Тоя отдолу пак тропа зверски по тръбите на парното днес. Шум сме му били вдигали. Нощна смяна бил. Откакто сме се върнали в апартамента, всеки божи ден гледаме да пазим възможно най-тихо, за да не тревожим съня на неравнопоставения гоцеделчевец. Всяка сутрин ставам, щом Светли се събуди и за да не щъка и тупурка по паркета в хола, го водя в кухнята, където си говорим, правя му попарка и му пускам “мечопуховци”, които винаги го кротват за час-два. Е, след гледане на филми е по-непослушен и малко вилнее след това, но нали целта е да пазим кооператорския мир, та компромисът се ядва.
След това по цял ден опитваме да си играем с него някакви “тихи” игри. Е, понеже не става така тая работа, аз вече не изтрайвам и все по-често се карам на детето. “Не тичай в стаята”, “недей да думкаш, моля те”, “нека оставим тази играчка да се наспи, защото е много шумна”, “колко пъти те помолих” и какво ли още не. Даже съм започнал да се карам. А никога не съм искал и нямаше да става така, ако не беше идиотът отдолу, който още докато Краси беше бременна с Оги, ни тропаше по парното и беше идвал веднъж да ме заплашва даже, че аз съм щял да ходя при него, не той при мен, щял съм да видя аз…
Обичам си града, но това, което вече не мога да търпя, е общежитийната му същност. Не мога да търпя наглата, селяндурска, не-градска общежитийност. Абе мамка му, аз толкова време съм прекарал в Студград с колегите си (когато все още беше студентски там градът, не като сега презастроен мутренски кошер). И никога не съм възприемал толкова “претъпкано” всичко там, не съм го възприемал така “претъпкано”, както ми е сега тук. Никога там не ми е било общежитийно в някакъв лош смисъл, макар че си беше буквално общежитие и си имаше и лошите неща. Въпреки всичко там тогава имаше много повече съкооператорство, отколкото днес има в кооперациите. А пък точно днес ми казаха, почти на шега, че съм социопат – та щом и аз ценя доброто съседство, представете си :)
Засега нещата са наред, май. Слязохме на неговия етаж да търсим домоуправителката, която е до неговата врата. Нямаше я, аз си бях взел мобилния в ръка, гушнал Оги и се двоумях дали да набера полицията или не. Накрая Краси отне напрежението на ситуацията и остана със Светко на ръце да говори с господина с чувствителен слух. Не ми се разказва в подробности, въпреки че знам ли, може пък да е терапевтично. Засега смятам тия дни да изпия две бири с приятели, ако се добера до свободно време. Ако не помогне, ще разказвам. Та каза си му тя всичко, което искаше и което трябваше и му го каза спокойна. Ако бях аз, щях да вдигна скандал и или да си изкарам боя, или аз да скоча на бой. По принцип съм много спокоен, така ме знаят и приятелите, но това идва с цената си и ми коства огромни усилия да се овладявам в подобни ситуации.
В последните години (най-вече годините след казармата) почти не ми се е случвало да излизам от кожата си и да се ядосвам толкова, толкова много енергия да ми трябва, за да се успокоя. Имало е един-два други случая преди и досега в последно време все съм успявал да се събера и да преодолея както нервната превъзбуда от адреналина, така и острата физическа болка от повишеното кръвно и щипката истерия (предполагам) за вкус. Искам и сега да съм ОК. И занапред да съм ОК. Искам да нямам вземане-даване с идиоти и селяци, на които целият свят им е крив и длъжен и които без да са прави, все се мислят за най-правите на света. И които, горките, все са онеправдани.
Искам къща. Прекалено дълго отлагам, но явно няма да стане с разработване на фирмичка и изкарване на пари, както си го мислех последните година-две. Че аз даже кабинет не мога да си намеря, камо ли да започна работа по мои си проекти… Някак трябва да стане, даже Светко днес, когато след като се поуспокои и ми даде да го гушна и да му разказвам защо сме притеснени с мама, каза кратко и ясно “Искам друг, нов дом!” и “Искам наша си къща и да си тичам и да си играем заедно по цял ден!”
П.П.: Докато проверявах това за грешки, Светко започна да вика нещо отатък. Доближих се в коридорчето – детето бълнува нещо и се кара насън – не чух точно, преди да спре. По дяволите, пак се ядосах! Ама много! :(
Жалко,
Теглете му една майна на тъпанара, нека си блъска по тръбите, ако не провокира реакция, ще се откаже след време.
