Година шофьорски стаж и вече преживях първото си “спиране за проверка”. Тъй де — година за книжката, стажът е по-малко. Странно усещане беше в първия момент, като видях насочената към мен палка. Но не бях изобщо в никакво нарушение и не се притесних за наказания и подобни — реших, че е чисто и просто някаква катаджийска “тука има, тука нема” игра. Примерно кесят си някъде и броят червените коли и спират всеки, минаващ след двадесетата червена кола. И после същото в другата посока. Нали знаете откъде идват думичките “кука” и “ченге”? Куката и ченгелът са неща, които се закачват. Та така — стоиш си някъде и чакаш “да закачиш”. Майтапя се.
Спирам аз, а то се случва точно срещу общината на район “Сердика”. Май “Мария Луиза” №88 беше — е моята случка е в уличката, пряка на булеварда. Трябва да е “Клокотница”, в разбойническото 48-мо от другата страна на Новотела съм учил една година, а то май беше на “Клокотница”. Все едно, няма значение. Завивам надясно, след като вече почти час кръжа в района, за да намеря къде да паркирам — отивах в магазин за авточасти на “Козлодуй”, а там е “кон до коня, мила моя майно льо”.
Вика ми пичът така и така, добър ден, еди-какво си, проверка, столично не знам си какво, Владимиров май се представи, та дайте докюментити за проверка. Аз вече съм се бръкнал и почвам трансфера — книжка и талон на колата, а той чака и вадя нататък гражданска, преглед. Вика а талончето — давам му и моя талон. Откъдето и да ги гледа — таман са си.
Стоя си и аз като него разсеяно и той ми вика “Та, господин Праматаров, много ли беше спешен разговорът?” Гледам тъпо. Ама много. Нещо импулсивно ме човърка, че трябва да отговоря на въпроса, щото така трябва — някакъв казармен импулс требе да е. Ама целият ми останал ум се съпротивлява — ъъъ, какво ме питат, какви пет лева, какъв разговор…?
След вцепенението изведнъж се усмихвам много широко на господин полицая и викам “А, ама мислите, че съм говорил по телефон ли? Не съм говорил. А, ама мислите… а, не — тук отдясно имам някаква рана и нещо ме дразнеше и се потърквах…” И съм напълно убеден, че това е достатъчно обяснение — защото си беше чистата истина!
“Хехе — обръща се назад някъде — сърбяло го, чешел се… хехе, честен бе, честен, и-ии!” “Я, къде” Показвам му — отдясно пред ухото съм се кръцнал преди около месец и от бръсненето все не можеше да заздравее и изчезне и сега нарочно съм си пуснал няколкодневни бакенбарди, за да щадя това място. Точно там се пипнах без да се усетя, докато (явно за тях “най-нагло”) преминавайки гледах полицаите.
“Бе нищо ти нема бе” “Как да не си говорил” “Къде ти е телефонът” Беше в десния джоб на ризата ми — признавам, много удобно място за бързо скриване при проверка след разговор. Седя си в колата и се пуля — вдигнал съм телефона към вратата и му казвам на куката — “Ама той вътре си има история на обажданията, може ей-сега да ги проверим — не съм говорил, ама изобщо”.
Накрая ми върна тескеретата и ми вика че айде нема нищо и да си ходя. А аз разбира се, че не съм си и помислял, че “има нещо” и затова продължавам да гледам с невярваща усмивка. И му викам “Ама вие верно ли…” — като имах предвид “Ама вие верно ли си помислихте, че говоря по телефон, и то че ще говоря, след като съм ви видял още на кръстовището и докато ви гледам и минавам край вас с 15 км/ч?” Но толкова бях шашнат от причината за проверката, че само повторих още един-два пъти “Ама верно ли…?” А той, моля ти се, ми отговяра “Да бе да, пускаме те.” Естествено, че ще ме пускате, аз не на това ви се учудвах. :)
Тъпо ми стана, защото в разгара на “обвинението”, като вадех телефона си, почна да ми прилага разни евтини психо-трикове. “Защо трепериш, а” — един вид, като си невинен, що се разтрепери, а, ‘фанах ли те с’а? Отговарям му веднага “Ми щото ме стресна, бе”.
Нищо против полицията да си върши работата, разбирай да следи за нарушенията и да ги наказва и предотвратява и т.н. Ама това да се забиеш навътре в ниско натоварена пряка и да причакваш е друго. Да идат двайсет метра встрани, на самата “Мария Луиза” — там всеки десети кара с джиесем до ухото. И това е най-малкото. Да вземат да изпонавдигат всичките коли, дето бяха спрели на тая уличка в местата, забранени за паркиране. Да вдигнат колите из цяла София, паркирали неправилно — то човек не може да се движи в тоя град, защото властта е решила да се бори с неправилното паркиране чрез идиотската платена “синя зона”. Да спират такситата и маршрутките, които карат като ненормални. Толкова каране досега и не съм видял да спрат и накажат шофьор на автобус, примерно.
