Tag Archives: Twenty Thirteen

2520

WordPress 3.6 е свежо обновление, признавам. Интересни стъпки, може би най-вече с визуалните промени. Не мога още да свикна с новия изглед Twenty Thirteen, макар че на много други блогъри ще им потекат лигите. Най-интересно ми е продължаващото развитие с различните формати на публикациите. Далеч e от гъвкавостта в Drupal, но пък май нарочно ги правят така. Още не свиквам – твърде ненастройваеми ми стоят.

No Mono

Преди може би месец изчистих настолния си компютър от Mono. Преносимия пък изобщо го отървах от всякакво такова занимаване, като пропуснах с пренебрежение дори лекия намек за F-Spot или нещо от lib*-cil. Не знаех, че е толкова лесно — само се отказваш от F-Spot и преставаш да се заглеждаш по нови пакети, които зависят от някакви lib*-cil. И без това няма нищо от работещите под Mono, което да е хем интересно, хем полезно и ползваемо.

Недостатъците — както казах, разделих се с F-Spot. Разделих се и например с Tomboy, но така и не можах да свикна с него и за жълти бележки си ползвам аплета Sticky Notes. Върши на практика същата работа, но е по-лек и малък. А F-Spot… тия ми писнаха да ги чакам, егати прехваленият проект. Първо няколко поредни версии под Дебиан гърмеше при пускане, после пък гърмеше при внасяне на голяма колекция снимки… И винаги най-важните неща за поддръжка на фотоколекция са им в красиво оформената страничка “Бъдещи подобрения” на сайта им. Digikam е сто пъти по-използваемо приложение (при това от доста дълго време вече), да не говорим, че за бърз преглед и търсене на снимки комбинацията от Nautilus и Eye of Gnome върши прекрасна работа. И се зарежда няколко пъти по-бързо от прехваления F-Spot. Хайде — `apt-get purge f-spot`.

А че Mono ме дразни отдавна е известно на хората, с които сме обсъждали тия неща наживо. Вярно, езиковата независимост на .Net/Mono е нещо слаТТТко за програмистите. Вярно, в Gnome напоследък има някаква епидемия и всички са захласнати по Mono. Не е случайно и не е само по технически причини. Има две други, много по-влиятелни — казват се Мигел де Икаса и Новел. Но аз не се трогвам — първо на първо, Мигел, колкото и готино нещо да е направил навремето със започването на проекта GNOME, си е майкрософт-фен от малък. Съгласен съм, че позициите му по доста от важните за свободния софтуер въпроси са били и са правилни, убедителни и нужни. Но когато говорим за харесване и за впечатление, важни са и някои подробности. Като това, че Майкрософт са били първи в списъка му кандидатствания за работа навремето и че с вече два проекта копира (пардон, “освообждава”) технологии на Майкрософт — Mono и Moonlight. Съответно реализации на концепциите на .Net и Silverlight. Пак казвам, не разбирам от нито една от тези четири технологии, но въпросът на харесването е друг.

Другото “нещо”, което стои зад всички тези проекти, е Novell. Вярно, дадоха рамо на доста и добри софтуерни проекти, дадоха и доста код на общността. Нямаше да има днес например Evolution, Hula (изоставен от тях, но преродил се в Bongo), Mono, Moonlight, SuSE (оп, пардон, те сигурно щяха да оцелеят и без парите на Novell)… може би дори и GNOME без тяхната подкрепа. Всъщност Novell са нещо като Windows в линукс-света. Изкупиха Ximian, които разработваха неща като Evolution, RedCarpet и започваха работа по новосъздадения Mono. Погълнаха в удобен момент и SuSE в опита си да оцелеят на пазара на операционни системи. В дните, когато имаха само един отчайващо заставяращ NetWare. Нещо повече — винаги, когато има някакъв проблем с Microsoft, Novell са на една ръка разстояние от позицията на редмънтския монополист. Последният пример е този с OOXML, предишният беше със софтуерните патенти.

Но за всичко това има изписани тонове страници в мрежата, има и специални сайтове, които се занимават конкретно с далаверите около Novell, Mono, Moonlight, софтуерните патенти и MSOOXML (нека никой не се засяга, че ги постаявм в едно изречение, но за мен тия неща не си струва да се отделят изкуствено).

