“To question authority is to be somehow unpatriotic, unamerican and in league with terrorists worldwide? Fuck you!”
Знаете ли Хенри Ролинс? Не съм бил никога луд фен на “Ролинс бенд“, но ако сте в 25-35те си, поне веднъж сте се вълнували от свобода на словото и нова музика и ако не падате от Марс няма начин да не сте поне чували за него.
Това е човек, който винаги има какво да каже и го прави — казват, че понякога прекалява, но по-добре ли е да мижитурстваш някъде встрани, като пръстосмучеш банални балади и фалшиви “добър вечер, обичам ви” на концертите? Не е ли по-правилно, по-принципно да казваш нещата както са и да живееш единствения си живот без да го продаваш за компромиси? Не е ли това винаги идеалът на пънка, анархизма, в голяма степен на хипи-движението и дори с доста уговорки заради леко инфантилната вяра в приказките, доброто и героите няма ли го и в стария хевиметъл? Не е ли това човешкото, искреното — което не търпи двуличието на огромната йерархична машина на властта, която е заместила това, което би трябвало да е обществото ни?
Ролинс в този епизод говори за свободата в Интернет. Нищо, което вече да не сте чували или чели в по-изискан и загладен стил. Но не фактите са важни — ясно като бял ден е, че опитите за регулация на Интернет са “лошо нещо”. Важен е пламът, ентусиазмът, личната ангажираност.
Преди исках да пиша за много проблемни неща, да пиша мотивиран, че казвам правилните неща и че може би някак помагам. След това минаха протестите за Странджа, някои казаха “успех” и аз се сетих как българските (тогава все още бъдещи “евро”) политици преди половин година се надскачаха за хорската симпатия за проблема с IPRED2. Сещам се как някои казаха “успех” тогава, а всъщност важните поправки не се приеха.
И сега тези дни министърът на замърсяванията Джевдет Чакъров продължи срока на едногодишната забрана да се строи в Иракли. Някои може би ще кажат “успех”, но едва ли много уверено. Ще се строи, забраната не е за цялата местност и ония мизерници Стоян Захариев, “Суис Пропъртис” и “АКБ Форес” ще си строят върху 1000 декара. Иначе имало цели 38 000 декара, които още една година ще чакат евентуалтоно си включване в “Натура 2000”.
И защо беше целият този шум? Прах в очите, това е специалитетът на днешното управление. Не — това е специалитетът на всяко управление. Печели време и тушира напрежението. Не решава проблеми, но какво пък — те проблемите никога не свършват, защо да ги решаваме…
И след новините за Иракли не ми се пише за отделни проблемни неща, не ми се пише и за провалящи се кампании и още по-малко всякакви шибани отворени писма или пък за “граждански контрол” на властта. Власт не трябва да има, това е. Лошото е, че не може да бъде премахната властта — тя толкова е навлязла навсякъде, че има безброй оправдания и мотивации в целия ни свят. Един огромен властов мицел. Не, не трябва да се премахва, а да се преживее. Някой ден ще има ред без власт. Не сега. Сега са тъмните векове и навсякъде прелива от контрол.
Новините за Иракли са тъпи. Няма да са строи, ама по принцип. На практика “избрани” ще строят. Щото са наши хора ли? Или какво?
Не ми се пише. Държавата (нейната липса) ме е отчаяла почти :(
Драги Ясен,
Опасявам се, че с вашето отношение ще стигнем по-бързо, отколкото си мислите до мечтаното от вас състояние. Може би не забелязвате, че у нас в България сме стъпили силно на пътя на „ред без власт” и затова бих искал да ви го посоча и така да ви окуража.
Например:
1. Полицаите бият, защото имат палки и защото трябва да си изкарват хляба за семействата. Освен това те могат да подбират, а могат и да не подбират – и правят и двете. Те могат да бият мутри, а могат и да ги ескортират.
2. Мутрите са истински граждани и бизнесмени. Те помежду си раздават правосъдие.
