Щурчо цяло лято пял

нито зрънце не събрал

Когато зимата дошла,

се оказал без храна —

без късче от мушица

без парченце от трохица.

Щурчо със душица гладна

отишъл при Мравката — съседка важна

да се моли за храна,

за да преживее

някак пак до пролетта:

„Ще платя за туй зрънце,

честна дума на Щурче!”

Мравката не си поплюва

И към Щурчо негодува:

— Щурчо щурав я кажи

Цяло лято где бе ти?

— Ден и нощ аз пях

и сега си го признах!

– Пял си? Браво бре, юнак

Сега танцувай от крак на крак.

---

 

Жан де ла Фонтен, оригинал

превод от френски: Даниела Соколова, 2006г. Някои права запазени

Публикува се с условията на лиценза CC-BY-ND