Периодично се заговаря в родната блогсфера за професионализма в ИТ и това как е свързан с проблемите на бранша. Аз нямам техническо образование, някак се разминах с него и ако имам техническа и научна обща култура, тя е от средата ми, не от училища. Но макар да съм всъщност хуманитарист, проблемите на ИТ-бранша са ми много близки. Често казвам, че на мен интересът към компютрите е обусловен от свободния софтуер. Вярно е, макар може би все пак да имам и други стимули — просто този е най-силен и е определящ. Свободата в ИТ, разбирана не само като софтуер, а общо като култура е това, което професионално хуманитарно ме свързва с информационните технологии.
Впечатлих се за пореден път, че някои хора обвиняват за проблемите в ИТ-сектора хората, които са “пришълци” от други професионални области. Често напоследък иронично им казват “поети с китара”. Не на мен — аз се изживявам като професионалист в ИТ. Най-малкото защото доста години наред вече изхранвам семейството си изцяло с такава работа. Но това не е важно.
Това, което исках да кажа е, че изтръпвам като чуя израза “ИТ-специалист”. Наскоро казаха така по адрес на блогър, автор на разкази и лекар по образование. Не зная за него, но аз бих се засегнал от такова определение. Не съм “специалист”, “експерт” или подобно. Може етимологично “специалист” и “професионалист” да са близки, но на мен ми викаха “експерт” само в кратката ми кариера в НАП. Там имаше “младши експерти”, “старши експерти” и “главни експерти”. Младшите бяха тези без висше образование. Аз бях “старши” от първия ден, защото съм висшист. Това беше критерият.
Аз съм ИТ-ентусиаст. То е много по-ценно за мен от някаква експертност или професионализъм. Ентусиазмът е важният. Само ентусиазмът си заслужава. За всяко техническо решение ще се доверя на някой от истинските специалисти около мен. Не че съм технически неумел или неук, а поставям проектирането преди изработката. За мен даже проектирането, “вмечтаването” дори, е част от изработката. Колкото и важни да са обучените технически кадри в ИТ-бранша, все пак трябва да има ентусиасти. Не да се бъркат едни други, не да си пречат. Но трябват и ентусиасти, особено с този батак у нас ентусиазъм трябва много, страшно много. За да можем да заразяваме с него и техничарите наоколо.
Тъй че да си кажа за мен — не се правя на “ИТ-специалист”, за мен по-важно е да се събуждам с нови и нови идеи за проекти и да ми е приятно и ненатоварващо да ги обмислям. Аз съм ентусиаст.
Така се чувствам и полезен. Освен умения трябват и вдъхновения ;)
Не знам къде си прочел подобно мнение, според мен всеки, който е запознат поне отчасти с ИТ бранша знае, че образованието няма никакво значение. Особено ако образованието е българско. Мога да говоря с часове за колеги, завършили заедно с мен магистратура по компютърни науки, с познания, ограничаващи се до това къде се намира копчето на компютъра. За сметка на това познавам и хора (и теб :) ), които без специално ИТ образование правят чудеса в бранша с ентусиазма, трудолюбието и страстта си.
Мисля си, че ако някой е написал подобна глупост, каквато те е подтикнала да напишеш този материал, този някой не само че общо не е в час с нещата, но и най-вероятно самият той има известни резерви към себе си, та бърза да изгради имунитет. Балкани, какво да ги правиш. Такива сме си, повечето.
Ха, това има много общо с нещото, което написах днес за журналистите:
http://lydblog.wordpress.com/2008/07/01/jurnalist-vluben/
Както и с нещо, за което ще ти напомня по-нататък ;)
yovko, виж това вече си е “маса проблем”, както казват някои ;) Проблем е да се работи некачествено или да не се работи, а само да се създава работа на другите. Съгласен съм. Ти беше отворил темата наскоро и за да не прозвучи, че пиша срещу това, а и за да не съм голословен ще кажа кое пряко ме накара да пиша сега. И понеже и Дончо се зачуди по-горе, ето това ме изкара от кожата: http://yovko.net/blog/1519#comment-7153
—-
Имам предположения кой точно е авторът, но както сам пише в коментара, авторството му няма значение. Не защото, както той казва, били констатации на явни неща, а напротив — защото са комплексарски простотии. Не искам човекът да ми отговаря тук. Ако е същият, винаги съм го уважавал като специалист. Смятал съм го за малко повече темерут от приемливото, но това е само онлайн, наживо е точен пич.