3. Политиците също си изкарват хляба, като също се радват и на един по-богат живот – по-богат материално и по-интересен, така да се каже — и така са един позитивен пример за населението, което още повече трябва да престане да се интересува от властта, за да може тя съвсем да изчезне.
4. Президентът може да лъже, а може и да не лъже. Хем е ченге, хем е патриот, хем е анти-американец.
5. Властта в България не е власт, а само така ти се представя – това е път към пълна индивидуална свобода и осуществление на най-лични и дълбоко пазени въжделения. Бившите комунисти откриха либерализма в анархистичен модус и сега отговарят само пред себе си, доколкото могат.
6. Ако си престъпник, може и да те осъдят, а може и да не те осъдят – човек може да развие личните си способности и качества и да ги използва за свое благо без никакви ограничения. И престъпника, и президента, и мутрата-бизнесмен и полицая „казват нещата както са и живеят единствения си живот без да го продават за компромиси”. Престъплението вече ще почне да отмира и ще процъфти вечен мир у дома.
7. Остават да важат природните закони, а за да се спазват те няма нужда от съд, понеже те се самодоказват и самопривеждат в действие.
8. Ще процъфти вечен мир и на международната сцена, само да махнем след някой месец войнолюбеца Буш. Корените на тероризма се коренят в Западния империализъм и алчност.
9. Човек завинаги ще бъде освободен от бремето да прави нещо, да бъде автор, и така всякакъв авторитет ще изчезне, а с него и всякакви натрапници и подлизурковци, които го защитават, а ще остане да живее силният, добрият и здравият във вечна хармония с природата.
Искрено се надявам провокацията ми да е успешна.
благодаря ви за блога, бъдете здрав и пишете,
Николай Нейков
Драги Николай,
Не разбирам каква е “провокацията” ви, но ако за вас анархизмът, безвластието е нещо свързано с безредие, закон на силния и хаос, то един от нас двамата трябва да си припомни основно историята на анархизмите. И мисля, че това не съм аз. А не искам да водя спор за или против безвластието на ниско теоретично ниво.
Не разбирам идеята зад нито една от тези точки. Освен това за природните закони, които ще продължават да си важат — да, съгласен съм, това е напълно вярно съгласно точните науки. Но другите неща не разбирам защо ги споменавате.
Явно говорим за различни неща и най-вероятно бъркате понятията. Няма нищо общо мехду анархизъм и комунизъм. Всъщност има исторически — ако смятаме това, че комунистите избиват анархистите за някаква “връзка”. “Либерализъм” пък е толкова изтъркано от различна употреба понятие, че… вече не е никакво понятие. Има и различни течения в теориите на анархизма, да — но “либерално” вече се нарича всичко, за което нямаме точна дума и което говори поне малко за свобода. Свобода “във” властта, а не свобода без власт. Не мога да поставям безвластието и либерализма заедно, защото имат различни отношения към властта.
Това, че някои днешни млади социалисти (комунисти) се афишират като анархисти го оставям без коментар — тяхна си работа, аз не съм нито социалист, нито комунист.
Така че не разбирам какво ми казвате. Препоръчвам да се запознаете с литературата по въпроса — тя е доста и различна, но порталът на Уикипедия за анархизмите може да е добра отправна точка. [1] [2]
Иначе благодаря за коментара и интереса ;)
Супер!
Благодаря за отговора. Водите нанякъде с него, което е за уважение, още повече, че аз с относително ниски теоретични средства се опитвам да руша идеалите ви.
Вижте, абсолютно е по-добре да спорим за властта — как се упражнява и в името на какво — на ниско и високо теоретично ниво, а също и на практическо, отколкото да спорим за безвластието!
Провокация е, защото избухвам във възмущение от вашето „ред без власт” и безредно нахвърлям всичко дошло ми наум, за да сведа възгласа ви до реалността.
Освен това, вие сте ангажирани практически и действително с публично действие – на което, впрочем, симпатизирам и желая успех – но виждам противоречие между делата ви и убежденията ви.
