ИТ-ентусиаст

Периодично се заговаря в родната блогсфера за професионализма в ИТ и това как е свързан с проблемите на бранша. Аз нямам техническо образование, някак се разминах с него и ако имам техническа и научна обща култура, тя е от средата ми, не от училища. Но макар да съм всъщност хуманитарист, проблемите на ИТ-бранша са ми много близки. Често казвам, че на мен интересът към компютрите е обусловен от свободния софтуер. Вярно е, макар може би все пак да имам и други стимули — просто този е най-силен и е определящ. Свободата в ИТ, разбирана не само като софтуер, а общо като култура е това, което професионално хуманитарно ме свързва с информационните технологии.

Впечатлих се за пореден път, че някои хора обвиняват за проблемите в ИТ-сектора хората, които са “пришълци” от други професионални области. Често напоследък иронично им казват “поети с китара”. Не на мен — аз се изживявам като професионалист в ИТ. Най-малкото защото доста години наред вече изхранвам семейството си изцяло с такава работа. Но това не е важно.

Това, което исках да кажа е, че изтръпвам като чуя израза “ИТ-специалист”. Наскоро казаха така по адрес на блогър, автор на разкази и лекар по образование. Не зная за него, но аз бих се засегнал от такова определение. Не съм “специалист”, “експерт” или подобно. Може етимологично “специалист” и “професионалист” да са близки, но на мен ми викаха “експерт” само в кратката ми кариера в НАП. Там имаше “младши експерти”, “старши експерти” и “главни експерти”. Младшите бяха тези без висше образование. Аз бях “старши” от първия ден, защото съм висшист. Това беше критерият.

Аз съм ИТ-ентусиаст. То е много по-ценно за мен от някаква експертност или професионализъм. Ентусиазмът е важният. Само ентусиазмът си заслужава. За всяко техническо решение ще се доверя на някой от истинските специалисти около мен. Не че съм технически неумел или неук, а поставям проектирането преди изработката. За мен даже проектирането, “вмечтаването” дори, е част от изработката. Колкото и важни да са обучените технически кадри в ИТ-бранша, все пак трябва да има ентусиасти. Не да се бъркат едни други, не да си пречат. Но трябват и ентусиасти, особено с този батак у нас ентусиазъм трябва много, страшно много. За да можем да заразяваме с него и техничарите наоколо.

Тъй че да си кажа за мен — не се правя на “ИТ-специалист”, за мен по-важно е да се събуждам с нови и нови идеи за проекти и да ми е приятно и ненатоварващо да ги обмислям. Аз съм ентусиаст.

Така се чувствам и полезен. Освен умения трябват и вдъхновения ;)

7 thoughts on “ИТ-ентусиаст

  1. Doncho Angelov

    Не знам къде си прочел подобно мнение, според мен всеки, който е запознат поне отчасти с ИТ бранша знае, че образованието няма никакво значение. Особено ако образованието е българско. Мога да говоря с часове за колеги, завършили заедно с мен магистратура по компютърни науки, с познания, ограничаващи се до това къде се намира копчето на компютъра. За сметка на това познавам и хора (и теб :) ), които без специално ИТ образование правят чудеса в бранша с ентусиазма, трудолюбието и страстта си.

    Мисля си, че ако някой е написал подобна глупост, каквато те е подтикнала да напишеш този материал, този някой не само че общо не е в час с нещата, но и най-вероятно самият той има известни резерви към себе си, та бърза да изгради имунитет. Балкани, какво да ги правиш. Такива сме си, повечето.

  2. turin Post author

    yovko, виж това вече си е “маса проблем”, както казват някои ;) Проблем е да се работи некачествено или да не се работи, а само да се създава работа на другите. Съгласен съм. Ти беше отворил темата наскоро и за да не прозвучи, че пиша срещу това, а и за да не съм голословен ще кажа кое пряко ме накара да пиша сега. И понеже и Дончо се зачуди по-горе, ето това ме изкара от кожата: http://yovko.net/blog/1519#comment-7153

    —-

    Имам предположения кой точно е авторът, но както сам пише в коментара, авторството му няма значение. Не защото, както той казва, били констатации на явни неща, а напротив — защото са комплексарски простотии. Не искам човекът да ми отговаря тук. Ако е същият, винаги съм го уважавал като специалист. Смятал съм го за малко повече темерут от приемливото, но това е само онлайн, наживо е точен пич.