Пак казвам, това няма значение и нека не започваме разговор с него тук. Не мога да приема определянето на ИТ-бранша като някаква светая светих, в която право да пристъпят имат само технически призваните и помазани. По същия начин, по който аз допускам куцо и сакато да се изказва по философски теми и дори да се опитва да разпространява и налага някакви свои концепции, по същия начин и в техническите занимания критерият трябва да е ефективността, производителността и качеството. А не някаква си тапия. Нали това уж беше в основата на научния преврат — замеримостта на резултата и достъпността на технологията?
Ако тръгнем така да освещеностяваме технологията, тогава аз като философ имам най-очевидното право да роптая срещу профанизацията на философското. Но не го правя и не трябва да се прави и другото.
Най-тъпото е, че точно такива вманиачени в ролята си на точнонаучни светила и технически гении хора са тези, които най-често си позволяват да копаят и във философската градина. Така значи — щом като ИТ се е “превърнало в ТНТМ” от “навлизането на хуманитарни кадри”, които за ИТ-бранша били като “слон в стъкларница” и други подобни неща, тогава хайде ако обичат светилата на науката и техниката да си поозаптяват импулсите към философстване, а? Защото наистина са им безкрайно лаишки и плитки.
Казвам ли го това? Не, не го казвам. Защото философията работи с понятия, а те са нещото, което изгражда общото разбиране на хората. Затова философското е същностно общо — общоразбираемо и общодостъпно.
Каквато е и науката и технологията по идеята и предназначението си.
“Проблемните” хора в бранша са друг тип :-) Те определено не са ентусиасти. Обикновено владеят едно нещо много добре — и това е копчето reply или forward на пощенската си програма. Генерират електронни писма, таблици и т.н. с безобразна скорост и количество, характерни с това, че от тях няма никакви преки ползи. Имам един колега, който ги нарича spreadsheet мениджъри :-)
Doncho, вярно, че е от ниското качество на самото образование. Хората, които имат интереса в себе си, намират свои си начини да се образоват. Най-ценните ми разговори за квантова механика са с един приятел, колега-философ и любител художник, който от години вече се прехранва с уеб-дизайн. Може би най-адекватният хуманитарно и социално-философски технически специалист е общият ни приятел Йовко. В същото време зная, че масово академичните ми колеги от Философски факултет изобщо не усещат и не разбират философията. Някои стават известни и дори си позволяват да “поучават” другите, без да носят философския интерес и толерантност в себе си. Двете неща, без които философията е нещо друго. Един приятел, докторант по Етика е сред най-големите ентусиасти на свободния софтуер, които познавам. Не че не е бил критичен към него, напротив. Но успява да намери пряката връзка между професионалното си занимание и тази друга сфера, в която без да е “специалист” е много по-адекватен от ред други “кадри”.
Луда работа. Проблемите с образованието тепърва ще лъсват, защото “поколенията на експеримента” едва сега ще започнат да навлизат в работна среда. Тоест — това сега е нищо, дупе да ни е яко.
Може би затова най-важното е човек да се грижи за интересите и ентусиазмите си. Не да ги затваря в мазето и в гаража като хобита, а да се грижи постоянно за тях. Самообразование — и това е добър начин. Особено с толкова много и достъпна информация в Интернет.
Иначе аз в бранша не съм направил почти нищо :( Засега само успявам да закърпвам всякаквите ресурси в края на месеца и да продължавам да си мисля проектите. Е, все пак и това не е хич малко ;)
lyd, и темата за журналистите е болна. Не разбирам как може една страст да е “неутрална”, за мен това е contradictio in adjecto, но може би разбирам какво имаш предвид. Аз го наричам ентусиазъм. Когато като студенти свирехме в групата ни, барабанистът ни Сашо веднъж така ни нарече, каза че сме ентусиасти. Така се сепнах, че се ококорих насреща му и двамата почти заедно довършихме с “и това е най-якото!”. Само един от нас беше с музикално образование, но и днес зная, че когато видя тези хора, когато петимата се съберем някъде, най-естественото нещо ще бъде да хванем инструментите и да продължим откъдето профсионалните ни кариери ни пръснаха в два-три града. Със същия ентусиазъм и много по-готино, отколкото ако ни беше професия.
