Нещастието всеки ден призоваваше Смъртта на помощ.

О, Смърт, казваше то, колко красива ми изглеждаш!

Ела бързо, ела да приключиш с жестоката ми съдба.

Смъртта повярва и дойде, чувствайки се длъжна да го стори.

Тя почукала на вратата на Нещастието, влезнала и се показала…

Какво виждам, извикало то, отървете ме от това ужасно нещо

Толкова е отвратително! Срещата с него ми причинява ужас и страх!

Не приближавай, о, Смърт! О, Смърт, върви си!

Когато се почувстваш безсилен, празен като дъно на паница, болен и безрък, спомни си, че си жив, и това е достатъчно. И трябва да си повече от доволен.

Жан де ла Фонтен, оригинал

превод от френски: Даниела Соколова, 2006г. Някои права запазени

Публикува се с условията на лиценза CC-BY-ND