Анархизмът е идеология. Той заедно с други идеологии се бори за човешкия разум. Той, заедно с други, като комунизма, тръгва от отрицанието — и това не е подценяване – но докато комунизма, за да се осъществи (не – хода на историята да осъществи), трябваше да прегърне действието и така да погине и като практика, и като идеология, то анархизма, за да се осъществи, може да мине и с бездействие. И именно за това, може да излезе по-проклет.
Това, което ми допада в анархизма е стремежът към свобода, а това което ме отблъсква е интелектуалната операция, чрез която анархистът опитва да се освободи от бремето на отговорността. Е, да, поемането на отговорност ограничава, но така е с всеки избор. Свободата е упражняване на избор и носене на последствията.
Вижте: няма история на анархизмите – там не се случва нищо. Прегледах отново. Там има истории на личности, живели и творили във времена на някакъв ред с власт. Хареса ми картината Прудон и неговите деца – май не си гледа децата, но несъмнено е имал огромна власт над тях, както сигурно и неговия баща над него ;)
поздрави,
Николай
“Опитвате се да рушите идеалите ми”? Това ми харесва, дерзайте — философстването, казваше един, трябва да е с чук в ръка, за да се рушат кухите идоли.
Не виждам смисъл да споря за властта. Ще кажете, че “не поемам отговорност” за “упражняване на избора си”? Не, просто избирам да не споря за глупости и ако има някаква отговорност за такова решение — добре, но държа да чуя нейната “въпросност”.
Вижте, и аз избухвам във възмущение от доста неща — както вие се възмущавате от понятие като “ред без власт”. Не мога да ви помогна, ако това възмущение ви пречи. Така са нещата — мен пък ме възмущава, когато хората мислят реда винаги през властта.
Кои са “публичните ми действия”, с които съм “ангажиран практически и действително”, дето са в противоречие с убежденията ми?
А щом за вас нищо не се случва в анархизмите, колкото и пъти да преглеждате отново — няма да има смисъл. Идеите в анархизма са се развивали през годините, навлизали са и в други области, не само в социалната уредба. Много са повлияли на някои управленски идеологии, като на споменатия от вас “либерализъм” в безбройните му форми. До голяма степен в анархизма е причината да се мислят съвременните федерации. А също и местното самоуправление, което на теория поне застава най-близо. Местните референдуми също.
Изобщо… За какво спорите с мен? Нещо по-конкретно, освен възмущението ви от безвластието? И кажете това за противоречието на делата с убежденията ми, че ми стана интересно, наистина :)
Преглеждах Блогосферата от dnevnik.bg, за да видя какво става с последните граждански вълнения в нашата пропита от инертна и бездарна власт страна и вашия пост, качен там тогава ме привлече, ако не се лъжа, с цитата на английски в началото.
Споря ПРОТИВ анархизма като а) добро, желаемо и възможно състояние на обществото и б) като интелектуален двигател за гражданска активност.
Вярно, че ви прихващам някак изневиделица и ви конфронтирам, но си го позволявам, защото вашите думи на този блог, които коментират действия на правителството, на гражданите и на публиката най-общо са в някакъв смисъл дела. Т.е. вземам ги насериозно. Ако греша, бъдете така добър да поправите недоразумението – все пак има много други приятни и смислени неща за правене.
Пишете за Странджа и за Иракли и за друг вероятно важен въпрос, за който изобщо не съм и чувал. Може да сте били и на протестите, не съм сигурен, но не е толкова важно. Имате позиция и я защитавате. Това е практическо и действително. Второстепенно е доколко значим е ефекта. Ще ми се енергията, която видях сред младежите за зелената кауза да не се разпилява.
Нека не прозвучи грубо, но ви подозирам, че именно поради неуспех на усилия и надежди и слаб реален ефект сте склонен да отречете властта изобщо. Грешите, че се възмущавам от понятието „безвластие”. Възмущавам се от това, което вероятно би произлязло от последователното следване на тази идея. И вярно, това не е непоредствена причина за тревога. Тъкмо затова и предлагам спор за нещо реално и съществуващо – властта и нейното упражняване, а не спор за идея — безвластието. Тази идея ви я отстъпвам веднага щом ви харесва.
