Избори. Отново идва това време и не мога да го понасям. Изпълзяват агитатори, куцо и сакато се надпреварва да те убеждава как еди-кой си бил по-добър кандидат от друг и как който не гласувал всъщност давал гласа си за еди-какво си. Глупости! Не си давам гласа, гласът си е мой!
Ако не съм бил гласувал, нямал съм бил право после да критикувам и да се оплаквам – глупости, точно който сега гласува и за пореден път подкрепя престъпността, наричана централна и делегирана власт, той следва да има поне срама след това да си сърба кротко все същата попара, която така и така му се готви.
Ама било имало нови лица, нови задници и не знам си какво – има, дръжки! Било важно да се подкрепи европейски политик, било важно да се подкрепят “строителите на България” (или беше “на магистрали”?), бил важен протестният вот, било важно едно, било важно друго – важно било, дръжки! Ако в политиката, в изборите и във всичко около тях имаше поне зрънце осъзнаване на обществени приоритети, щяхме за толкова много години поне да сме го усетили.
Ама една била с хубави предизборни клипчета, била имала идеи – ала-бала. Друг пък бил откровен и честен, бил протестен вот някакъв – дрън-дрън та пляс. За всичките – няма да изброявам имена, че да не се помнят излишно – има един и същи, еднакъв смисъл да се гласува. И смисълът е никакъв!
Писал съм много пъти преди, може би на повечето предишни избори – то няма как да не ми кипне и да не си кажа, след като 1) ме заливат по телевизията с тъпи и пре-тъпи прозрачни “публицистики”, 2) из сайтовете и блоговете всеки се надпреварва да обяснява кой какъв бил, кой какво щял да направи и накрая след като 3) в кварталния супермаркет ми набутват в торбичката предизборни брошура и визитка, защото “едни наши колеги са в една партия и ни задължават да агитираме” – е тогава няма как да не пиша. Не за кого ще гласувам, а че няма да гласувам.
Индивидуалният глас не решава нищо. Всеки, който поне малко е учил социология или психология се сеща, че нещата се решават с пари и с агитация. В различно съотношение, според това доколко държавата е корумпирана, но винаги с тия двете. Агитацията пък, от своя страна, се прави пак основно с пари. “Ранътъ праи борбътъ. Борбътъ праи паре. А с паре моеш си напраиш и ранъ, и борбъ.” Това е толкоз просто и логично, какво тук значи някаква си личност? Да не говорим, че дори и математически отделният глас не решава нищо. Това с “обръщането на везните” и с “един глас над 50%” – това са приказки за лека нощ за подрастващи бъдещи партийни агитатори. Вярвайте, ако някой политик наистина разчита на вашия личен глас, значи не е от политиците, които печелят избори.
И какво остава – дори и съвсем искрено и чистосърдечно да подкрепите с трепереща от вълнение бюлетина “своя кандидат”, връзката ви не е споделена и него хич не го е еня за вас. Което ще започнете да усещате много скоро след изборите. Разочарованието си е голяма болка, но хората не се учат, защото на следващата предизборна кампания ще започнат да се зареждат с нови и нови надежди. По-голяма надежда – по-голямо разочарование, кръгът се затваря и животът така си върви, учим се да свикваме с всичко това и накрая умираме. Отново – без да трогнем системата.
Омръзна ми да слушам и да чета, че то нямало достатъчно добри кандидати, които да се изберат, но трябвало, трябвало да се направи някакъв избор. Да – и това лайно гадно, и другото гадно, ама трябва да се ядат лайна – какво да се прави. Ами не ги яжте – не е задължително, не се умира от негласуване! Не гласувайте! И след това използвайте целия този ентусиазъм, дето другите го изхабяват и изхвърлят по изборите, за да критикувате, изисквате, настоявате и мрънкате за правилни действия от управляващите! На всяко ниво и за всяко отделно действие! Така се прави промяна, не с избори.
Или идете да гласувате – ще ви мине бързо и ще спите спокойно до следващата кампания. Аз не гласувам в избори, които делегират гласа ми на представител, който чак след това да гласува за истинските решения. Докато в България има общи избори за силно централизирано управление, всяко гласуване е такова и не виждам ценност за демокрацията.