    Пак казвам, това няма значение и нека не започваме разговор с него тук. Не мога да приема определянето на ИТ-бранша като някаква светая светих, в която право да пристъпят имат само технически призваните и помазани. По същия начин, по който аз допускам куцо и сакато да се изказва по философски теми и дори да се опитва да разпространява и налага някакви свои концепции, по същия начин и в техническите занимания критерият трябва да е ефективността, производителността и качеството. А не някаква си тапия. Нали това уж беше в основата на научния преврат — замеримостта на резултата и достъпността на технологията?

    Ако тръгнем така да освещеностяваме технологията, тогава аз като философ имам най-очевидното право да роптая срещу профанизацията на философското. Но не го правя и не трябва да се прави и другото.

    Най-тъпото е, че точно такива вманиачени в ролята си на точнонаучни светила и технически гении хора са тези, които най-често си позволяват да копаят и във философската градина. Така значи — щом като ИТ се е “превърнало в ТНТМ” от “навлизането на хуманитарни кадри”, които за ИТ-бранша били като “слон в стъкларница” и други подобни неща, тогава хайде ако обичат светилата на науката и техниката да си поозаптяват импулсите към философстване, а? Защото наистина са им безкрайно лаишки и плитки.

    Казвам ли го това? Не, не го казвам. Защото философията работи с понятия, а те са нещото, което изгражда общото разбиране на хората. Затова философското е същностно общо — общоразбираемо и общодостъпно.

    Каквато е и науката и технологията по идеята и предназначението си.

  3. yovko

    “Проблемните” хора в бранша са друг тип :-) Те определено не са ентусиасти. Обикновено владеят едно нещо много добре — и това е копчето reply или forward на пощенската си програма. Генерират електронни писма, таблици и т.н. с безобразна скорост и количество, характерни с това, че от тях няма никакви преки ползи. Имам един колега, който ги нарича spreadsheet мениджъри :-)

  4. turin Post author

    Doncho, вярно, че е от ниското качество на самото образование. Хората, които имат интереса в себе си, намират свои си начини да се образоват. Най-ценните ми разговори за квантова механика са с един приятел, колега-философ и любител художник, който от години вече се прехранва с уеб-дизайн. Може би най-адекватният хуманитарно и социално-философски технически специалист е общият ни приятел Йовко. В същото време зная, че масово академичните ми колеги от Философски факултет изобщо не усещат и не разбират философията. Някои стават известни и дори си позволяват да “поучават” другите, без да носят философския интерес и толерантност в себе си. Двете неща, без които философията е нещо друго. Един приятел, докторант по Етика е сред най-големите ентусиасти на свободния софтуер, които познавам. Не че не е бил критичен към него, напротив. Но успява да намери пряката връзка между професионалното си занимание и тази друга сфера, в която без да е “специалист” е много по-адекватен от ред други “кадри”.

    Луда работа. Проблемите с образованието тепърва ще лъсват, защото “поколенията на експеримента” едва сега ще започнат да навлизат в работна среда. Тоест — това сега е нищо, дупе да ни е яко.

    Може би затова най-важното е човек да се грижи за интересите и ентусиазмите си. Не да ги затваря в мазето и в гаража като хобита, а да се грижи постоянно за тях. Самообразование — и това е добър начин. Особено с толкова много и достъпна информация в Интернет.

    Иначе аз в бранша не съм направил почти нищо :( Засега само успявам да закърпвам всякаквите ресурси в края на месеца и да продължавам да си мисля проектите. Е, все пак и това не е хич малко ;)

    lyd, и темата за журналистите е болна. Не разбирам как може една страст да е “неутрална”, за мен това е contradictio in adjecto, но може би разбирам какво имаш предвид. Аз го наричам ентусиазъм. Когато като студенти свирехме в групата ни, барабанистът ни Сашо веднъж така ни нарече, каза че сме ентусиасти. Така се сепнах, че се ококорих насреща му и двамата почти заедно довършихме с “и това е най-якото!”. Само един от нас беше с музикално образование, но и днес зная, че когато видя тези хора, когато петимата се съберем някъде, най-естественото нещо ще бъде да хванем инструментите и да продължим откъдето профсионалните ни кариери ни пръснаха в два-три града. Със същия ентусиазъм и много по-готино, отколкото ако ни беше професия.