Но не ви ли е срам да казвате, че да се спори за властта е глупост. Та човек се сблъсква с властта, например — метафората с мицела е артистична теория. Но с безвластието не се сблъсква, не страда от него, не го обича, не му липсва.
Анархизмът е интелектуална работилница – не съм го отричал. Но това, което излиза от нея и върши работа, не е оригинално целеното. Казвам, че всичко добро, което идва оттам не е анархизъм, а са други неща. ОК е да бъдеш воден от илюзия, когато резултата е добър. Но ако осъзнаваш, че е илюзия и въпреки това я следваш – резултата няма да е добър.
Споря ЗА авторитета. Например, от имената на хора, които прочетох във връзка с анархизма в уики спонтанно посочвам за авторитети Торо, Т. Джеферсън, Дороти Дей, Ф. А. Хайек. Допада ми „спонтанния ред” и за него ще споря – не бих ви го дал без въпроси.
Ницше, с който ме бъзикате :), специално го посочвам като не-авторитет.
И вижте сега, моля ви, помагате ми. Възмущението ми от това, което казвате, не е загубено и безнадеждно. Възмущението ни сближава.
Не разбирам, обаче, какво ви възмущава в това, че хората мислят реда през властта. Та на мен ми се струва толкова естествено и същевременно човешко.
Надявам се, че в това, което ще кажа употребявам понятието „власт” в смисъл равностоен на вашата употреба и не го казвам, за да се заяждам: не вярвам, че можете да ми посочите един човек живял някога, който да е нямал власт и да не е имал опит с властта. Та, мисленето вече е власт. Властта е навлязла в света през човека. Във всеки хубав и подреден дом на човек има власт – още от пещерата.
Ако използвате власт само в смисъл на „правителство, което упражнява легитимно насилие” — то разбирам възмущението ви. Но това е твърде малка причина, за да бъдете анархист.
благодаря за компанията и бъдете здрав,
Николай
Да се казва, че властта е иманентна на човека в разговор, засягащ нейната ценност е толкова празно движение, колкото да кажеш “ми то всъщност е едно и също” след като два часа ангажираш вниманието на хората върху някаква дилема. Ако за вас анархизмът е липса, от която не излиза нищо, ако е нещо, към което хората се обръщат със сълзи на очи и детски рев на отчаяние от иначе прекрасните не-анархистимни неща, ако е чисто интелектуално работене и съдържа само негативизъм и ако по принцип е нещо, което ви възмущава, то моля отминете нататък.
В мрежата има много неща за четене и не искам в моя блог да водя празен спор със събеседник, който е предубеден. Ще кажете, че и аз съм предубеден, че подхождам с отрицание и че не съм конструктивен — не, аз съм вкъщи, вие влязохте на гости и започнахте да критикувате интериора. Аз не коментирам във вашия сайт.
Това не е нападка, казвам го добронамерено и за да контролирам разговора. Защото имам усещането, че искате някъде да излеете свое недоволство от анархизма, от това че някои хора се отчайват от “важните неща” като власт и нейното подобряване. Може би и от естеството на протестите за Странджа, от неефективността на зелената идея във властта или от нещо друго от статуквото. Ако е така, моля не изливайте при мен.
Ако искате да вкарате в правия път един “анархист”, също не е адекватно. Не ми е комфортно тук да се “рушат идеалите ми”, защото “се възмущавате от това, което вероятно би произлязло от последователното им следване”. Моля, не ми прехвърляйте ваши проблеми в личното ми пространство. Ако ви интересува, можете да прочетете какво съм писал преди през годините, за да разберете нагласата ми. От една статия, към която ви е привлякъл цитат, а не даже мои думи няма да стане. Разбира се, не е нужно да искате да разбирате нагласата ми.
