак все едно не му пукаше много да спира чак. Натиснах съединител и бързо един-два пъти спирачката. Исках ABS-ът да ме пусне – при липса на сцепление няма какво да опитва, на чист лед по-добре да блокират колелата, поне така си мислех, а и особено при такава никаква скорост. Целта ми беше просто да не чукна човека – нямаше да е никакъв по-сериозен удар.

И при скорост може би няколко километра в час се ударих в бронята на предната кола. Такъв лед си беше, че въпреки никаквата скорост и неговата кола се отмести – като кърлинг бяхме. Възрастен чичко с жена до него – аз спрях и се подготвих да изляза, но той си продължи с колоната и хич не обърна внимание. Така е решил – че няма смисъл да се разправя, въпреки че очевидно виновният бях аз, не той.

Резултатът – на него май бронята му леко провисна отдясно, макар че може да си е било и отпреди. На мен отляво се счупи захващането на бронята за калника и сега лесно се измъква и стърчи. Трябва да я оправя и залепя – не е много занимавка, знам как, но с това ходене на работа… Освен това са се счупили три-четири ребра на малката предна решетка и сега Рошко изглежда като с избити зъби… :(

Изводът за мен – при възможност и съмнения за резки заледявания на пътя да внимавам повече. Досега все гледам да се изнасям по-бързо в града, за да се пазя от тия зад мен. Да не ме ударят мен. Кой знае с какви гуми са, с какъв опит са, с какъв акъл са… А това аз да ударя някого съм го смятал повечко в мой контрол. Но не е така – резките, изолирани поледици са най-гадното нещо, което може да се случи, защото не го очакваш и защото си е истинска ледена пързалка.

А да – и да не се случва изобщо повече.

2010

На влизане под моста на Подуяне при лек дъждец и хлъзгав разкален асфалт, зад мен се лепва такси. Тъмно е, настилката е коварна от дъжда, влизаме с леко над 60км/ч, а оня тъпак се лепва за бронята и включва дълги. Карам в лява лента, но тъпите бакшиши трябва да разберат, че градът не е магистрала и няма “бърза лента”. Накрая задмина опасно, ядосах се, тръгнах да гоня (Рошко си може) но се отказах.

2003

Миналата седмица колата пукна (пак) маркуч и изхвърли антифриза на пл.Журналист (или както се казва сега). Баща ми ме изтегли до квартала, иначе никакво добро отношение от “колегите” шофьори. Един даже опита да мине между нас, през въжето. Бибипкания постоянно, псувания, юруш. Идиоти. Толкова за “шофьорската взаимопомощ”. Сега Рошко е на майстор, да оправи тоя маркуч. Дано е последна неизправност.

1866

Rover 200 1.4 16V, бензин, 1997г. Бял. Още съм под влияние на адреналина, днес на всеки пешеходец се молих да пресича по-бързо и да не ме кара да спирам. Че тръгването още ми е трудно. 30-тина пъти я загасих. Ще й свикна бързо. Скоро ще спретна фотосесия, както си требе. Първо да мине преглед, после реглаж на ГИ, че не превключва. Мания, много се кефя. И всички вкъщи – също. Най-накрая с бу-у. :D