През деня малко дете да не топурка и да не играе. Абсурд, не тормози невинното дете. Като чуе шум по тръбите, му обяснявайте че човека отдолу не е наред с главата (което си е истина).
Да вдигахте шум през нощта, разбирам, но така – да се оправя онзи отдолу.
Освен това аз съм работил 6 години нощем и лесно свикнах на дневен сън – веднъж изрязаха асфалта на улицата под отворения прозорец (на 1-вия етаж съм) без да ме събудят. Като спиш през деня, свикваш на шум – това е. Щом има желание да тропа, явно не му се спи :))
Парите, които давате сега за апартамента (като ипотека или наем), не може ли да ги давате за къща? Или пък ако си е ваш, да го продадете/замените?
Много е досадно човек да живее сред тъпи селяни :( Нашите съседи са горе-долу ОК, с изключение на чалгарите отгоре, и въпреки това успяват да ни ядосат понякога.
Бири с приятели — това е добра идея!
Може да се видим и на един бърз тенис на маса в парка за паметника на Съветския (Руския) воин? ;)
Трябва ти малка къща с градинка или апартамент с нормални! съседи… това е. И нещата ще се оправят! :-)
Дългосрочния проблем – собствена къща – изглежда почти нерешим, така, както описваш обстоятелствата около теб и семейството. Ние минахме през подобни тегави обмисляния, преди да се спрем на не особено удачен компромисен вариант, който все пак е много по-добре от предишното ни положение. Етаж от малка къща, финансиран отчасти от продажба на предишния ни апартамент и от апартамента на тъщата, а останалото – дългосрочен ипотечен заем.
За проклетия съсед – ако не става с добра дума и разумни доводи, може да се пробваш с лошо. Мисля, че от юридическа гледна точка няма да имаш проблеми, защото праговете на шум в “будните” часове на денонощието са много високи. Така че викането на полиция при всяко негово тропане между 09:00 и 21:00 (не знам дали са точно тия часове, де, това подлежи на проверка) е добра идея. Подаването на няколко официални жалба за психически, физически тормоз, насилие и прочие също е вариант. Това е, ако държиш да си наистина изряден. Но не е сигурно, че ще свърши работа.
Затова последния вариант, който вероятно няма да одобриш, е сериозната груба заплаха с насилие и още по-голям шум. Има тип хора, които само от това разбират. Така, както си бесен, му кажи тихо, но заплашително (без свидетели): “Виж какво, ти просто не знаеш какво е ШУМ! Ако продължаваш да досаждаш, няма да те оставя да спиш дори и 5 минути. Бял ден няма да видиш от тормоз, ще ти разкажа играта! Ще те накарам да продадеш апартамента и да се изнесеш от тук, вярвай ми, ще те съсипя, душицата ти ще разкатая!” Ама изпълненеито трябва да е убедително, нали, иначе няма да хване дикиш :).
А спомените за студентски град… тогава нещата стояха на съвсем различно ниво.
Да, вариант е да опитаме да игнорираме тропането, но наистина се чува много силно и стряска децата. Който е живял в панелка с парно, знае за какво говоря – ако се тропа по тръбите, кънти в целия вход, във всеки апартамент около тая тръба. А в апартамента над и под тропащия е нетърпимо направо.
Има още нещо – нашият паркет наистина е за ремонт и скърца и потропва. Когато се нанасяхме преди години, го пренаредихме, циклихме, фугирахме и лакирахме. Но пренареждането не го правихме сами, а дойдоха едни некадърници, дето не поставиха нищо отдолу, а даже изметоха това, което беше оставено от едно време от строителите. И сега паркетът след няколко години се поразтропа и сигурно наистина се чува отдолу, когато детето подтичва в стаята.
