От един японски институт дошли да въвеждат някакъв нов модел на оценка на академичните дейности (или нещо подобно). Да, ама за целта им трябвали специалисти от дадените факултети, които да боравят с японски език, за да усвоят новите им теории и да може да се поддържа кореспонденция с японските специалисти. Или за да имат достъп до оригиналните данни от японските изследвания по въпроса — не знам, но им трябвали специалисти с японски. Не филолози японисти, а специалисти с работен японски.
Отишли първо при професора и го питали:
— Господин професор, така и така, ще се радваме да участвате в нашата програма, като за целта е добре да навлезете в японския език. Колко време ще ви трябва, за да научите японски? За да знаем и координираме проекта спрямо изискванията ви.
— Изненадващо е предложението ви за съвместна работа — казал професорът — но за две учебни години мисля че ще мога да се запозная с основите на японския език. В това ще включим и един летен семинар с мои колеги японци в университета ви. За да си изградя по-точна и подробна представа за мисленето на нещата в японския език.
Отишли после при асистента и го питали:
— Господин асистент, така и така, ако ви включим в нашата японска програма, ще е нужно да знаете японски. За колко време ще можете да се присъедините към нашия работен екип, за колко време преценявате, че ще научите японски?
— Благодаря за предложението — казал асистентът — Аз сега имам да довършвам два семинара, които много натоварват времето ми, но като приключат, смятам че за още един семестър ще мога да се запозная с изискванията ви и да навляза в японския език.
Отишли после при студента и го питали:
— Колега, така и така, трябва ни човек с японски. Вие за колко време ще го научите?
— Ами — въздъхнал студентът и леко свил рамене — дай ми дата и конспект…
Ееее, човече — защо казваш края на историята в самото заглавие? Не е интересно така :)
Истинска история:
Лятото се разхождам по Славейков да си купя някое книжле и чувам как един продавач обяснява на една девойка:
— Тука има една със оптимистичното заглавие “Да научим сами японски език”…
И верно има такава книга… (ISBN: 954-321-011-X)
Сви, съжалявам :) Усетих се по едно време докато пишех, после забравих да го променя и се сетих пак доста след като го пуснах. И щото реших, че вече като е пуснато, по-добре да го оставя така — и така си остана. Ама ще имам предвид за друг път — то и аз като се замисля, не е интересно така ;)
Георги, хахаха, вярно голям ентусиаст трябва да е читателят на такава книга :) Е, сега някой от училите японски може да ме скастри, че не е чак ненаучваем и че с труд и постоянство всичко се постига… Може, знам ли. :D
Как примирено го казва…
Ама какво да се прави, свикнал е човекът ;)
Хаха, страшен виц, аз пък не се сетих до края докато четях… бях забравил заглавието:)))