Да не се повтарям: http://yasen.lindeas.com/tag/elections
http://yasen.lindeas.com/dont-vote.html
П.П.: А, забравих – най-много ме разсмиват обясненията, че като не гласувам, съм бил гласувал за еди-кой си. Мо-о-оля? Все едно да кажа на съучениците на детската площадка, че не искам да играя, а те да отговорят, че щом не играя, играя за отбора на Пешо (примерно). Алоу, не гласувам, капиш? Това е гласът ми против все по-голямото отдалечаване на делегираната власт от избирателя. Делегирането по идея трябва да е само за мое удобство, а с времето се е превърнало в инструмент за неучастие на населението в управлението му. Негласуването на общи избори за отдалечена и централизирана власт е вид гласуване за регулярни преки референдуми с решения с по-силна тежест от тези на делегираната власт. И е вид гласуване за местна власт, истинска местна власт – не като съвременната, която или се назначава от по-далечен кмет, или е срасната с държавната власт. Или и двете… Така че като не гласувам, не гласувам.
Много ми е интересно, после хора като теб, искащи да отстояват някаква позиция, без да са имали собствена такава…
Негласуването си е лична форма на избор, но мрънкането последстващо това, си е жив егоизъм…
Бъди здрав!
протестният вот затвърждава гласуването
Данаил, само по себе си не би било лош вариант, но в един идеален свят. Помисли – политиците и всички около тях, хората с партиите и тези с парите, всички те много добре разбират какво правят. Знаят какво представлява системата на далечно делегирания избор – прекрасно знаят как действа и знаят как да я управляват.
Тоест и те знаят, и ние знаем – кой тогава не знае, за кого ще има смисъл такова протестно гласуване? Негласуването, разбирано като отказ от участие в тази схема, е по-ефективно – или поне за мен лично е по-честно, защото с “протестен вот” дори и да критикувам конкретното съдържание, все пак подкрепям формата на тази властова система.
Моята критика не е към един или друг от изтъпанчените като “лица” въпросни “политици”. Критиката ми е към системата на избор. Единственият начин да има преимуществено пряка демокрация е да се появи по-масов отказ от общи избори. Осъзнат и обяснен отказ.
Аз гласувам – ако никой от кандидатите не ми харесва, отбелазвам всички, за да бъде бюлетината невалидна. Ако 50% от бюлетините са невалидни, ще им прещрака нещо в дебелите глави на политиците.
Масов отказ няма да има, докато има твърд електорат. За това за мен в момента по-добрият вариант е протестният вот.
Самият факт, че имаш отношение те задължава, защото няколко хиляди (1000 X 30лв. = 30000лв. = един автомобил нисък клас) и тези от които всички пищим са отново на власт.
Това:
“Ако не съм бил гласувал, нямал съм бил право после да критикувам и да се оплаквам – глупости, точно който сега гласува и за пореден път подкрепя престъпността, наричана централна и делегирана власт, той следва да има поне срама след това да си сърба кротко все същата попара, която така и така му се готви.”
и това:
“П.П.: А, забравих – най-много ме разсмиват обясненията, че като не гласувам, съм бил гласувал за еди-кой си. Мо-о-оля? Все едно да кажа на съучениците на детската площадка, че не искам да играя, а те да отговорят, че щом не играя, играя за отбора на Пешо (примерно). Алоу, не гласувам, капиш?”
…са меко казано недомислици. А сравнението с деца на детската площадка е брутално. Радвам се, че обществото ни не е съставено от хора като автора! Когато искаш да покажеш подобна позиция, по-добре гласувай с празна бюлетина или зачеркни няколко кандидата или зачеркни всички или просто напиши мнението си на бюлетината, но ГЛАСУВАЙ! Огромна заблуда е, че след като не отидеш да гласуваш и дрън-дрън… :)
Недомислица пишете вие, не аз, защото всичко съм го обяснил в текста – ама кой да чете и да осмисля, като е по-лесно веднага да се коментира. Вземете се пообразовайте малко от по-авторитетни източици, щом като не ви се чете тук.
https://en.wikipedia.org/wiki/Direct_democracy
https://en.wikipedia.org/wiki/Voting_in_Switzerland
https://en.wikipedia.org/wiki/Libertarianism (или https://en.wikipedia.org/wiki/Anarchism)
Там има и препратки към външни източници – само да му се чете на човек.
Очаквам разумни и съдържателни коментари. Омръзнало ми е да ме репликират с клишета. Заблуда било да не гласувам, гласовете се купували, да съм зачеркнел цялата бюлетина… явно наистина не разбирате за какво говоря в текста. Говоря ви за друга система на демокрация и за активна позиция след изборите вместо протестен вот, който не променя нищо. Повече коментари с повтаряне на предизборни клишета няма да публикувам. Има безкрайно много места в мрежата, където може да си говорите за “неотменната нужда” от гласуване. Тук пазете чисто, моля!