Иначе харесвам логиката и последователността, с която атакувате думите ми. Трудно ги следя, но съзнавам, че и аз самият не пиша достатъчно подредено в реплики. Можехте от самото начало да си кажете политическите предпочитания, за да е ясно че не говорим за общо разбиране, а заради вашето възмущение от мои позиции.
Делата ми, казвате, били в противоречие с убежденията ми… Аз не бих си позволил така да обиждам блогер в личния му сайт. Не съм го правил досега, не ми е хрумвало даже. Може би щеше да е оправдано, ако беше вярно, а не беше казано пак от афект и възмущение от типа “как може някой да пише такива неща”.
Писах, че властта не трябва да се премахва, а да се преживява. Това поставя изказването ми (ако сте фен на класификациите) някъде в така наричания на запад “философски анархизъм”. Винаги съм казвал също, че така наричаните “практики” на анархизма са далеч от одобрението ми, защото включват самите те организация и властова структура. Защитавах спонтанните протести, защото за мен те са истински показател за ефективността на гражданската позиция. Не изборите. Не телевизионните анкети. А за мен единственото ценно нещо, около което се градят всички тези други понятия, е гражданската позиция. Неделегирана, а лична.
Откъде започва този досаден спор, в който само повтарям неща, които съм казвал вече и вие ме контрирате с ваша интерпретация на “възмутителния” анархизъм? От това, че не сте разбрал една думичка в цитата — именно “authority”.
Не става дума за “авторитет“, а за “централна власт“. “Авторитет” на български има по-различно значение, английското “authority” означава легално установено право да се упражнява власт. И също така се използва при безлично споменаване на субекта на тази власт.
Идва от римското право, ако не се лъжа и се е използвало точно за означаване на овластената и богата част от гражданите. “Auctoritas” се отнася както до върха на властта в Рим, така и до употребата на тази власт. Прави се разлика между “auctoritas” и “imperium” — едното е разпределена и представителна власт, а другото е военна и еднолична.
“Авторитет” на български е друго — всъщност не само на български, но на български е отделна дума. Докато на английски въпросното “authority” означава както власт, така и авторитет. Така че в началото на цитата най-отгоре на статията “authority” означава централна власт и се говори за това, че не е правилно да се отрича нейното оспорване.
Никой никъде не говори за авторитети. Аз не бих говорил и иначе за тях, но това е друга тема :)
Съжалявам и простете, ако съм престъпил някакви граници – не знаех, че сте „вкъщи”, мислех, че ви срещам на „площада”. Моля да ме извините и ако съм нарушил добрия тон с неовладяното си възмущение. Не съм искал да ви обидя и не мисля, че е обидно, когато ви соча, че ви се разминават делата и убежденията. Даже напротив, не бих си дал труда да го направя за някой, към когото не изпитвам уважение. Интересува ме нагласата ви, но нямам цялото време на света, за да я проуча и затова се обърнах директно.
Грешите за корена на спора, но може и аз да съм ви подвел, за съжаление. Мисля, че си давам добре сметка за значенията на думата „авторитет”; вие любезно давате повече за произхода, за което благодаря. Съзнателно го използвам и на български в двойния смисъл. Коренът на спора, който подхванах е в думите ви че „власт не трябва да има, това е” – обобщението, следващо думите на разочарование — и надеждата „ред без власт”. Те са съвсем различни от „властта трябва да се преживява” или „властта трябва да се преживее”. Може би всеки от тези изрази да съм извадил непозволено от непонятен ми контекст… Накрая, като казвате и че съм направил празно движение да ви убеждавам, че властта е присъща на човек, съвсем ми избивате основата, на която бях стъпил, да ви предизвикам. Значи, вие си го знаете, но аз не съм разбрал какво говорите и дали го мислите наистина.
И се връщам откъдето дойдох.
Пак ви благодаря за спора, макар че може да съм се натрапил, досадил или друго.
Оставям ви със следните убеждения:
1. Безвластието е нещо свързано с безредие, закон на силния и хаос.
2. Всяка власт е централна.
