Онзи ден си взех новите очила. Два дни отлагам да пиша за това, а ми се искаше още същата вечер. Но пък как да пиша, като ми е толкова въздушно, приповдигнато и – ако щете вярвайте – сякаш не ме боли глава. :) Да, два дни все чакам да се върне онази тъпа, потискана болка в и зад очите, но я няма. Е, ядосах се днес на децата, че пак дивяха като стадо маймуни, но се спрях по едно време и се зачудих какво е различното. Друг път явно болката от напрежението в очите е така потискана, че най-малкият друг стрес пренасочва вниманието ми и болката се “отключва”. А сега даже се развеселих и си казах, че то май няма смисъл да се ядосвам, щом даже не ме боли и глава. Бях забравил какво е усещането. Преди една година си загубих очилата на детската площадка, а и преди това имах лек дискомфорт с тях (седем години от прегледа са много време). И през цялото време очите са се опитвали да компенсират. А астигматизъм на практика не се компенсира изцяло – то си е вид загуба на данни при преноса и колкото и обработки да прави централният процесор, картината е невъзстановима. Невъзвратима обработка със загуби.
Причината за отлагането е банална – не ме питайте, не ми се говори. Тези дни Краси провери в сайта на оптиката, където съм си правил предните очила и видяхме тлъста отстъпка “до 50%”, която изтичаше до ден-два. Е, оказа се, че накрая отстъпката ми е само 30% на стъклата и 10% на рамката, но нали стана.
Най-близкият ми магазин на Joy Optics беше в Кауфланд и отидох там. Една баба с очила ме прегледа и даже взе да ми обяснява принципите на ортоптиката, докато аз се опитвах наум да прелиствам спомените от уроците по физика в училище. Много съм доволен от лекарката, очилата са ми съвсем по мярка. Не бих казал, че мацките, дето висят отпред и продават, вършат също толкова добра работа. Но да не си развалям доброто впечатление – важното е, че взех правилна рецепта с добри рамки и стъкла. Стъклата бяха от най-евтините поликарбонатни и антирефлексни, колкото и да ме убеждаваха да съм си вземел от най-скъпите. Рамки също сам си харесах, макар една да ми мрънкаше, че еди-кои си (няколко пъти по-скъпи, разбира се) били по-хубави. Ами хем не ми харесва как стоят, хем са ми скъпи – оная не, пак ми вади други от скъпия край на витрината. Аман! Като разбраха, че по цял ден съм на компютър и че съм “програмист”, взеха да се прескачат да ми пробутват най-скъпото. Без майтап! Вярно е, че в тоя бранш се взимат много големи за стандарта ни заплати, но аз съм беден докторант, останал без поръчки за сайтове (донякъде по своя воля, защото вече не трая крайните клиенти) и прекалено често буквално (почти) без пари. Важното е, че не ми стана кофти, нито се притесних – просто им казах “ето тия рамки, с най-евтините от по-хубавите стъкла” и това е.
Това беше преди седмица, а онзи ден ходих със Светко да си взема готовите цаки. Той беше очарован, защото рядко вече го водим в големи магазини, пък много обича да седи в количката, да зяпа всякакви неща наоколо и да си избира кое точно иска да му се купи. Успешно взехме две-три лакомства и една играчка. Не се залъгвайте да взимате едни големи пластмасови яйца “EGGO” – вътре има нещо LEGO-подобно в една от десет бройки, останалите са с някакви измислени полу-непотребни дрънкулки. Не виждам смисъл, при условие, че има малки оригинални LEGO-та от по 15-тина лева, които са супер и са си истинско лего, качествено изработено – а тия в EGGO са от друга пластмаса, с по-голям допуск в размерите, не винаги щракват… абе не си струва!
При получаването Светко, седнал в огромната количка, се оглежда с интерес и ми казва “ей, този магазин много хубав, бе!”. “Мда, защото дават очила без парички, нали?” “Да!” Когато питах дали има някакъв калъф, понеже ще шофирам и не искам веднага да ги слагам, веднага отвърнаха “О, няма да шофирате с очила!” Зачудих се защо така категорично, после рових в мрежата и не намерих нищо принципно против шофирането с очила. Някой да знае за такова правило? Че аз с очила виждам по-добре, а при шофирането it’s the whole point – затова зрящите, а не слепите не карат коли. След това карах, де – и си е много добре, сто пъти по-добре от преди без очилата и с болката.
