Отвращава ме, когато хора, дето хал хабер си нямат какво е да имаш дете, поучават относно какво даваме, оставяме, причиняваме и т.н. на “децата си”. Не казвам за разликата да си “направиш” и “имаш” дете, а че да си свързан така силно на екзистенциално ниво, за което да си тотално отговорен, но без това да е повод за хвалба или натякване – това прави всички горни поучения кухи, досадни и лицемерни.
