Arcane Lore

Ако доброто е най-доброто възможно, оптималното, то този блог гледа към него. Може да правя крачки назад, но важното е, че имам пред себе си образ на най-доброто възможно. Или че поне така си мисля. :) За оптимизация говоря…

Има оптимизации на сайтове и на бизнес-процеси. Аз ще ви говоря за тези на личната нагласа, за да видите, че съм чел. Оптимизациите биват два вида — вътрешни и външни. Външна е като ти се откъсне парче… Външната оптимизация на страниците ми е трудна, защото външното винаги е нещо, което се представя и “изглежда”, а аз от дизайн разбирам като куче от месарство. Като български политик от държавно управление. Гледам, отличавам хубавите неща, зная кое е направено добре и то е, дето ми харесва. Но като тръгна аз да правя нещо, оплесквам всичко и първо ми става досадно и ядосано, после почва да ме боли глава и накрая, ако много упорствам от мой си инат, се получава нещо, дето изглежда завършено, ама не е баш както трябва. Това не ми е проблем, просто отбелязвам. Все се сещам как, когато Ийори беше веднъж на гости и аз му казах, че съм си сменил дизайна на блога той, като го видя каза “ама какъв дизайн, това е метранпаж” :)

То в уеб-а май дизайн и метранпаж са малко смесени… :)

Към външното слагам и неща като оптимизиране на кода и микроблог. Сайтът работеше наистина бавно и все си мисля, че е заради някоя бъгава приставка на Drupal, даже имам набелязан виновник — нещата, дето движат уики-то. То хем не е съвсем читаво уики, хем и напоследък не го ползвам много, да не говорим, че не се ползва от други, ама нейсе. Поорязах каквото имаше излишно из сайта и пуснах кеширане и компресиране на джава-скриптовете. Сега скоро зарежданите страници се вземат наготово, и то не от базата, а от файловата система. Това, заедно с компресирането на скриптове и стилове май свърши работа и сега е чувствително по-бързичко.

Причината за тия занимавки е в хостинга. Споделен хостинг си е кофти отвсякъде, но засега не ми се занимава да местя сайтове. Колкото и да казват някои хора, че еди-кой си хостинг бил супер, имал всичко, дето е нужно за личен сайт, винаги говорят от своята камбанария, а там имат разпънат най-много само един WordPress и то често с включено кеширане. Има различни задачи, с различни решения, съответно и разните хора имат разни нужди. Така че от личен сайт до личен сайт — разлики огромни.

Микроблогването пък ме привлича отдавна, защото много неща отминават, без да влязат тук, при текстовете от по няколко абзаца. Сглобих го за нула време, докато си почивах. Има неща за довършване, без които няма да ми е удобно за ползване, например трябва ми публикуване през джабер. Начинът е да си напиша малък бот или да настроя някой от многото налични свободни софтуери за джабер-ботове. Ботът получава текста, претърсва за специално означени категории, етикети и подобни, после форматира публикацията и я изпраща по XML-RPC.

Така работят някои от разните микроблог-системи и мрежи за споделяне на състояние. Всъщност може и да се направи такава малка система за тия “земи” на мрежата, не е трудно. Но не зная доколко е нужно, защото за всеки сайт с общност и за всяка уеб-две услуга най-важното е точно общността и тя трябва да е голяма, за да има смисъл от заниманието.

Вътрешното… То е като външното, само че е вътре и не се знае какво е. :)

Не че нямам настройка за блогване, не че не ми се работи по мои проекти. Просто нямам достатъчно сили и време след писане на php за пари и по цял ден слушане на бебешки шум. Че понякога и по цяла нощ… Или е рев с плач, към който няма как да съм безразличен, или е писък и крясък нечуван от радост и кеф. Все неща, които не се вписват много-много в типичната “работна среда”. Не се оплаквам, страхотно ми е. Само дето съм уморен, много уморен, ама много…

За пореден път “откривам” last.fm и между разните ми други неща през деня се радвам, когато намеря начин да послушам нещо от там. Май няма голям смисъл от компресирана музикална колекция в днешни дни. Така и така качеството не е като на диск или flac-файл — по-добре само връзка с мрежата и зареден плеър с last.fm.