Светко е на към една и четири месеца и чак сега му растат по-“сериозните” зъбони. Разните кътници и кучешките. Голям зор, ви казвам… От доста време е малко по-енергичен, но го отдаваме на факта, че си прекарва лятото в Троян, далеч от малката гарсониера в София и тича по цял ден из площада. “Да-да-да-да-даааа” и върви наведен напред из целия център на града. Особеното при бебетата е, че не се засилват при тичане — стига им само да се наклонят напред. Наклон напред — ускоряване на тичането. Изправяне или леко рязко накланяне назад — намаляване на скоростта или спиране. ЗИЛ-овете с междинна газ пасти да ядат :) Смешното в цялата картинка е, когато всичко се съчетае в обикаляне и игра. Напред-назад, накланяне и подскачане — полюшвания, от които сърцето на всеки родител се свива и подскача и то.
Температура
Изведнъж преди няколко дни вечерта вдигна температура. Когато след третото мерене продължаваше да е над 38 градуса, сериозно се изпопритеснихме. Краси му слагаше студени компреси с вода с оцет на челцето, но температурата не падаше. Пичът си спеше — увит в “джедая” (така казваме на зимния му бебешки спален чувал, но това е друга тема). Едно от най-спокойните му спанета напоследък. Като че ли температурата му помагаше, а може би по-скоро го успокояваха компресите на челото.
През нощта вече бяхме порядъчно разтревожени от липсата на всякакви лекарства за смъкване на температура. Все пак дойдохме в Троян само с две-три чанти, повечето бебешки дрехи и с моята раница, но тя пък натъпкана догоре с компютърни и фотографски джаджи. Аз бях решил да ходя към центъра и да обикалям всички аптеки, които знаех, с надеждата поне една да работи след полунощ. Надделя здравият разум на Краси и викнахме такси.
Какво е да стоя по бермуди и тениска пред блока в един часа след полунощ, да зъзна от студ в лекия, но бръснещ студен нощен вятър и да се тревожа как в момента е бебето, само аз си знам. Знам също и че таксито се забави доста повече от “до три минути колата е при вас”. Ама нищо — нали съм писал и преди, тук се живее бавно и спокойно, полека и без стрес.
Таксито дойде. Шмугнах се отпред. “Към аптека. Някоя денонощна.” Светкавичен и категоричен отговор от шофьора. “А, не!” Стреснах се. Как не — да кара, как не? В отговор на невярващия ми поглед човекът заобяснява. “Няма вече денонощни аптеки в Троян.” Питах го да ме закара до квартал Лъгът, там знаех че е денонощната. “Не, вече не е денонощна. Аз знам, защото аз ги карам аптекарките след работа. Нямаше достатъчно клиенти и ги затвориха всичките, не е изгодно.” Попитах дали не може да идем до болницата, каза ми че и там няма смисъл. Въздъхнах, ама много тежко, и извадих портфейла да му платя за повикването и за добрите новини 80ст.
А ни трябваше само бебешки панадол или нещо подобно.
Аптеки
Поуката за нас е, че не може да се разчита на денонощна услуга в малък град. Софийският навик ни изигра лоша шега в случая. Доброто в цялата история е, че доста от аптеките си обявяват на вратата телефони за повикване на аптекарките. Или поне по-читавите аптекарки си дават телефоните на табелката. И наистина, на следващия ден на Краси й дадоха телефон и жената й казала да се обажда винаги, когато има спешна нужда. Особено щом ставало дума за бебе — нямало проблем, тя живее наблизо и бързо ще дойде да отключи аптеката и да даде лекарство.
Така се прави.
Кашлица и хрема
А зъбките? После се оказа, че тази температура е от никненето на кътници и кучешки. Навсякъде лекарите повтарят, че от самото никнене на зъби не е възможно да се вдига температура или да се разболява детето. Но истината е, че пробиването на по-големите кътни и кучешки зъбки е съпроводено с много болки и неразположения. Засилват се локалните възпаления на венците, което си личи по зачервяването им и силната им болезненост.
Тези зъбни тормози отслабват цялостните защитни сили на детския организъм и бебето става изведнъж и за кратък период силно податливо на инфекции. Оттам идват и хремите, температурите и кашлиците при никнене на зъбки. Тоест не са пряк, но са нещо като вторичен резултат от новите зъбки.
Вчера ходиха на лекар даже и детското отделение в болницата е било пълно с мъници точно като него. Друг е въпросът, че така е тичал, подскачал, подвиквал и дивял, че по едно време някаква сестра им казала “ама вие май не сте за тук, като ви гледам”. :)
От никненето на кътници се стигна дотам, че сега е с кашлица и хрема. Спи си човекът и по някое време си се разкашля. Отхрачва си и си преглъща разни нещица. Много е як, когато през деня, както си играе и нещо започва да му хърхори в гърлото. Спира се много учуден, поема си рязко въздух и това го разкашля. Кашля два-три пъти и пак си преглъща и седи и се чуди невярващ какво става с това тяло. :)
—-
Лечението на тия неща около зъбите се заключава в повече внимание и пазене да не настине и да не се разболее истински бебето. Ако температурата е висока и не може да се свали с компреси, трябва лекар и съответно някакво лекарство за смъкване на горещината. Ако има хрема и кашлица — капки или спрей за нос и сироп за откъртване съответно.
Бабешките методи са много и различни. Има ги описани в мрежата, но ние не можем да ги изпробваме качествено, най-малкото защото малкият едвам ни изтърпява да му дадем сиропчето и спрея, камо ли нещо друго. Опитахме да го прилъжем с небет шекер — не му хареса. И някакво чайче билково от аптеката, пак за отхрачване му даваме. Всъщност всичко му се дава силно разредено и смесено с водата му за пиене. Наш Светлин е водопиец от класа. Както всеки ден се убеждавам и му го казвам — това неговото двигателче върви на вода. :)