Вече мина полунощ, значи съм на 34 и един ден. Денят беше и приятен, и далеч не толкова. Научих някои неща, най-вече това да съм внимателен и смирен – по-внимателен към хората, които обичам и по-смирен, гледащ отстрани, но не постоянно себе си. Имам любовта на момичето си и усмивките в очите на двете страхотни хлапета. С такъв ресурс не съм за изпускане от съдбата и света.
Годината пък беше всякаква. Може би най-вече странна… и уморителна, много уморителна. Покрай всичко, разбира се, и много щастлива – веселото “тати, тати” на Светко и кикотът и пищенето на Оги са достатъчно красноречиви. Уморителна, най-вече заради мои лутания и лошо преценяване на възможностите и необходимостите ми. Взех някои важни решения и реших да взема да ги прилагам. Случи се, че престанах да правя сайтове за другите – просто най-накрая ми пролича и осъзнах, че не мога. Не ме бива просто, губя ентусиазъм, оплитам се в код, правя грешки и се повтарям така, докато се изтощя.
Карах кола, и карам. Започвам да навлизам в тази караческа нагласа, която хем не превъзнася и фетишизира автомобилите, хем винаги има едно наум против всичкото врещене напоследък за пешеходене, каране на колела, зелени улици, с които градът “дишал” (моля ти се) и отвратителното заповедно “трябва всички да започнат да ползват градски транспорт”. Но не се ядосвам, само подминавам тия казвания с махане на ръка. Който не разбира нуждата от лично защитено и затворено пространство, която дава личното затворено превозно средство, той… не може да разбере така или иначе.
Но моите си процеси, промени и празнувания са си моя работа. А и не са толкова интересни в момента. Важното е друго. От днес – добре де, от вчера – фотоблогът ми е на ново място. И с нов фейс. Казва се вече “Learning to defocus” и е на http://ltdfocus.com.
Остават някои доработки, но ги правя в движение. Pixelpost се оказа безкрайно по-просто нещо от Drupal и хакването на кода му е приятно и някак лежерно занимание. Дори си позволявам мръсни малки хакчета, които не биха ме издигнали в очите на някой php-гуру, ама какво пък – пука ми. В Drupal такава свобода трудно се постига, а и след това омазва лесно целия сайт. Докато в Pixelpost всичко е малко, прегледно, просто и… и как да не го пипнеш и промениш. Без да ти пука за обновления, API, стандарти на кодиране, конфликти със съседни приставки, простотии…
И покрай всичко това се навивам да продължавам да снимам. Напоследък снимах почти само децата, нямах сили за друго. То както и с този блог… Обаче снимам пак и мястото ще е ltdfocus.com :)
И така. Като малък мислех 24 за супер-голяма възраст и си виках “уау, аз в 21-ви век ще съм вече стар”, а пък за 34 даже не ми е и идвало на ум да се шашкам. Честито ми!
Яска, така е с шашкането. Пък като сложиш, живот и здраве, и 4 отпред – от съвсем други неща ти иде да се шашкаш :D
От сърце ти желая много хъс, радост и здраве! И с този споделен ресурс си направо щастлив човек!
Успех и на новия фотоблог! Лично за мен, е страхотна новина! Значи скоро… току-виж сме се събрали да проверим есенната светлина, а? ;)
Много весел и слънчев празник!
Поздрави и целувки!
Честито и за много години!
Бъди здрав, весел, мечтай и се радвай на живота! :)
Всъщност, един от любимите ми книжни герои се казва Рабо Карабекян. На 34 осъзнава, че иска да бъде художник. Той е и в основата на абстрактния експресионизъм.
Единственото, което ще пожелая за рождения ти ден не е насочено към теб, а към семейството ти. БЪДЕТЕ СТЕ ЗДРАВИ! :) (любимо пожелание от едно любимо предаване, което пък използваше фрагмент от любима песен на любима група).
Показвай по-често снимките си и в urbanstyle, моля те! :)
Краси.
(“Йей!”) — новият ти фотоблог се е получил страхотен, браво! И дизайн и всичко, много пипнато! ;) (Btw, да не забравиш съвета ми за твоя хостинг: PHP5 as CGI — да (препоръчвам); PHP5 as Apache module — да (също не е лошо); PHP5 as FastCGI — never!)
Pixelpost изглежда доста добро решение за целта… (и много по-леко от Drupal… дето разправяше един… ”I was using Drupal to do ‘quick ’n’ dirty’ websites. They were dirty, OK, but they sure weren’t quick.”) ;)
Продължавай да снимаш — това е прекрасно хоби, а пък на теб ти се удава.. сега си припомних някои от твоите готини попадения… :)
И честит рожден ден!! (Офертата да се видим на по бира в центъра, или на по една хубаво кафе с мляко, остава!)
Да си жив и здрав, и да продължаваш да мечтаеш!
Честит рожден ден! Нещата, които пишеш, винаги са ми приятни за четене, може би заради съвпадение в зодиите – и аз си държа на личното пространство и независимостта, които колата осигурява. Пожелавам ти да караш твоята безпроблемно, да й намериш къщичка най-сетне, и един ден да я електромобилизираш, както се беше заканил :)
Мерси ви, хора! Ама много сте мили :) И пожеланията ви са един път :)
малко (много) на патерици, но с искрени пожелания за здраве, повече спокойствие и време за себе си и тези около теб
за много години