Този месец сериозно изоставам с плащането на сметките. Все още има време, а и поне за неотложните неща пари ще се намерят. Но за първи път от много време са в брой, а не електронни. Затова плащането е трудна задача. Ако ходя до центъра, гледам поне да се видя с някого, а не да кисна по опашки в централната поща. Но трябва поне “спираемите” неща (ток, интернет, телефон) да разчистя. Гадно е с кеш.
Е, то по-гадно е без хич, разбира се. Добре, че поне кеш се намира. Но е кофти, след свикването с плащанията през мрежата.