От доста време обмислям работното си развитие, това, на което някои хора му казват “професионално” и градят кариери с него и трупат препоръки и CV-та. Аз не гледам чак така вманиачено на нещата, обичам да мисля простите неща просто. Сложни неща за мислене си имам достатъчно, все пак философията ми е специалност.
Дълго време вече разходите ни вкъщи застрашават приходите, и то на моменти сериозно. Тази година, от началото на януари, работех за една фирма като отдалечен програмист на PHP/MySQL. Не ми се говорят подробности, защото в блога си запазвам приятен тон, но си знам, че на два пъти вкъщи останахме на червено, и то точно заради неуредици от страна на работодателя. Мога дълго да говоря за това, че в България отдалечено не може да се работи, поне не компютърно програмиране и администриране, и то не защото няма хора, а защото фирмите ни са отчайващи. Тук се работи в офис — да те вижда шефът, да те вижда мениджърът, да те вижда и чистачката, да си в ъгъла приведен над екрана и да се “вижда”, че работиш. Ако някой изобщо се навие да вземе хора отдалечено, то или 1) организацията е никаква и накрая мениджърът те изкарва тебе виновен, или 2) изискванията са нарочно направени в пъти по-високи от тези за офисната работа и когато не ги покриеш, пак мениджърът те изкарва тебе виновен.
Разбира се, никого не обвинявам конкретно — ако човек има някакви проблеми с работата си, значи не е помислил достатъчно, преди да си сложи подписа под договора. Аз поне за себе си знам — вече никакви работения отдалечено, освен за хора и фирми, за които съм 100% убеден, че могат да работят отдалечено с мен.
Друго ми е на сърцето, това с отдалечената работа беше лирично отклонение. Допих си кафето, няма вече, спокойно ;)
Дилемата ми днес е дали да започна няколкото вече проекта, които се обмислят и “зреят” от доста време или да разчитам изцяло на един постоянен, но все пак нисичък доход, който ще получавам след нова година.
Плюсовете на проектите — много искам да поема по първия път, защото ще е много интересно, ще е свързано тематично и с въпросния постоянен доход (за това ще разказвам по-нататък тия дни, още ми е рано) и най-вече може да е по-доходоносно. А само който има малко дете ще ме разбере, като казвам, че с малко пари просто винаги се остава на червено в края на месеца.
Минусите им — става дума все за уеб-услуги, а кой у нас толкова използва родни уеб-услуги… Така де, самият аз даже избягвам. А за да се печели от една такава услуга трябва някак да се достигне критична маса, иначе сайтът не се развива, запада и накрая е по-добре да се закрие. За българските мащаби това означава, че или трябва проектът да е успешен и то в кратък срок, или по-добре да не се започва, защото разходите по поддържането му ще превишават евентуалните приходи.
То това е и причината всички (или почти всички, ок) услуги в българското уеб-пространство да са постоянно финансово поддържани от някоя от харчещите пари в бранша фирми. Тези, дето се правят на “портали” и “консорциуми”. И са пълни с всякакви изкопирани от западните сайтове услуги, дето (практически) никой не ползва, ама нали фирмата налива едни пари, та сайтовете мърдат все пак.
Такова бъдеще не ми допада. Ако някой иска да си купува сайт с услуга, за да запълни “портфолиото” във “футъра” си, да гледа в друга посока.
Друг минус е, че тези идеи стават вече няколко, включително една-две, които са мислени заедно с други хора. Всичко е някак свързано едно с друго, но не се виждам да движа толкова много неща наведнъж. Не за друго, ама бебето вкъщи постянно иска внимание, а аз даже лаптоп в момента нямам. И тук идва другият проблем — при намаляващ баланс трябва да харча освен за всичко друго и за работен инструмент.
Надявам се всичко да се нагласи, а и ми се видя подходящо да седна да пиша за това в 12:12ч. на 12.12. Трябва да гледам по-ведро на нещата и, както казах, простите неща да ги мисля просто. Писането на сайтове е просто нещо, масово това много хора даже не го наричат “програмиране”. Не че и то е много сложно, де. Сложно може да бъде измислянето им. А там така и така съм хвърлил време и внимание.