Ама това са подробности и въобще не оправдават селските изцепки на въпросния, де…
Въпросните “тихи” часове, доколкото помня, са между 22:00 и 08:00 за работни дни и между 22:00 и 09:00 за почивни дни. Опитваме се да ги спазваме и почти винаги успяваме. Е, често се случва послед нощ Светко да се събуди с викове и да реве и ние да го успокояваме, но това се появи, задържа се и се засили точно след тропанията на идиота отдолу есента, преди да се роди Оги и преди да се изнесем за цяла зима в Троян. За изнасянето голяма роля, поне лично за мен, имаше точно тоя проблем. :(
Идеята за наша си къща стои на дневен ред от много отдавна, даже нанасянето ни тук преди години беше временно решение. Но нали знаете приказката за временните решения… Сега отново обмисляме варианти за изнасяне към къща, но нямам идея как ще се развие този проект. Моята идея беше да изкарам/изкарвам пари и с тях да започнем, но като даже нямам кабинет и като вече систематично и нарочно отказвам нови поръчки за сайтове и нови контакти с хора с поръчки, не виждам как би станало…
А гарсониерата е на баба ми, тоест не сме под наем и не плащаме ипотека. Не ние, съседът е под наем! И затова е още по-абсурдно и просташко.
Това, което пък не мога да подмина е, че есента, когато Краси беше бременна с Оги и оня много добре знаеше, че сме с малко дете и че жена ми е в напреднала бременност, пак тропа по тръбите и думка по стените. Как се отрази тогава това на хората ми вкъщи и с колко повиши общата ни нервност е нещо, заради което започнах да одобрявам някои нагласи за социално инженерство.
Иначе в пряк сблъсък гледам да запазвам спокойствие, защото не се контролирам добре в нервността си и това може да работи срещу мен. Тоест или да стана излишно агресивен, или да се поставя зле в спора. По-често е ставало второто, може би защото не обичам да се бия. Но съм се, а и както винаги има първи път, така има и следващ, тъй де…
На такива никаква жал. Следващият път като затропа – жалба в полицията. После – пак. Да ходи там откъдето е дошъл и да видим на какви тръби ще тропа.
Това че децата ти тичат въобще не е основания да се оплаква, особено ако не е след 22 както сам си забелязал. Пусни няколко сигнала за тормоз пък да видим дали нищо няма да стане. Те полицаите за друго може и да не стават, ама за това ще ти помогнат. А освен в полицията подай и жалба в прокуратурата. До дупка.
В краен случай ще се съберем няколко човека да му потропаме с кози крак по зъбките…
Реших да се включа, защото имах подобен проблем. По същия начин бях подложен на стрес дълго време. Пак от тропане… пак по тръби на парно… и пак от съсед, по-точно от дете на съсед. То беше решило, че е много забавно и нищо не беше в състояние да го откаже от “досадния” му навик. Какво ли не правих, говорих със съседа, опитах да подкупвам детето с лакомства, но нищо не помогна…. сигурно се питате какво направих ли… ами чаках 2 години детето да порасне и само да разбере, че това е влудяващо. Така че, се въоръжи с търпение и изчакай или нешата да отминат или просто да изтече договора за наем на въпросния “тропач” и сам да си ходи.
Или го набий. Знам че е грубо, но някои хора не разбират от нищо друго, за съжаление.
Или подай жалба в полицията за психически тормоз. Вие сте семейство с две деца по дяволите.
Той твърде вероятно не се води дори на него адрес, собственика на апартамента не си декларира наемите и т.н. Полицаите по принцип гледат също съчувствено на семейства с деца, които са малтретирани от олигофрени.
Съвсем сериозно го обмисли това.
Освен това тропането на дете не нарушава наредбата за обществения ред, докато тропането по тръбите я нарушава. Това е извадката от Наредбата на Варна, примерно:
Чл. 12. В жилищните сгради, в урегулираните поземлени имоти и дворове се забранява в часове извън интервала от 08.00 ч. до 14.00 ч. и от 16.00 ч. до 20.00 ч:
1. Извършването на строително-монтажни или ремонтни дейности създаващи силен шум смущаващ обитателите на други жилища.
Глоба в размер: от 100 до 500 лв.
2. Извършването на производствени или други дейности, смущаващи спокойствието или застрашаващи безопасността на гражданите, както и създаващи радиоактивност или излъчвания на инфразвук и ултразвук;
Глоба в размер: от 100 до 500 лв.
Спокойно тропането по тръбите може да значи че си ги ремонтира, ти не си в тях за да знаеш какво прави :-)
Ех, а си мислех, че само ние тук, младите бездетни 3-ма глупаци, имаме подобни проблеми. Вярно, че при нас е доста по-оправдан комшийският гняв, но все пак това е нашият си дом. Да, под наем сме. Да, имаме съседи, които също са си в дома, но все пак трябва да има търпимост и разбиране на нуждите на околните.
Искрено ти пожелавам решение на проблема.
Моята “история” в линка :)