Arcane Lore

Преди време имаше импулс против “шльокавицата”, тоест писането на български с латински букви. Подкрепена от сдружение “Свободен софтуер” и от доста активни блогери, тя имаше голямо влияние и сега, за радост, все повече хора пишат на български с българската азбука.

Въпреки това, някои грешки в правописа, затвърдени в годините на писане на “шльокавица”, продължиха да избождат очите на по-грамотните читатели. Може би е време да започнем да показваме най-честите грешки, за да се пише не само с български букви, а и правилно и разбираемо. Без да искам да обидя някого, ще ми се да посоча най-честите правописни грешки.

Кръстих тази статия “blogerrors”, защото най-често виждам такива грешки именно в блоговете. Може би защото блогерите пишат бързо, “на момента” и често бързината им коства една-две грешки. А може би и защото за мен това е по-удачният “посредник” от телевизията и вестниците. Иначе и в тези “медии” сигурно грешат на поразия. Поне за телевизията съм сигурен — все още гледам понякога по малко ;)

1) Пълен и кратък (непълен) член

Правилото всъщност е много просто. Вярвам, че членуването се бърка от невнимание и ненужно бързане. С пълен член се членува подлогът на изречението. Ако към подлога има определение, тогава вместо него се членува то. Ако има сказуемно определение, членува се и то.

Примери:

Лекарят каза “добър ден” на чакащите пациенти.

“лекарят” е подлогът на изречението, няма сказуемно определение и пълен член получава само той.

Разяреният тигър се обърна и изръмжа към укротителя.

подлогът тук е “тигър”, но към него има определение, “разярен”, затова пълния член получава то. Няма сказуемно определение, затова пълен член получава само “разяреният”.

Умореният лекар беше най-добрият приятел на тигрите в градския цирк.

“умореният” получава пълен член, защото е определение към подлога, а “най-добрият” — защото е сказуемно определение. Това се запомня лесно така — всичко, което е “на” подлога, се членува с пълен член — понеже сказуемото е най-пряко свързано именно с подлога, неговите определения също се членуват като подлога.

“градския” се членува с кратък член, защото, казано кратко, няма пряка връзка с подлога. Това се запомня лесно така — ако пред думичката, за чийто член се чудите, има предлог, тогава тя задължително се оставя с кратък член.

2) Слято изписване на “не” пред глаголи

Това е много неприятна грешка, защото се забелявза веднага. Накратко, правилата се запомнят така — ако имате глагол, то “не” пред него задължително се пише отделно.

Ако пък става дума за съществително, тогава най-често това е просто различна дума и се изписва слято.

Примери:

Не мога да разбера какво пишете.

Не искам да ходим на кино днес.

Не зная колко е часът.

масово се използват грешни изписвания “немога”, “неискам”, “незнам” и др. под. Когато се отрича глагол, “не” се пише отделно.

Примери за думи, в които “не” се пише слято, са съществителните, започващи с “не”, например “невъзможност”, “нежелание”, “неграмотност”, “незнание” и др. под.

3) “Кой” и “кого” (“някой”-“някого”, “никой”-“никого” и др. под. форми)

Много често се бъркат.

Кратко правило — ако отпред има предлог и става дума за неодушевен обект, тогава се казва “… който”, например “Ключът, на който е изписан номерът на стаята”.

Ако отпред има предлог и става дума за одушевен обект, задължително се използва “… когото”. Например “Човекът, у когото е този ключ, е клиент на хотела”.

4) Объркване на бройни форми и множествено число

Някои съществителни имат освен множествено число и бройни форми. Някои нямат. Например “сняг” няма бройна форма, а само множествено число — “снегове”.

Примери за бройни форми са “монитора”, “компютъра”, “стола”, “ключа”. Използват се, когато се казва за колко броя от тези предмети става дума, например “Имам пет ключа на връзката си.”

Тези бройни форми се различават от формите за множествено число, които в случая са съответно “монитори”, “компютри”, “столове”, “ключове”.

Колкото и да е странно, в мрежата съм срещал грешно комбиниране на бройни форми и множествено число. Просто понякога двете форми измамно си приличат. Внимавайте и преди да напишете изречението, кажете си го наум — в повечето случаи това ще подскаже правилното решение. ;)