Юницата, Козата и сестра им – Овцата,

С гордия Лъв, господар на околността,

Направили съдружие, в далечни времена,

И деляли заедно облаги и нищета.

В езерата на Козата, елен се хванал.

и тя веднага го занесла при съдружниците си.

Като пристигнали, Лъвът на пръсти преброил,

И казал: “Ние сме четирима за поделяне на плячката. ”

И раздробил на толкова парчета елена.

После взел най-хубавото парче:

“То трябва да е за мен, казал той, защото мен наричат Лъв,

и тук няма две мнения.

Второто, по право, пак на мен се пада.

Това право вие го знаете – то е на по-силния.

Като най-смел и мъжествен, взимам и третото парче.

И, ако някоя от вас, пипне четвъртото, ще я удуша.”

Жан де ла Фонтен, оригинал

превод от френски: Даниела Соколова, 2006г. Някои права запазени

Публикува се с условията на лиценза CC-BY-ND