Ох, това с личните проекти и мен ме мъчи от доста време. Но напоследък като че ли повече ;) Имам си няколко идеи, за които все не остава време. Едни по-малки, други по-голями.
Проблемът е, че ако след нормалната 8-часова работа (която с пътя и обедната става по-скоро към 11 часа) седна пак да програмирам… то само пред монитора ще си минат дните. А не върви така. А финансовият проблем винаги го има :)
Принципно, напоследък разглеждам (отново) cakePHP. Въпреки че може да се окаже и по-лошо да ползваш някой готов фреймуорк, вместо сам да си напише човек нещата… няма се време. Та, посоката е някаква такава. Ще видим…
Успех!
Роби, мерси за пожеланието! За натовареността — разбирам те, макар че при мен не е съвсем същото. Нямам вече работен ангажимент, а и докато имах през изминаващата година, той беше отдалечен, не в офис. И все пак и сега ми е малко свръх силите, защото целодневното (и понякога целонощно…) внимание около малкия Светлин ме оставя без сили.
Но ще се справим, де ;) Успех и на теб с проектите, ще се радвам като се появи време за идеите ти и започнат да се развиват. За програмирането — аз май “останах” повечко на PHP също, а за frameworks… Май съм по-скоро склонен да ги приема във всеки случай. Защото освен за съвсем малък проект писането начисто вече не е оправдано откъм хвърлен ресурс.
Аз повече се занимавам със Symfony и CodeIgniter, заплюти съответно за по-сложните и за по-простите задачи. Но това са само инструменти, и CakePHP е готино (макар че аз откакто последно говорихме след онзи ОпънФест май не съм се занимавал пак с разучаването му…)
Можеш да хвърлиш един поглед на elance.com, ако не си го направил вече. Има доста проекти. Отначало не се бачка за кой знае колко пари, но и проектите не са тежки. Аз поне засега съм доволен.
Успех с начинанията ти пожелавам! :-)
Ние с Ани почваме новата година малко странно — аз от около месец и половина (малко повече, де;-) съм без работа — напуснах предишната си доброволно, че стана нетърпимо положението (ти се гърчиш като роб от сутрин до вечер, а те ти обясняват, колко си бил мързелив! хаха) и сега си лекувам нервите… общо взето, не правя почти нищо, чета, мързелувам. Сега малко по малко почвам разни малки дизайнчета да правя, за момента със сигурност мога да кажа, че с парите положението е зле, но предполагам, ще е така до момента, в който не измисля някакви хубави идеи, не почна да печеля повече на час, или пък не станат някакви чудеса, или пък работя по много (та дори и за малко пари) или комбинации от всички тези изброени неща :-)
Ани пък по някакво странно стечение на обстоятелствата (всъщност, много лош шеф брои ли се за “странно стечение”?;-) също остана без работа (а пък едно птиченце ми пошушва, че едно списание за Web е останало и без главен редактор…), малко неочаквано. И нея я съветвам да си рисува и да пише и да измисли нещо така, че да не трябва да седи в офис някъде и тя по цял ден и разни глупави хора да я юркат за без пари… но ще видим… Двама freelancer-и сигурно са по-добре от един :-)
Та, семейството вкъщи, търсят се идеи, търсят се пари… :-)
(Което ме присети, че е време да се видим на по бира, а пък ще черпим и зелев сок;-) Може да те (да ви) каним на гости тези дни, ако центъра на града не ви се вижда много далеч… :-) Бирата вкъщи винаги е отлична, а пък и готвим хубаво, така че… ;-) Хем ще можем и да се видим на спокойствие…)
Има, btw, разни сайтове за freelancer-и обаче яко гърч, в смисъл печели този, който предложи да свърши най-много работа за най-малко пари, което мен не ме устройва, а и така се подбива много цената на качествения труд на дизайнери и CSS кодъри, което е доста тъпо… А пък и некви си там злодеи да печелят на твой гръб, не, благодаря… :)
От реклама/adsense/някакви-хостинг-refs/и т.н. не може да се живее, очевидно, освен ако не направиш страхотен сайт на английски и всеки ден идват да те четат поне 10 000 човека… Ако може и 1 000 000, още по-добре. Иначе — не става…
Може, естествено, да се пишат и хубави платени статии, макар че и там заплащането не е особено добро. Все пак, в най-лошия случай, човек поне може да си наточи перото малко… Обмислям разни неща :-)
Та, бихме се радвали да обменим идеи и просто да се видим, на бира или 3 ;-)
(И последно, важното е човек да не се дава лесно и да не си продава уменията на някой, който е достатъчно глупав, първо да не разбира труда ти и какво правиш, и второ да вярва, че най-добрят служител е онзи, който седи от 9 до 18:00 пред бюрото си в офиса и яко трака по клавишите цял ден ;-)
Георги, зная за elance.com, макар да не го бях отварял от доста време. Може би от по-миналия ми опит за работене на свободна практика. Повече съм опитвал в GetAFreelancer, но и там нищо не спечелих директно, а само един-два проекта от хора, намерили ме в сайта.
