Arcane Lore

Много се изписа за земетресението и цунамито в Япония от 11 март досега. Нарочно не исках да се включвам и аз, защото покрай ценните тук-там статии се изсипа прекалено много плява и нивото на шума понякога е на границата на търпимото. В мътната вода се събудиха за пореден път псевдо-еколозите, намериха храна и извратените ни медии, на които само дай скандали, врачки, интриги, йод и т.н.

Но все едно. Това, което ме втрещи снощи и заради което пиша сега, е една случайно видяна статия в наше онлайн-издание. Няма да цитирам сайта, защото не е важно – важното е съдържанието, което явно е дошло от външни медии, но досега ми е убягвало.

Става дума за следното:

1) От началото на трагедията досега в Япония и по-конкретно в засегнатите места няма нито един случай на мародерство. НИТО ЕДИН!

2) Освен това масово семейства от незасегнати населени места помагат на вече бездомните пострадали и ги приемат в домовете си. А засегнатите, ако помня добре, са към 1.3 милиона души. Голяма част са временно из салони на училища и подобни, но на много помагат отделни семейства.

3) Всеки път, когато спасители открият мъртво тяло, първото нещо, което правят, е да застанат до него и да се помолят. Без значение дали ги снимат репортери или не – имаше снимки отдалече, на които се вижда същото. Спират, молят се и чак тогава преместват тялото. На един кадър пък отдаваха чест.

И за всички японци това е най-нормалното нещо на света.

Сега прочетете отново тези три неща и помислете дали тези въпросни три неща са нещо нормално и за нас. Говорителят на японското правителство не беше спал почти цяла седмица, за да може през половин или един час да дава пресконференции и да информира хората за състоянието на нещата. Войниците и спасителите пък не отделят достатъчно време, за да се наядат – просто защото и говорителят, и спасителите имат по-важни задачи от спане и ядене.

Помислете и дали ние у нас имаме по-важни неща от спане и ядене. Имам предвид критично, очевидно по-важни неща, които са осъзнати като принципни приоритети. Не на един, не на двама. А на цял народ. И нито един случай на мародерство, нито един! Без да се прилага военен закон, без да има дори нужда от това. А ние – а при нас как е всеки ден, дори и без природно бедствие?

Иска ми се да можеше всички да си зададем тия въпроси и след това всекидневно да си им отговаряме, всеки сам за себе си. Защото истинските приоритети и отговорности са вътре в нас и пред нас. Истинската екология е екология отвътре. И без тези неща нищо никога няма да ни се получи.

А японците? Както вече писах няъде, и моето сърце е с тях сега, но те ще се справят и оправят. Най-малкото, защото вече са се справили и оправили отвътре, пред себе си. А ние не само не можем това, а дори и не осъзнаваме, че е нужно.