Част от другите неща, които съм писал тук:
http://yasen.lindeas.com/book/we-live-in-totalitarism
http://yasen.lindeas.com/book/problems-of-power
http://yasen.lindeas.com/book/responsibility-resignation-accumulating-sharing
http://yasen.lindeas.com/book/total-elections
http://yasen.lindeas.com/book/to-vote-no-thanks
И малко текстове от други хора:
Гласоподаването е престъпление – от блога на Шаркан. Целият блог на Николай Теллалов си заслужава четенето и има ценни неща, обяснени добре.
Пряката демокрация като алтернативно предложение – от блога на Руслан Трад
От избори към съзнателно негласуване – от българската Индимедия
Не зная кои са “Инициатива за пряка демокрация”, срещам отскоро в мрежата това име. Но целта на тези препратки не е да препоръчвам и агитирам за конкретни инициативи – целта е всички да имаме нагласата постоянно да развиваме своя си, личен критичен поглед.
Ти го срещаш отскоро, но БСП го използваха още в началото на 90-те години, когато бяха много пресни социалисти и по-скоро комунисти… :)
Така ли? Не се учудвам, комунистите винаги са били майстори на пропагандата. Все едно – ако наистина имат пропагандна връзка с БСП и подобни, тогава заслужават презрение и забрава. Много подъл номер е комунисти да се правят, че яхат вълната на анархизма – и преди в историята са го правели, винаги с користни мотиви. Ако пък нямат връзка с БСП – тогава няма от какво да се засягат, като говорим против тях.
Както казах – всеки трябва сам да си гради мнението. Но да го гради постоянно, всеки ден. Да “прави” политиката всеки ден, с всичко, което върши и на което учи децата си. Или децата на площадката, които го виждат как преминавайки си хвърля фаса. Истинската промяна е всекидневно занимание на всеки един от нас. Не е нещо, което се прави по време на избори.
Така че линковете по-горе са за осмисляне, не за сляпо следване. :)
…Признавам, стресна ме с това за БСП. Дори и да не е вярно, лошо е, че такива идеи се използват от комунистите/социалистите за пропаганда. Защото пряката демокрация има много, много малко общо с историята на компартията. И това пак идва да покаже, че тези идеи явно са опасни за някои във властта. Щом ги жертват и изцапват в пропаганда. Сложна тема. Аз затова винаги съм бил против “организирания” анархизъм и партийно налаганата “пряка” демокрация. Няма такова животно.
Клише или не, сега е много вярно. Високата избирателна активност точно в този момент е важна, защото би спряла купуването на гласове. В момента по места, всички знаем, това е основно перо в бюджета на всяка кампания. Ясно е, че това трябва да се прекрати. Иначе за качеството на нашите политици и за наистина пълното безмислие на гласуването (с изключение на конкретната ситуация в момента) съм съгласен.
Избирателната активност е 48%.
Това означава, че овците които отиват да участват в този театър от избори на избори стават все по-малко!
Евала на автора – правилната позиция!
48% избирателна активност са си достатъчно много. А хората, гласували в никакъв случай не са овце.
Много е просто. Колкото по-малко гласуват хората, толкова по-голяма сила имат купените гласове (на цигани, на турци, извозени с автобуси у нас, на пияници и т.н.)
И когато някой не гласува, той не трябва да се оплаква от държавата си.
Ади, да – просто е, но не е както го описвате!
Относно купуването на гласове – решението не е в поредните и поредните и поредните избори.
Решението е купуването на гласове да се направи нерентабилно. Решението е централизираната корупция и безотговорност да се направят нерентабилни и неизгодни.
Решението е децентрализация. Навсякъде и за всичко, за което обществото успее. Местни избори. Публични пространства за дискусии, градски публични форуми. Не митинги по веднъж пред избори, в които има монолог, не диалог. Прегласуване на общинските решения на място, всяка седмица например и във всяка община. Решението е да се направят локални избори за всичко, които да са евтини. Общите избори са скъпи, но ако има воля да се направят евтини локални избори, начин веднага ще се намери. С възможност за онлайн-гласуване, например. За чий *** имаме възможност за официални електронни подписи?!? И по тоя повод и официалните електронни подписи трябва да са масово достъпни – безплатни и да се издават автоматично с документа за самоличност. Не да ми вкарват в личната карта снимки, оптечатъци и други подобни милиционерски глупости. Но властта, каквато е днес, няма изгода, защото това означава отслабване на корупционния й потенциал – а тя от него се издържа. И не, не съм комунист, нито социалист – за мен дори организираният анархизъм е противоречие.