Вериант е, не отричам. Но взема да ме боли главата всеки път, когато тръгна да правя очевидно глупава и досадна поръчка от друг човек, непознат и случаен. Ще ми се да се концентрирам върху своите идеи. Не зная дали ще стане, но поне ще опитам. Ако не стане — наистина такива сайтове за поръчки са добър вариант за “закърпване”.
Остава и продуктовата фотография, там също съм изкушен, но то иска още повече време, отдаване и спокойствие. Поживем — увидем ;)
Michel, мерси за пожеланията, успех и на теб със свободната практика! И на Ани също — не знаех, че не е вече редактор на списанието. Мернах в седмичното писмо от LinkedIn, че си търси работа, но нещо не можах да събера две и две. Може би защото представата ми беше, че тази работа в списанието е много добра и т.н. Дано е по-добре сега така, а и винаги може да рисува и пордава през уеб, например. Или както тя реши ;)
Разбирам те прекрасно за семейството и идеите и парите. Аз този път нещо страня от уеб-фрилансинга, вече ми е направо отвратително да се пазаря за никакви пари с разни фирмички и накрая да ми дават повече работа от заявеното или пък да ми искат само телефон, след като в прав текст съм дал всякакви други контакти. С един приятел си говорихме тия дни, че трябва да имаме някой, който да обира тая пяна и да опира клиентския пешкир, че явно не може хем човек да прави сайтове, хем да си урежда парите и условията за това както трябва.
При мен донякъде добре е, че влязох в БАН и все пак ще получавам докторантска стипендия. Работенето по проекти не отпада като нужда, защото стипендията няма да стига, но поне се надявам да ми остава някакво време, ентусиазъм и нерви да започна да развивам мои проекти. Тъй де… стига сме правили сайтове на куцо и сакато, като познаваме достатъчно добре уеб-нуждите, за да работим по свои. Така мисля аз, де ;)
За парите от рекламите… Как да ти кажа, и прав си, и не съвсем. Знаеш, че мен наскоро ме “наказаха” от Гугъл, подозирам че причината не е в рекламите (те са от доста време), а от мръсна “игра” на някой SEO-“разбирач”. Но въпреки това тия дни сега точно рекламите ще ни “спасят деня” и паричките от тях, колкото и малко да са за някого на заплата, ще стигнат да свържем двата месеца. Така че и рекламите са вариант. Имаме уеб-ресурс — не е срамно да го обръщаме в пари, когато имаме нужда ;) Разбира се, прав си, че не може да се чак разчита на такива доходи. Човек трябва да има сайт с огромна посещаемост, за да успее само с реклами в сайтове на български.
За среща — аз отдавна се каня да се обадя, но все няма(ше) начин. Тези дни също не мога, но ще пиша или за уикенда, или за средващата седмица. Не зная отсега, но ще видим. Добре ще е да се съберем на по бира и да си разправяме истински приказки ;)
Beer! Супер! (най-после!) :-)
ОК, ние честичко сме свободни тези дни, дай знак, и ще се видим с удоволствие! :-)