На мен лично така ми е добре. Без Mono. Вече поне мога да разпозная операционата си система и нямам смешни файлове с “разширение .exe”. Докато не се развият достатъчно програми като gThumb, ще съм доволен потребител на Digikam под Gnome. Което ме подсеща да обновя превода му, че е поизостанал доста, като гледам. Но всъщност Nautilus наистина се доказва за пореден път като много удобен. Включен в режим “брауър”, с един прозорец, и с превю-та на всички графични файлове, включително и на raw-снимките ми. И с бърза интеграция на EoG за разглеждане в пълен размер и на UFRaw за проявяване на raw-кадри. А, да — и на GIMP за подробно редактиране. Музика! Иначе докато дочакам някаква свястна поддръжка на Exif и конвертиране от raw във F-Spot ще ми избелеят снимките във файловете… :D

Разхвърляно 07

Как да не е разхвърляно — дълго пред-рожденно смъцъфърцване и съвсем мъничък, но приятен импровизиран празник с няколко приятеля, дошли на гости за час-два след работа. Преди десетина дни пък започнах да пиша текстове срещу заплащане, в това поне нали би трябвало да съм добър, нали съм учил все неща, свързани с разбирането и изработването на текст. Малко след това получих и първите си парички от това. Засега съвсем мъничко на брой в сравнение с нормалното щатно офисно заплащане, но в крайна сметка всичко опира до постоянство, интерес и развитие. Един вид първи ми подарък за рождения ден, който сам си направих. Да вляза в ритъм още малко и може да пиша и другаде. Да се надяваме, и в моите сайтове.

Празнувания

На рожден ден дойдоха Мила с малка Дени и Дени и Андрей. Не очаквах, всъщност не, очаквах и това беше проблемът. Цял ден се тормозих и се притеснявах, че ще има купон, макар и малък. Не можах да се отпусна, а мразя така. Все пак когато дойдоха едни весели и се разприказвахме за наши си глупости, веднага ми стана приятно. Следващия ден пък скитах из кръчмите с Иван и Павел, за това сега хич не ми се припомня даже. Исках да ида на BarCamp-а, организиран от Богомил и да пия една бира с други като мен изкушени от новия днешен уеб, но не успях да стигна. Не че съм се прибрал, то пиенето с Павката е олимпийска дисциплина — въпрос на чест и изтощително. Сърдит съм, че трябваше да остана, не ми харесва и не бяха такива чак сбирките ни като студенти — но какво пък, рожден ден ми е, приблизително веднъж в годината е. Обадиха ми се приятели, докато съм бил навън е дошъл и Сашо. Много исках да видя нашия дръмър, пък и той чака в близките дни дете, а не съм го виждал от зимата май. И семейството на брат ми дойде, но на следващия ден, когато си бях вкъщи и беше много весело. Малките за първи път видяха Светли и го гушкаха постоянно и двамата. Той ги гледаше леко учуден и с безмерен интерес, но на моменти му писваше и… пискваше :)

SCO и Microsoft

Две хубави новини — SCO фалират, а Microsoft ги ощипа европата с половин милиард в зелено. Накратко, след няколкогодишно увъртане и от двете страни, най-накрая европейските съдии са решили, че M$ провеждат нечестно конкурентната си политика. Преди по едно време беше проблемът в интегрирането на уеб-четец към операционната система, сега пък е нещо с програмата им за филми. Или там какъвто боклукец е “медиа плеярът”. Не ползвам такива неща и не ща да зная. Не ми е интересно и самото решение — то бива, бива ама толкова време да се бавят и да оставят явен монополист да си разиграва коня… Нещо повече, това сега е поредното вдигане на медиен шум около Майкрософт. И кой печели от него? Хайде да познаем! Всички журналисти се надпреварват да казват, че “тях Майкрософт бълха ги ухапала” и че официалните годишни приходи на фирмата били почти 50 млрд. долара. Милиарда, годишно! Четири години ги чакаха, и накрая ги глобиха с половин милиард. И половината новини са за това. Е, честито! Както каза Николай Манчев тия дни, това си е начинът да си купиш монопол.