Не на последно място – виждам много по-добре. Бях забравил как е, мина доста време от предните очила. Виждам листата на дърветата и то доста надалече – от седмия етаж виждам чак в съседния квартал точиците в короните на дърветата. А за работата с монитор нямам думи – мога отново да си стоя повече от половин час, без да се уморявам и да ми се приспива. А, споменах ли, че не ме боли глава? :)
… защото ако не дай си Боже се блъснеш еърбег-а може да ги напука или натроши и да ти се забият в окото. А ако нямаш еърбег и се фраснеш във волана още по-зле. Така съм чувал само като теория против шофирането с очила :)
Иначе ако имаш диоптър трябва задължително на снимката на шоф. книжка да си с очилата и да шофираш с тях по закон е така ако не бъркам. А отгоре на това масово се продават очила за шофиране и т.н. В крайна сметка не съм сигурен повече полезно или повече вредно може да е шофирането с очила.
Аз съвсем скоро сложих първите си очила за астигматизъм и също се чувствам доста по-добре. Според доктора, който ме преглежда изкривяването на роговицата не се придобива, а е вродено. Реално ще е доста кофти ако роговицата ти продължава да се деформира, но доколкото съм чувал е невъзможно. Следват само диоптрите :)
И аз се сетих за еърбег-а. Но още на място в магазина наум го изключих като логична причина – ударът от въздушната възглавница е силен (моята е от старите едностепенни, съответно силни), но няма много продължителен натиск. Отново – едностепенните възглавници май по-бавно издишат, но все пак не натискат, за да забият парче от стъклото. А и самите ми стъкла са твърди, поликарбонатни – май хем заради астигматизма (трябва да са по-дебели за астигматизъм), хем заради рамките (отворени са отдолу). Едно такова стъкло ще е много малко вероятно да се счупи от еърбег, чел съм, че и от удар при падане рядко се чупят. Вярно, “няма невъзможни неща”, но да кажем, че е малко вероятно.
От друга страна, с правилните очила човек вижда много по-добре. Преценява разстоянията много по-добре. И фокусира отдалечени надписи и знаци много по-добре. Макар с времето окото и мозъкът да успяват доста добре да компенсират, правят го за сметка на постоянна тъпа болка, която пък лесно разсейва. А такова разсейване при каране е много лошо. Признавам, случвало ми се е – за щастие не в много опасни моменти.
Та мерси за идеите – може би е така наистина. Просто на мен ми убягва логиката да го дават като изискване… Аз на снимката съм без очила, но пък откъде знаят, че не съм бил с лещи, примерно? Хм… малко прекалено бюрократска ми стои тая работа… Тъй де – защо изобщо да има изискване за очилата и снимката в книжката, щом има задължително медицинско от офталмолог със съответните диагнози и заключения?
Чудя се още, но май пак предпочитам да си карам с очила… Дано не бъркам.
В крайна сметка аз също шофирам с очила по причините, които си изредил. :)
Колкото до опасностите на това и задължението да си с цаки на снимката никак не съм сигурен. Чувал съм го няколко пъти, но има голяма вероятност да е старо или дори невярно.
Поздрави ;)
В ситуация, много подобна на твоята, с току-що направени очила (имам тежък многоосев астигматизъм върху амблиопия), се придвижих сама от Пловдив до София. Най-потресаващото беше, че за пръв път в живота си видях жиците между стълбовете. Инак на теория знаех, че там би трябвало да има проводници, но тогава ги видях с очите си и това много ми хареса.
Този дефект на очите ми е вроден, а ходя с очила от 1957г. И за пръв път в този твой пост се натъквам на някакво съмнение, дали да се носят очилата, докато човек шофира. Това е някаква глупост, измислена, вероятно, от производителите и търговците на лещи. Очилата за астигматизъм трябва да се носят винаги, особено при шофиране, когато главата ти е заета да ти пресмята пътя и не е нужно да я товариш да ти изчислява предполагаемите корекции за астигматично загубените точки и деформираните линии. Никои очила, дори със стъклени стъкла, дори и с голям миопичен диоптър (много тънки в центъра и много дебели по краищата), няма да се счупят от удар на предпазната възглавница, най-много стъклата да изхвръкнат от рамките. И накрая – последен аргумент: всички използват слънчеви очила, докато карат, нали? Без да се притесняват, че предпазната възглавница ще им ги натроши в очите. Така че носи си очилата и се радвай на гледката.
А си имал късмета да попаднеш на грамотна и опитна лекарка и на прецизен оптик. Защото след една възраст (15-18г.) уточняването на параметрите на астигматизма е доста връткава процедура без разширяване на зениците. И после юстирането на очилата точно по прескрипцията също е пипкава работа. Честити да са ти очилата и най-много след 5 години пак да си направиш нови.