Вчера разбрах, че колата ми е била удряна и поправяна. Преди някой да реши, че нещо му има на Рошко, нека кажа — и вашата сигурно е удряна. Почти всяка стара кола в България сигурно е удряна. Особено тези, които са “нов внос” и на по десетина или повече години или се препродават след само година каране в страната. Не всички, но повечето.
Така съм се размазал от цял следобяд лежане под колата, че сега, след като вчера забравих да взема аспирин, съм целият една огромна мускулна треска. За три-четири часа успях да сваля задната броня, подкалници и колела, да откача едни тръби и железа, да разплета кабели и всичкото това с не съвсем подходящите инструменти. Събрани “отвсякъде” в картонена кутия ключове и отвертки, от които само един-два ключа и една отвертка стават за истинска работа определено не е “комплект инструменти”.
Трябваше да разкостя и сваля газовата уредба. Когато купувах колата ме убеждаваха, че е с газов инжекцион “Тартарини”, на който нещо не му работело, но иначе бил тип-топ и само малък ремонт от газаджия и щял да върви. Да, ама не. Уредбата беше без газови инжектори, просто бяха откъртени и отнесени. Аз като толкова и разбирах от тия неща, толкова и съм видял. А ме убеждаваха, че “май” на дълъг път извънградско газовата се включвала. Дрън-дрън — как ще се включи нещо, дето го няма? Освен че не работи уредбата, бутилката отзад в багажника не само беше огромна и заемаше половината място вътре, ами и беше пълна с газ. И всичкото това тежи и му плащам бензина за превоз постоянно. Затова реших една от първите ми задачи да е да се отърва от частите на газовата уредба. Която, в интерес на истината, си е напълно използваема като резервни части — просто аз не мога да я ползвам, защото нямам инжектори, а на газов сервиз точно сега не ми се ходи.
Да не бъда разбран погрешно — принципно аз съм “за” газовите уредби. Както съм и за карането на дизелов автомобил с отработено олио. Но след като съм се прецакал с неработещ газов инжекцион, предпочитам сега да разкарам ненужните ми части — може на някого да свършат добра работа. И следващата конверсия на тази кола да не е газова, а направо електрическа. Така и така ще я правя електромобил след време, защо да си играя с междинни конверсии?
Тия дни бяхме в София за ден-два и се уговорих с брат ми да извадим бутилката. Откачи се без проблеми. Кратки заръки за такова сваляне на бутилка — затегнете ръчния вентил за всеки случай, откачете кабелите от бутилката, внимателно отвийте изходящата и после входящата тръба. Ако всичко е наред с газовата уредба, и в двете би трябвало да има налягане и при отвиването да изтече малко количество газ и след това да спре. Това е така, защото и двете магистрали са под налягане, което е нужно, за да се поддържа постоянната работа на системата и правилното й пълнене. Ако нямаше налягане, щеше да се губи време за повишаването му до работно всеки път при включване на системата (за изходящата тръба) и всеки път при пълнене (за входящата тръба). При мен, понеже отпред при двигателя са махани инжекторите, налягането е изгубено и затова в тази тръба нямаше налягане. Но в зареждащата, входяща тръба си имаше налягане и газ. След като се откачат тия две тръби, бутилката е свободна за измъкване.
За мен остана тук, в Троян, да разкача всички останали неща. И затова вчера цял следобяд вадих и подреждах кабели и при вдигната на крик кола се завирах отдолу, за да отвивам безбройните прикрепяния на тръбата към дъното на каросерията. Когато накрая извадих газопровода с кабелите около него през дупка в двигателния отсек, си отдъхнах. Събрах частите в багажника, който най-накаря е приятно просторен и огромен. Сигурно е било странна гледка — разтворената отвсякъде кола, с откачена броня и подкалници, килната на една страна и отпред от двигателя й излиза в дъга като змийски език тръба с кабели, а отдолу един мърляв и потен уеб-програмист развива клеясали рапидки, докато кал и сажди се посипват по очилата му. ;)
Видях, че колата е била удряна, защото под задната броня отляво има недоизправени дефекти. Явно тенекеджията е бил съвестен и кадърен, защото отвън е оправил почти всичко, но отдолу, под бронята няма смисъл да си играе толкова. И си личи. Сега поне знам, че там има слабо място — слабо не за удар, а за ръжда. Тия Rover-и от този период имат добра антикорозионна лакова защита, но при удар тя се олющва и пада. И ако не се почисти и грундира много кадърно, след това ръждата започва да ги яде там. Ще трябва преди зимата да се погрижа за това. За района на левия заден калник и вежда, лявата панта на задната врата (може и там ръждата да е тръгнала заради удара) и за дъното (на два-три пъти вече я жуля отдолу в бордюри, трябва да видя къде съм махнал покритията и да ги възстановя).