А SCO са вече не смешни, а направо жалки. Преди уикенда адвокатите им казаха, че ще “се възползват от процедурата” за обявяване на банкрупт. Днес пък стана ясно, че вече наемали счетоводители на час, понеже през уикенда половината им счетоводен персонал бил или напуснал, или уволнен поради недостиг на средства. Двама от напусналите счетоводители били известни в бранша и със стаж в SCO над десет години. И всичко това само за да се оформят документите за фалита. Който не знае кои са SCO, да провери. Много показателен пример. Тогава Novell им посочи среден пръст и заслужено ги изрита настрани. Днес същите Новел правят малки смели глупости, ще видим докъде ще стигнат. Най-прясната е увъртането им около подкрепата за бързата процедура по приемане на измисления офисен стандарт на Майкрософт OOXML. С подкрепата си за OOXML още от миналата година Novell “издърпа” силово от другата страна няколко дистрибуции на GNU/Linux, като TurboLinux, Xandros, своята си SuSE и най-показно Linspire. Сключи и сделки за патентни споразумения с Microsoft. Упорства да направи лошо впечатление и с подкрепата на Mono, при която се набляга не на това, че се пише по-лесно на него, а че приложенията са преносими платформено. Последната “междуплатформена” заигравка на Novell се нарича Moonlight. Но тя е съвсем нова инициатива.

Аз лично чакам кой ще е следващият в редичката на Microsoft и SCO. Малко ми е неприятно, че Мигел де Икаса е все в центъра на стратегиите на Новел откъм техничарската им страна. Напоследък друга фигура ме интригува все повече — Марк Шатълуърт на Ubuntu. Ще пиша отделно за него.

Велосипедът

Колелото ми стои почти цяло лято прибрано в коридора. Последно излизах с него преди няколко месеца, и то инцидентно. Работенето вкъщи на свободна практика има и негативите си — преди ходех на работа с велосипед, а сега като излизам рядко и то за срещи с приятели, колелото все е неудобно. Няма паркинги за колела, не мога да си го оставя пред заведението и да не се тревожа кой и кога ще го открадне или повреди. Автомобилите са навсякъде, но в часовете за ходене на работа са някак по-малко, тоест всичките са в движение и човек може да кара покрай бордюра или върху тротоара. А когато аз излизам сега, след работното време на приятелите ми, всичко е фрашкано с паркирани автомобили. Не зная кой ще е следващият кмет на София, а и не ме интересува, нито ще гласувам. Но и да не гласувам, и да не ме интересуват полит-игрите им, все пак имам интереси и изисквания към града. Не е приемливо да има толкова много автомобили из улиците и тротоарите. Не ми е работа да решавам как да оправят проблема, но трябва да го оправят. Заплата получават, да им се не види и търтеите…

GNOME на десет години

Днес се навършват десет години от деня, в който Мигел де Икаса обявява намерението си да създаде нова настолна среда, която да е изцяло свободна. По това време KDE далеч не е свободна среда, защото Qt-библиотеката все още е под несвободен лиценз. Промяната там натсъпва доста по-късно, три години след това, с излизането на версия 2.2 на библиотеката. Дълго време KDE и Qt се развиват с нагласата “ние сме по-добри, защото сме по-развити технически, а това със свободата е вятър работа”. Днес, разбира се, не е така и KDE и Qt са свободен софтуер, с “полагащата” се на всеки такъв проект общност, с нови идеи и развитие. Но дълго време GNOME беше по-правилният принципен избор. И аз помня част от това време като потребител.

От вече далечната 1997 година досега проектът GNOME измина дълъг път и дори дълго време вече търпи езиковите “издевателства” на екипа за превод на български “GNOME на български!”. Може би най-активният, най-голям и най-ефективен екип за превод на свободен софтуер. Основната част на средата вече от няколко поредни издания е 100% преведена, голяма част от допълнителните програми също са преведени и всичко това продължава да се поддържа. Екипът има преводачи на отделни програми и групи програми и един ръководител, който изпраща файловете в централното хранилище. Основна част от трафика в пощенския списък на преводачите на свободен софтуер е именно за превода на GNOME и до голяма степен самият списък се поддържа пак от същия екип.

Преводът на български се разви много от усилията на Сашо Шопов, Владо “Kaladan” Петков, Ростислав Райков. И разбира се цяла “армия” други преводачи, които превеждат, проверяват за грешки и изглаждат стила на целия превод. Работи сайт на проекта, в който най-активната част е системата за проследяване на грешки. Както и трябва да е във всеки разработен и активен проект. В “Планета GNOME-BG” пък сме тези, дето вместо в свободното време да работим по преводите, пишем блогове. :)

Досега голяма среща на преводачите на свободен софтуер от цялата страна се състоя веднъж — “Локализация! Локализация!” (english), инициирана и организирана най-вече от Kaladan и “Интерспейс”.

Текущото състояние на превода на GNOME на български можете да видите тук. Честит рожден ден, GNOME!