Относно това, че който не гласувал, нямал бил право да се оплаква от държавата – против това нямам вече разумни аргументи, честно! Изхабих си ги, изтърках си клавиатурата да ги пиша… Всеки има право да се оплаква от държавата си, от всяка власт, която се упражнява върху него – както да се оплаква, така и да я критикува, така и да въстава против нея и да я отхвърля, когато пречи на правата му.
Към всички, които преповтарят това с “който не гласува, няма право да *****” – преговорете си концепцията за човешки права! За политически и социални права. Отворете книжки и си я преговорете! Учи се в училище, да му се не види – навремето беше по история и философия, а сега даже има специални предмети в средното училище за тая работа…
Децентрализацията е лоша идея. В България по места няма почти никакъв капацитет. Няма качествени хора за елементарните неща, а камо ли да решават сами състоянието на отделната община.
Решението за спирането на купуване на гласове и подобни е задължителни избори. Това е начинът да бъде направено купуването на гласове нерентабилно.
Христо, прочети още веднъж какво си написал и после ми обясни как точно “задължителните избори”, за които говориш, дават власт на народа и как това изобщо е демокрация? “Няма хора”, казваш – тоест “няма матрял”? Ако няма “качествени хора”, защо тогава искаш задължителни избори – нали щом хората не стрували, то задължителното гласуване на всички тия неструващи хора ще е още по-зле?
Ако казваш това, кажи направо “диктатура” и да сме наясно.
Демокрацията не е това. Идеята за демокрация не е това. Не е, че хората са “некачествени” овце и затова трябва да им се избере овчар да ги води. Идеята на демокрацията е, че по-способните да взимат решения са самите хора, но понеже е трудно или невъзможно да се събират за щяло и нещяло, си избират представители. Това означава и “представител” – той е там не от свое име, защото е “качествен” и има “капацитет”. Той е там от мое и от твое име, защото ние сме “качествените” и той е в ролята си на наша медия.
Това, че отзоваването на представителите става рядко или никога, е резултат от прекалено общите (отдалечени властово) и прекалено редки (дълъг мандат) избори. Ако изборите бяха локални и начесто, този проблем отпада.
Със задължителното гласуване не печелиш нищо, освен може би това, че обиждаш хората и способността им да решават свободно.
Не виждам връзката между това, което съм написал и това, което казваш. Като казвам, че искам задължително гласуване го казвам като решение за прекъсване на практиката с купуване на гласове. Предполагам, че всички ще се съгласите, че това ще прекрати купуването.
Като казвам, че няма материал, то наистина казвам, че няма материал. Една децентрализация ще даде властта в ръцете на хора, които не би трябвало да я имат. Имам честта да познавам много кметове, депутати и подобни от Югозападна България, които си мечтаят за децентрализация и по моите критерии не трябва да я получават.
Имаме пример от изборите във Видин, откъдето съм и където спечели момче на 32 години. Можете ли да му дадете цялата власт по разпределянето на потоците пари, които се наливат в една община?
Има връзка. Задължителното гласуване няма да спре купуването на гласове. Най-много да го направи по-евтино, защото тежестта процентно на купените гласове може да е по-малка. Няма пряка връзка между задължително гласуване и спиране на изборната корупция, връзката е косвена. Като няма материал – кого да избирам “задължително”, нали няма материал? Или то за избиране има, но избирателите са лошият материал?
Задължителното гласуване само ще налее още пари в пропагандата и предизборната агитация. Пак няма да правят нищо, но много по-усърдно ще се опитват да ни убеждават в обратното. Лекуване на симптома е.
Като казвам “децентрализация” не казвам власт без контрол! Точно обратното! Ако е децентрализирана властта, трябва да е децентрализиран и контролът върху нея – примерно тия корумпирани и злонамерени кметове, депутати и подобни, за които казваш (и ти вярвам) да разберат, че с децентрализацията на властта контролът върху тях става по-голям. Ако на всеки три месеца, примерно, има избори за кмет на малка община, представи си как кметът ще си позволи да си разиграва коня и хората да го знаят това, но да го търпят, все едно че нямат инструмент за въздействие (както нямат сега).
Аз казвам не просто да се даде властта на местно ниво, а по-скоро обратното – да се сведе отговорността до местното ниво! После, като има местна отговорност, другото си идва само.