3. Няма устна или писмена история на човек/хора живели в безвластие. Няма дори и измислена такава.
4. Съгласен съм за ценността на личната гражданска позиция. Но смятам, че тя е най-ценното, а не единственото ценно, защото и това, което се гради около нея не бива лишено от ценност.
5. Представителната демокрация работи. Ако искате да живеете в малка общност, където всички се познавате почти лично, имате си доверие и се разбирате прекрасно и не се налага да го рискувате като натоварвате някой с власт да взема решения, които засягат всички – убеден съм, че е постижимо и можете да го постигнете днес, утре.
Делата ми не се разминават с убежденията ми — винаги когато обвиняваш някого в нещо такова рискуваш да обидиш, защото е по-вероятно да не си разбрал убежденията му. Делата ясно — те се виждат, убежденията трябва да се разберат. А често човек е предубеден, особено когато е “убеден предварително” и то в нещо друго.
Говорихте за “авторитет”, сега казвате, че сте визирали хем авторитет, хем власт. Уточнете се първо — аз говорех за властта. И съм си го казал.
Да се приписват другиму убеждения е най-лошото нещо, за което се сещам. Казвате ми за втори път вече, че “не трябва да има власт” е нещо, до което ме е довело някакво разочарование и че едва ли не съм “кривнал” по пътя към правилната надежда и съм тръгнал да говоря за неправилната. Това е нещо лошо и също обижда. Не пиша, за да бъда анализиран така — ако е въпросът в това, аз също мога да анализирам събеседниците си в коментарите.
Точките от 1 до 5, които ми давате, са интересни, но не виждам никакво развитие на разбирането. Това са вашите убеждения, нали? Щом сте убеден, пак ви казвам — за какво спорите с мен? И да, вкъщи сте ми, не на площада — това е личният ми бележник, не публичен форум.
Разбира се, че което се гради около ценни неща, има ценност също. Говорех за приоритети. Личната гражданска позиция и съответно начините й за проявяване (спонтанни протести, пряка публицистика в Интернет, блогове и т.н., местни референдуми и контакт с местното самоуправление) са по-ценни от всички неща, които вие ще ми изградите около изборите на представителната демокрация. Така мисля аз. Доста хора са го доказвали и показвали, аз също съм опитвал тук. Ако сте убеден в друго — добре за вас, хубаво е човек да живее с убеждения. Светът е по-стабилен с тях.
Да, представителната демокрация работи. Както работи и феодализмът. И геоцентричната космология е работела, даже в днешно време в някои страни (САЩ, не говоря за третия свят) работи и интелигентният дизайн. Въпросът е доколко работи правилно и адекватно. Представителната демокрация не може да работи по-добре и това е проблемът й. В това е и преходността й — както и на феодализма преди нея, например. Иначе нищо лошо против представителната демокрация — чудесна хрумка на човешкия гений. И конският впряг е бил такава, и доста други неща. Но всяка идея си има ограниченията. Границите, които трябва да й бъдат откривани и преодолявани.
Другите аксиоми, с които ме заливате не искам да коментирам. Наистина, пак казвам — хубаво е човек да има убеждения и да има стабилност на разбиранията си. Но не си закалявайте убежденията за моя сметка, моля.
Основното ви казване досега е, че в анархизмите няма история, че те са интелектуална работилница, от която излизат не-анархистични неща и казано накратко, те са нищо, защото са отрицание. Интересна теза, особено след като е синтезирана в едно изречение от няколко коментара. Аз пак не разбирам — вие мен ме убеждавате в аксиоматични истини за социалното управление, така ли?
Не, благодаря — не съм съгласен с казванията ви. Уморявам се да обсъждам вашите убедености, особено към статия, която е на не съвсем същата тема. И към която ви е привлякло неправилно разбиране. Сам казвате, че сте се впечатлили от оспорването на авторитета в цитата. Никой не ви говори за авторитети. Не съм аз объркалият се.
Може да напиша нещо по-конкретно за анархизмите и там ще се радвам да спорим вече по същество. Благодаря за разговора.