Днес почина Артър Кларк. Мечтателят с една от най-живите визии за фантастиката. Физикът, който реши да е писател и в писането си беше фантаст, а не просто поредният пишещ физик. Авторът на четирилогията “Една одисея в космоса”. 2001 вече мина, на крачка сме от втората, 2010, а все още нямаме нито “Тихо Магнитна Аномалия Едно”, нито “ХАЛ”, нито сме чували по новините за Дейвид Бауман или Франк Пуул. Никой не е излизал в открития космос, за да сменя повредения комуникационен елемент “Алфа-Ехо-35”.
Да не говорим, че не гледаме към небето със същия възторг и не ни тревожи непознатостта на необятния свят на Юпитер. На необятните светове на Юпитер. “Всички тези светове са ваши, без Европа”.
Немислима е съвместна експедиция на САЩ и Русия с пилотиран кораб с голям екипаж до Халеевата комета. Може би просто защото САЩ отдавна вече не са същите “добри момчета” или защото вече го няма странният червен СССР, а заместващата нова руска империя е заета с политически пози, заплахи и парадиране с много пари у малко хора.
Може би не ни интересува вече Халеевата комета? Може би дори не се сещаме за Юпитер, за необяснените неща в Космоса, за универсалността на съзнанието и за самото ни зараждане и произход като мислещи. Защото сигурно си имаме по-важни грижи. И по-интересни теми за вмечтаване. Може… Какво да прави сред нас тогава старият Артър Кларк?
Любопитството, винаги в основата е любопитството. Здравото, полезно, изграждащо и развиващо, дори здравословно любопитство. Любовта към питането. Дали има нещо отвъд звездите? Дали има нещо отвъд стените на града? Какво има в новите светове, какво има в забранените места? Хората, разбира се, накрая кацат на забранената луна на Юпитер Европа. Какво би бил светът без любопитството?… Какво би било, ако за всяко питане трябваше да полагаме усилия като за нещо неприятно, като за досадно задължение?
Няма да забравим. Нито да сме любопитни, нито че:
1) когато изтъкнат възрастен учен твърди, че нещо е възможно, той почти сигурно е прав, а когато твърди, че е невъзможно — почти сигурно греши,
2) единственият начин за откриване границите на възможното е да се дръзне малко отвъд тях, в невъзможното,
3) всяка достатъчно развита технология е неразличима от магията,
Миналата година по това време си отиде Станислав Лем, преди четири години пак по това време разбрах за Джералд Даръл. Не правя статистика, припомням си ги, защото са ми помагали и развивали, защото са искрено любопитни и говорейки на читателите, ги заразяват с онова “изследователско”. И с безрезервна вяра в доброто развитие на бъдещия свят.
Сещам се колко много са книгите и разказите на Артър Кларк, които още не съм прочел. Колко много са научните статии и интервютата, за които изобщо не зная и тепърва ще ми е интересно и любопитно да чета.
В този смисъл Артър Кларк е жив и още дълго ще живее в страниците, пълни с любопитство. Здравей, Артър Кларк! Благодаря ти и на добър път!
Жалко, още един от тези, които правеха история си отиде. В такъв миг само разбираме оскъдността на времето…
Все още сме любопитни!
Виж колко много космически станции и апарати изпращаме в момента в Слънчевата система! Колко много снимки и данни получихме от Марс, Юпитер, спътниците му, Сатурн, от най-отдалечените точки от Земята! Станцията около Земята се строи и развива, има и планове за посещение на Марс, макар и твърде отдалечени във времето… Явно парите са си проблем, все пак…
А Станислав Лем, Джералд Даръл и на мен са ми любими. И Кларк, разбира се, кой не е чел “Среща с Рама” и не е фантазирал за продължението? (което, макар че се появи после, в съавторство с един друг писател, не се оказа много силно…)
Все още гледаме към звездите и то с голямо любопитство. Аз гледам също. И се питам откъде дойдохме и къде отиваме… Но отговор не намирам все още…
Hats off to Arthur Clarke и от мен!