    Журналистите масово имат проблем с това. Може и да имат ентусиазъм, но най-често имат много други неща, които ги спират и им пречат. “Професионални” ограничения всякакви. А от това страда продуктът. Затова за мен истински ценната публицистика днес е пряката. Която може да се прави безпроблемно с лични блогове. Без посредник, без “медия”. Медиите са кауза пердута вече. Истинските журнали са блоговете и истинските журналисти са блогърите в мрежата. Казионните са станали вече като някаква подигравка с понятието.

  5. Метин

    Здравей, Ясене

    Рядко пиша коментари из блогове, макар че изчитам по-голямата част от блоговете които си струват (в това число и твоя). Този твой постинг ме заинтригува доста.

    И коментарът от блога на Йовко, който цитираш, също ме заинтригува. И аз като теб съм почти сигурен кой е авторът. То такава брутална безжалостност трудно може да се сбърка :).

    Аз съм още един лекар, който е тръгнал да се изявява в ИТ бранша.

    Не мога да приема определянето на ИТ-бранша като някаква светая светих

    Знаеш ли кое е куриозното… Точно “светая светих” е на път да ме откаже от медицината. И ако тук, в ИТ има “светила”, нямаш си идея какво е в медицината. Там е още по-зле, защото там “светая светих” се отбранява доста умело чрез образователната система. Никой без диплома не може да припари… и резултатът е лекари, които знаят по-малко от кандидат-студент по медицина (защото дипломите се купуват). А хора като мен биват унизявани (защото отказват да си платят за “консултациите”). Хора с бащи и чичовци лекари имат стотици пъти по-добри шансове за реализация и специализация… защото са “потомствени”, без значение на това че си нямат идея от медицина (без да твърдя, че всички потомствени лекари са такива). Радвай се, че поне това го няма в компютърния сектор.

    Много си е добре ИТ секторът… защото се регулира от демократични и пазарни принципи… а не от родово-общинно-мафиотски такива (поне в голямата си част). Можеш ли да си представиш какво би било ако за да научиш Python/Django (ако си спомням правилно, тук с теб сме колеги :)) трябваше да си платиш под масата за да ти позволят да специализираш? И колкото и да реват “специалистите”, колкото и да се правят на ощипани госпожици, трудно ще се отърват от ентусиастите като нас.

    Много е лесно да искаш строг контрол и затруднен пропусквателен режим когато вече си вътре, нали? Интересно ми е как биха се чувствали въпросните преди десет години, ако ИТ секторът се управляваше като медицината… Дали щяха да им стигнат нервите да се борят със системата за да влязат в нея?

    И не, не великите умения на ощипаните госпожици са нещото което прави Интернет това, което е… Интернет е това, което е, благодарение на свободата, която в Мрежата е доста по-истинска и по-пълна отколкото в реалния свят. А в голямата си част тя е резултат на ентусиасти и “поети с китара” (сигурно и на програмисти със спринцовка) като нас. И като Ричард Столман (който за мен е еталонът за ентусиазъм, нищо че си е с техническо образование). Разбира се, изобщо не искам да омаловажа уменията (и ентусиазма) на хората с техническо образование. Все пак предимно те са сглобили железата, нали :)

  6. Димо

    Има една стара приказка и тя е: “Интереса клати феса”. Понеже ще ви кажа нещо с историята, аз съм на 50, и съм от истирията на първия компютър, наречен “ИЗОТ 310”. Сигурно не сте го чували, а камо ли да го видите. ТОЛКОВА Е дори сигурно, че от нашето поколение няма да има останали /дано има повече/ ИТ специалисти. Това не е най-важното, друго е по важно. Прочитаики горната фраза, трябва да сме на ясно, че не задължителните уроци правят специалиста, а желанието в него, второ АЗ на тези години още не мога да кажа, че съм специалист, защото е невъзможно във всички направления и софтуери да си супер, някой си… вече се вписва като такъв. Голяма грешка… това е голяма хапка, а и устата май трябва да е доста голяма за този човек. Та за наречието “специалист” — ще ви го казват само тези, които нищо не разбират, а уважението ще си го получите от колегите, защото като тях ще продължите да се вмъквате в новите решения на ИТ технологиите.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *