По-силният винаги е прав и ние ще ви го докажем веднага!

Агънце утолявало жаждата си по течението на една бистра рекичка.

Гладът довел Вълка по тези места – с празен стомах и жаден за приключения.

— Кой ти дава право да мътиш водата, която пия? – попитал Вълкът с ярост в гласа. Ще те накажа за твоята дързост!

— Господине — отговорило Агънцето — нека Ваше Величество да не се ядосва, а по-скоро да вземе под внимание, че аз утолявах жаждата си надолу по течението на повече от двадесет крачки след Вас и следователно по никакъв начин не бих могло да наруша Вашето спокойствие и да размътя водата Ви.

— Напротив — подхванал пак злият Вълк — размъти я и ми попречи да пия. Освен това, знам, че ти ме одумваше миналото лято и злословеше против мен.

— Но как бих могло да го направя, като миналото лято дори не съм било родено? — отговорило Агънцето — та аз още бозая от майка си!

— Ако не си било ти, е бил брат ти или ако не брат ти, то някой друг от вашите, защото вие ми обявихте война, вие, вашите овчари и вашите кучета. И затова си казах, че трябва да си отмъстя! И то точно тук и сега, точно в тази гора!

И Вълкът отнесъл Агънцето в гората и после го изял без да има нужда от повече причини и без да дава повече обяснения.

Жан де ла Фонтен, оригинал

превод от френски: Даниела Соколова, 2006г. Някои права запазени

Публикува се с условията на лиценза CC-BY-ND