Така че да ми е честито сефтето и ако има занапред, все такива безмислени, заблудени и неопасни случаи да са. ;)
да, има такива случаи
колегите разправят от време на време
аз, обаче, мога да се похваля че попадам на полицаи просто вършещи си работата (т.е. проверките)
документите. давам. гледат. приятен ден/вечер и довиждане
доста пъти са ме спирали и не са ми правили никакви номера
дано ‘честните’ полицаи/катаджии са все повече
но това е едно само
второто наистина е да почнат да си вършат работата и да глобяват нарушителите
като дългогодишен пешеходец, и малкогодишен велосипедист си бях обещал да пазя същите когато си взема книжка
и ги пазя
но в други случаи не си уддържам на думата
завивам вляво от трамвайните линии. не защото се тарикатя, ами защото това е единствената колона за наляво, нищо че там лента няма
изрязвам се пред някой джип, защото мацката вътре освен че се гримира и говори по телефона, кара по средата на две платна
карам плътно до колата отпред защото НЕ ИСКАМ да пусна този отдясно който досега тарикатстваше и караше в по-бързата лента
гледам да не правя големи простотии, но се дразня че виждам как лека-полека почвам да правя и аз от същите тарикатлъци
защото, когато го правят десетки коли и ти бързаш и благодарение на десетките коли закъсняваш още повече, казваш си: аз да не съм луд и се престрояваш и ти
ето това дразни
Всъщност с полицаите наистина не би трябвало да се спори. Поне по света е така. За да не стават грешки са по двама в кола. И когато двама полицаи видят едно и също как точно ще им оспориш глобата.
bgbox, когато няма нарушение, трябва не само да се спори, а и да се оспорва актът с коментар вътре в него, и после ако трябва и на съд да се ходи. Властта е в полицията, но това и за момент изобщо не означава, че може да злоупотребяват с нея.
Конкретно в моя случай — аз не съм говорил, а и в телефона ми има вградена история на повикванията, от която щеше да си проличи, че никакъв разговор не е имало в близките два-три часа. Ако изобщо имаха интерес да проверяват, както им предложих…
Лошото е, когато не е имало нарушение и полицаите несправедливо налагат наказание, а човек няма доказателства срещу действието им. Но за щастие май повечето от катаджиите дебнат така, с прилъгване и притискане да изкарат някой и друг лев подкуп, не нещо друго.
Като казах това и се сетих, че при моето спиране някъде между “Нищо ти нема бе” и “А къде ти е телефонът?” се прокрадна репликата “Ами какво ще правим сега?” Което си е кодът за “Дай пари”, ама аз нали съм нов и хич не зацепих, само веднага машинално отвърнах “Ми не знам — кво ше праим?”
Всъщност конкретният полицай може да не е искал подкуп, може да не са били застанали там заради това. Но е факт, че масово колегите им дебнат точно за подкупи. Няма какво да се лъжем.
Затова — когато човек не е виновен и няма нарушение, трябва да се оспорва до дупка. Първо на открито искане се отговаря “Аз подкупи не давам” и после в акта се описва как са ти поискали пари. Така трябва — не показни кампании против корупцията с клипове по телевизията, ами всеки път като искат пари, да пишете в акта, че са ви искали и сте им отказали.
Когато има нарушение и полицията е в правото си — разбира се, там нещата са други.
Подкупи никога. И е много важно хората да разберат, че давайки са даже по-зле от тези дето взимат. Много ме дразни, че 20 кинта на полицаите всички го смятат за съвсем нормално нещо.
За дребни и спорни неща, като дали си минал на жълто, ако се опънеш и им кажеш — “Ами правете каквото искате.” се заяждат 2 мин и не им се занимава да пишат акт и казват покровително — “Ааайде бегай, от нас да мине”.
А и като цяло са супер смешни, спирали са ме (от тези с ладите, синичките униформи и меки шапки) на околомръсното за непозволено изпреварвавне, започват си тяхната, отказвам да им дам пари, О НЕ ще пишели акт и аз: “ООо добре давайте пишете акт… хаха.” Ама супер нагло и те започват друга песен “Ама то са не е голямо нарушението, ама не трябва така колега, опасно е тука, деца ала бала, айде лек ден.”
И после хората нямали уважение към полицията — как да имаш.