Тъпо ми е, че продавачите не ми казаха за това, като я купувах. Така де, след като така и така вече съм казал, че ще я купя и пазаренето е приключило, можеха поне да седнат сериозно и да ми кажат най-подробно какви са проблемите на колата — не за да й смъквам цената, а за да знам какво карам и какво трябва да ремонтирам по него. Това е правилният начин, това е мъжкото отношение — а не да ми се казва “ама нищо й няма, аз всичко съм поправил, как иначе ще пусна жената да я кара, ама разбира се, че нищо й няма”. Е, може и хората да не са знаели за тоя удар, но поне можеха да ми кажат, че спирачките са съвсем изтъркани и даже предните дискове са си отишли почти, да ми кажат от какво (или поне откога) е това омасляване на главата на двигателя, да си признаят за газовата… Ама нейсе.
Сега имам за продаване комплект части за газов инжекцион “Tartarini – Etagas”, всичко без инжекторите. Компютър, кабели, сензор, клапан, изпарител, индикатор за таблото, газопроводи, защитни шлаухи за тръбите в багажника, втулки за тръбите през каросерията, пълначка при бензиновата капачка с удължител, бутилка (60л. пура, пълна с газ), телескопична тръба и оловни ленти за закрепване на бутилката. Бутилката е в София, останалите части в момента са в Троян. Още не съм свалил изпарителя, защото италианците са го монтирали така, че да взима охладителна течност от колата. Срязали са на две места тръбите с антифриза и са си “взели” за изпарителя с разклонителни тройници. Взема и вакуум от инжекциона на двигателя. Трябва да източа антифриза (тъкмо да го сменя с червен), да възстановя оригиналния път на тръбите и тогава да извадя изпарителя.
В тази галерия съм сложил снимки на частите на газовата. Не съм снимал самия процес, защото свалянето на бутилката е за две минути, а пък останалото е бавна и досадна работа. Към края има подробни снимки на частите.
Частите се продават. Ето обява за бутилката в клуба на Шкода. Ако някой има интерес, нека пише там или ми се обади лично на мен, за да го пренасоча към хората, при които е оставена за продаване бутилката.
Егати ентусиаста си, Яска! Днеска полвин час не можах да запаля и накрая един комшия ми даде ток. Пита ме имам ли ключове да отвърти некви джаджи на акумулатора. Ц, казах. Запалих. После директно на сервиз. 119 кинта нов акумулатор. Безплатно слагане за такива сбутани като мене + замерване на генератора. За всеки случай си купих и един комплект ключове. Викам на майстора, искам от тия, дето ти ползваш. :) Та така. След 3 години най-сетне си имам комплект ключове. :D Добре че гледах кои болчета трябва да се въртят за смяна на акумулатор. А ти ми говориш за брони и подкалници. Даже не знам, къде са тия последните. Сигурно ПОД КАЛНИКА? :D :D Сега остава да разбера и къде е шибаният калник! :D
Не, честно, впечатлен съм! Като си взех мойта и аз се запалих много. Изтеглих де що пидиефи имаше със схеми, ала-бала. Кога ги разгледах, бурмите ми се видяха АДСКИ МНОГО и благоразумно се оттеглих.
Да ти кажа, то разглобяването е лесно и дори да е терсене, пак си е приятно. Виж, сглобяването после може да е кофти тръпка и аз затова на кората на багажника си бях наредил всички винтчета и гайки — разпределени като по карта кое откъде е сваляно, на съзвездие се обърнах, ей ;)
А иначе е интересно, трябва някой път да направиш нещо по Мазната. Точно ти, който все казваше, че “природата трябва да се надвива”, да се предаваш така на майстори — а-ма-ха! А калникът — как къде е — много ясно, че е над подкалника! ;)
Свалените части на газовата уредба вече са продадени. Всъщност продадоха се преди месец-два, но все нямах кога да пиша за това.
Бутилката, пълначката и зареждащата магистрала се продадоха за общо 45 лв., от които 5 лв. отидоха за човека, който ми съхраняваше бутилката в гаража си. Взе ги едно момче, което щеше да ги монтира на стар Opel Kadet “Капка”.
Останалите части (кабели, компютър, изходяща магистрала, изпарител и т.н.) отидоха за 60 лв. по куриер до Пловдив. Взе ги човек от форума на Skoda, през брат ми, който е там, в този форум.
Общо от газовата си “върнах” 100 кинта. И мно-о-ого свободно пространство в багажника :)