Журналистите масово имат проблем с това. Може и да имат ентусиазъм, но най-често имат много други неща, които ги спират и им пречат. “Професионални” ограничения всякакви. А от това страда продуктът. Затова за мен истински ценната публицистика днес е пряката. Която може да се прави безпроблемно с лични блогове. Без посредник, без “медия”. Медиите са кауза пердута вече. Истинските журнали са блоговете и истинските журналисти са блогърите в мрежата. Казионните са станали вече като някаква подигравка с понятието.
Здравей, Ясене
Рядко пиша коментари из блогове, макар че изчитам по-голямата част от блоговете които си струват (в това число и твоя). Този твой постинг ме заинтригува доста.
И коментарът от блога на Йовко, който цитираш, също ме заинтригува. И аз като теб съм почти сигурен кой е авторът. То такава брутална безжалостност трудно може да се сбърка :).
Аз съм още един лекар, който е тръгнал да се изявява в ИТ бранша.
Не мога да приема определянето на ИТ-бранша като някаква светая светих
Знаеш ли кое е куриозното… Точно “светая светих” е на път да ме откаже от медицината. И ако тук, в ИТ има “светила”, нямаш си идея какво е в медицината. Там е още по-зле, защото там “светая светих” се отбранява доста умело чрез образователната система. Никой без диплома не може да припари… и резултатът е лекари, които знаят по-малко от кандидат-студент по медицина (защото дипломите се купуват). А хора като мен биват унизявани (защото отказват да си платят за “консултациите”). Хора с бащи и чичовци лекари имат стотици пъти по-добри шансове за реализация и специализация… защото са “потомствени”, без значение на това че си нямат идея от медицина (без да твърдя, че всички потомствени лекари са такива). Радвай се, че поне това го няма в компютърния сектор.
Много си е добре ИТ секторът… защото се регулира от демократични и пазарни принципи… а не от родово-общинно-мафиотски такива (поне в голямата си част). Можеш ли да си представиш какво би било ако за да научиш Python/Django (ако си спомням правилно, тук с теб сме колеги :)) трябваше да си платиш под масата за да ти позволят да специализираш? И колкото и да реват “специалистите”, колкото и да се правят на ощипани госпожици, трудно ще се отърват от ентусиастите като нас.
Много е лесно да искаш строг контрол и затруднен пропусквателен режим когато вече си вътре, нали? Интересно ми е как биха се чувствали въпросните преди десет години, ако ИТ секторът се управляваше като медицината… Дали щяха да им стигнат нервите да се борят със системата за да влязат в нея?
И не, не великите умения на ощипаните госпожици са нещото което прави Интернет това, което е… Интернет е това, което е, благодарение на свободата, която в Мрежата е доста по-истинска и по-пълна отколкото в реалния свят. А в голямата си част тя е резултат на ентусиасти и “поети с китара” (сигурно и на програмисти със спринцовка) като нас. И като Ричард Столман (който за мен е еталонът за ентусиазъм, нищо че си е с техническо образование). Разбира се, изобщо не искам да омаловажа уменията (и ентусиазма) на хората с техническо образование. Все пак предимно те са сглобили железата, нали :)
Има една стара приказка и тя е: “Интереса клати феса”. Понеже ще ви кажа нещо с историята, аз съм на 50, и съм от истирията на първия компютър, наречен “ИЗОТ 310”. Сигурно не сте го чували, а камо ли да го видите. ТОЛКОВА Е дори сигурно, че от нашето поколение няма да има останали /дано има повече/ ИТ специалисти. Това не е най-важното, друго е по важно. Прочитаики горната фраза, трябва да сме на ясно, че не задължителните уроци правят специалиста, а желанието в него, второ АЗ на тези години още не мога да кажа, че съм специалист, защото е невъзможно във всички направления и софтуери да си супер, някой си… вече се вписва като такъв. Голяма грешка… това е голяма хапка, а и устата май трябва да е доста голяма за този човек. Та за наречието “специалист” — ще ви го казват само тези, които нищо не разбират, а уважението ще си го получите от колегите, защото като тях ще продължите да се вмъквате в новите решения на ИТ технологиите.