За някои не е много, за други не е и малко. Но важното е как е за мен – а за мен е странно да са минали цели две години от катеренето на Търнов с тичащия навсякъде Светко и Оги, дето беше “още в коремчето”. Тогава 33 ми се виждаха множко. Дано след следващите две всички вкъщи сме по-добре. Лично не си пожелавам нещо по-специално, освен ако здравето не влиза в тази графа. А за цялото ни задружно и малко, но увеличаващо се семейство ще кажа само, че решението е взето, дестинацията е известна и само се чака сгоден попътен вятър и добра заплата. Всъщност последното е приоритет, дори другото да не стане и да се позабави. Сещам се как преди повече от десет години, като студент по време на протестите, разправях на приятелите от и около курса (най-яката компания, тенкю пипъл, тенкю!), че не съм можел да живея другаде, освен в България. Това по повод на една от вечните тогава теми за бъдещето ни в тия бурни времена. Не съм можел, я ме виж ти! Не знам откъде ми е била дошла тая идея – нито е от средата, нито е от нашите, даже напротив – обаче много ми е пречела през годините. Досега. Сега вече знам – тук не е мястото. Добре, че знам езици, пък ми се и отдават – млад съм, ученето е интересно. Скоро ще се приберем вкъщи в София и започва системно следване на цели и задачи. Хубаво е, когато има цел – осмислят се задачите. :)
Леле, човек, честит рожден ден! Значи се разминаваме само с четири дена в датата, виж ти:)
А какво значи това за мястото – взел си решение да идеш другаде? Ученето е интересно винаги, независимо от възрастта, а домът, казват, бил там, където е сърцето. Щом твоите хора са с теб, ще се чувстваш добре навсякъде. Пожелавам плановете ти да се осъществят, най-малкото както си ги представяш :)
Честит рожден ден и на теб! Жив и здрав и всичко най-най! :) Мерси за пожеланията, да ти се връщат! :)
Мястото – тук може би ще запазя лека мистерия. Не че съм суеверен, но как беше се шегувал Нилс Бор – “Казват, че помага дори и да не вярваш” :)) Да кажем, че има два варианта – или тук правя нещо сериозно, или отивам да го правя в бяла страна. Конкретно коя (кои) – нека поотлежи малко.
Вече е късно да ти честитя, но все пак – честито порастване :)
А относно това преди 10 години – аз горе-долу тогава се завърнах от неуспешното ми следване в чужбината и се заклех, че никога, ама НИКОГА няма да отида да живея в чужбина – най-много на туризъм. Е, какво да ти кажа – един от любимите ми цитати е от Бюджолд, цикълът за Бараяр – “Проблемът с клетвите от рода на “по-добре да умра, отколкото…” е, че при наличие на достатъчно време и ерозия разделят хората на два типа – мъртви и клетвопрестъпници” :). Не само, че пак заминах ами и вече втора година не мога да се прибера. Поне сме си семейно :). Поздрави :) От мама и тате за мама и тате и от Филип за Светко. А с Оги ще се запознаем надявам се скоро :)
[…] – много, но и някак недостатъчно. Миналата година писах, че решението е взето и нямам проблеми с емигрирането […]