Лисицата решила, ей тъй, на шега

да покани Щъркела

да му покаже какво е истинска храна.

Сипала му малко супа

в любимата си плоска купа

И гледала с усмивка лукава

как Щъркелът се притеснява.

Тракал Щъркът с дългия си клюн по паницата,

тракал, но нищо не могъл да вземе от чорбицата.

Останал си гладен, останал си жаден,

ама нали бил на гости, трябвало да е благодарен.

Тръгнал си и благодарил.

Но вече бил решил

да си отмъсти за таз измама

като и той покани Лисана.

”Разбира се, както желаеш”, отвърнала Лисана

и никак не била разколебана,

а когато дошъл уговорения час,

тя изтичала завчас

в квартирата на своя съсед

да хапне и тя на свой ред.

Преглъщала от аромата на месцето

и от вкусния му вид в гърнето.

Щъркелът за отмъщение

приготвил сладко угощение,

но сипал гозбата в гърне

с тънко гърло и дълго устие.

Неговият клюн минавал без усилие

Но не и муцунката на Нейно Хитро Величие!

Наложило й се вкъщи да се прибере

засрамена като Лиса, дето са я взели за кокошле –

с подвита опашка и клепнало уше.

Измамници, за вас написах това,

очаквайте и вие подобна игра

защото

Каквото повикало – такова се обадило.

---

 

Жан де ла Фонтен, оригинал

превод от френски: Даниела Соколова, 2006г. Някои права запазени

Публикува се с условията на лиценза CC-BY-ND