Готин ден днес. Готин ден и вчерата. Доста време бях навън и ще компенсирам със следващи готини дни вкъщи. Ще работя и наваксвам с едни нови придобивки и ще се радвам на сина си, който вече от няколко седмици говори на “а-гу” :)
Днес цял ден бяхме навън да снимаме, времето не беше хич за такива геройства с дъжда, дето спираше за пет минути. Точно колкото да те подлъже да си платиш поредното кафе и да излезеш на тротоара, че да може по-добре да те целкат новите капки от новата дъждовна вълна. И все пак беше готино.
Видяхме и Бобсън, и той запътил се за фото-аксесоари. Накрая пък Велин ми пусна една муха, която досега бях умело избягвал — anime. Бях гледал много малко неща, откъси от епизоди от сървъра на Маниякса и то преди години. Знаех, че е богато изразно и много привличащо, но така и не бях се залисал по още една мания.
Е, и това стана. След “Ghost in the shell 2”, филм който ще се гледа още много пъти сто на сто, оставам с планове за следващата ми аниме-вечер. Вкъщи, на новия монитор.
А, та монитор казах. Мда-а, свърши се времето на радиационния ми може би вече осемгодишен 15-инчов CRT. Няма да слагам по-висок диоптър и няма вече след два часа работа да трябва да поспивам, че да продължа. Прозорчето към света е 19-инчов Eizo, за който ще пиша много скоро. Само да посвикна, да вляза в ритъм с него. Не знам как толкова време съм търпял само четвърт гига. С новия гигабайт памет лети. Снимки, векторни, каквото ми душа иска. Сайтът ми как тесничък изглеждал всъщност :) И снимките ми и те едни мънички…
Та ми е едно по-спокойно и не така стресирано. Прехвърлям сега малко от нещата, които другите са писали през това време и май решавам да не се впрягам прекалено. Нещата винаги са били зле и всичко отива на разваляне. Или както пееха “Мотърхед” — “Everything changes, and it all stays the same”. Няма да оправим политиката, най-малкото защото тя е неспасяем случай. Аз лично ще се радвам, ако цялата политика ме остави на мира и отиде да се хвърли отвисоко. Има по-важни неща. По-важни от всичко. Утре съм си вкъщи цял ден и ще си говоря с бебчо. А-гуу-у? ;)
Хеей, как ги правите тези геройства със снимане в дъжда?! Откакто онази чешмичка в Борисовата ми блъвна точно в обектива, много ме е страх от капки! :)
Честито за монитора!!! С тези ласкави думи, току-виж сте ме проагитирали с Ники да си сменя поне единия от моите CTX. Не ми се иска, ама вече издишат, горките.
Така се радвам, че ти е спокойно и ведро! Усеща се и тук, и в коментарите ти! :) Лъчезарно настроение на човек, който наистина е разбрал кое е най-важното нещо в живота!
Поздрави! :D
Е, пазихме се от дъжда с прибежки и припълзавяния до следващото кафене :) Иначе дъждът е страхотен за снимане, но си трябва много внимание. Или сухо място, или с омотан с дъждобран и найлони и естествено с филмов апарат, стар без електроника, а не с цифров ;)
А мониторът е много, много важно нещо! Вече препоръчвам на всеки да си вземе хубав монитор. Да, добрите са по-скъпички, но като се замислиш че даваме пари ежедневно за глупави неща, а пестим от такива като мониторите… Мониторът трябва да е TFT (може и CRT, но наистина добрите и те са скъпи), 19 инча (ако ще се ползва и за обработка на снимки) и задължително с добра матрица. Това значи без TN или TN+film и подобни. IPS-матриците са много скъпи пък, затова добрият компромис е монитор с матрица *VA. Накрая е важно и марката. Всички правят бира, но като седнем да я пием си я избираме ;)
Мерси за поздравите! Да, хубаво е да се присещам за приоритетите, че животът няма навик изчаква забраваните ;)