Щурчо цяло лято пял
нито зрънце не събрал
Когато зимата дошла,
се оказал без храна —
без късче от мушица
без парченце от трохица.
Щурчо със душица гладна
отишъл при Мравката — съседка важна
да се моли за храна,
за да преживее
някак пак до пролетта:
„Ще платя за туй зрънце,
честна дума на Щурче!”
Мравката не си поплюва
И към Щурчо негодува:
— Щурчо щурав я кажи
Цяло лято где бе ти?
— Ден и нощ аз пях
и сега си го признах!
– Пял си? Браво бре, юнак
Сега танцувай от крак на крак.
Жан де ла Фонтен, оригинал
превод от френски: Даниела Соколова, 2006г. Някои права запазени
Публикува се с условията на лиценза CC-BY-ND