Как е отговорен един кмет днес, например? Пред кого отговаря? Кой изобщо го пита, освен подпийналите съграждани на минаване през площада привечер? Отговорността е да отговаряш, когато те питат и ако не можеш да се защитиш, да изтърпиш наказание от тези, пред които си поел отговорност. Съд, например.
Така че не става дума да въведем васална система, в която местните кметове да колят и бесят. Те и сега са си точно така, образно казано…
Става дума тези васали да нямат цар самодържец, а да отговарят пред общините си. Звучи малко фантастично, знам – но все отнякъде се тръгва. Има страни, в които подобни системи в по-малка или по-голяма степен работят. Швейцария е класически пример, но хайде – ще кажеш, че тя е по-различно от България.
Първо като казваш Швейцария – точно там е задължително гласуването и освен това е напълно ясно как задължителното гласуване ще спре купуването.
Как е възможно да има по-чести избори от това, което имаме в момента?
В Швейцария гласуването не е задължително. Допреди няколко години (вече не) част от кантоните са налагали такса от $3 за негласуване (което е смешна сума, за да се нарече “глоба”). Задължително е гласуването само в един кантон, Schaffhausen (население 35хил. души, у нас има по-големи градове). Така че гласуването в Швейцария не е задължително. Задължително е в Австралия и Бразилия, от по-развитите страни (и пак се освобождаваш с бележка от лекар даже).
Задължителното гласуване повишава избирателната активност и може да намалява купуването на гласове, но това е лекуване на симптом, пак казвам. Гласуването е право, а не задължение. Не може едно гражданско право да се “налага”. Като се налага, става задължение и вече решенията, взети с избори не са резултат от осмислен избор, а в голяма степен случаен такъв, заради принудата.
Основната цел не е да нямаме купуване на гласове само заради самото купуване – основната цел е изборът на представители да е смислен, правилен и осмислен от хората, осъзнат.
По-чести избори дават повече контрол в ръцете на гражданите, които би следвало да са истинския суверен. Дават повече отговорност на избраните. По-честите и по-раздробени, разпределени избори дават ясна картина на истинското отношение на хората към проблемите, в които живеят и, казано кратко, са по-честни в крайна сметка.
В Швейцария, понеже стана дума, по-общите избори (общи референдуми и избори на представители) се случват приблизително четири пъти в годината. Местните референдуми в кантоните и изборите за по-маловажни неща, като локални проблеми или дори отделни натурализирания на пришълци (в по-малките кантони, иначе в по-големите това се прави от комисии), стават още по-често. И се гласува през уикенда, от сутринта до обяд. На много места даже се броят бюлетини на ръка, както у нас. И не се оплакват, не губят протоколи, не носят депутати чували пред избирателната комисия и т.н. От сутрин до обяд – и до вечерта всичко е преброено, дори в големите градове. Има глоба за отказ от участие в избирателна комисия (участниците се набират на случаен принцип), но пак е символична.
А за у нас – какъв е проблемът големите решения на общините да се прегласуват на референдуми, например? (Имам предвид задължаващи референдуми, а не като нашите сега, пожелателни.) Устройствен план, инфраструктурни проекти, разпределение на бюджети, назначения в общинските фирми и администрации, разрешения на фирми за строеж, решения за общите части (паркове, площади, улици, детски градини и т.н.)? Никакъв. Ще има по-голям контрол, няма да е както казваш местните кметове да смучат пари централно и да не дават отчет локално. Точно с постоянното гласуване за по-дребни неща ще има постоянен отчет.
Хората правят гласуване по Интернет, даже с SMS-и, а ние… Ето, нали сега ни взеха личните данни за всяка SIM-карта и всеки изпратен SMS е обвързан с ЕГН. Няма проблем да се правят локални избори – хайде да не е всяка седмица, но поне веднъж в месеца! Може да не са избори за представители, ок – може да са само референдуми за прегласуване на решенията на теиз представители. Тоест няма да сменяме кмета всеки месец, но всеки месец ще можем да му отменяме или потвърждаваме решенията. Да речем всяко решение, което е свързано с повече от определен процент от годишния бюджет на общината – веднага на референдум.
Така няма да има корупция, а не със задължителни избори. Хората ще гласуват повече само тогава, когато има истински смисъл от гласа им – в сегашното положение смисъл от гласа няма. А гласът на всички трябва да се чува отчетливо и да има тежест.
Ти хем не гласуваш, хем искаш още избори. Иди го разбери :)
Да бе – хем обяснявам най-подробно, че това не са никакви избори и са безмислени и давам визия за алтернативи, хем хората пак разбират под “избори” това, което им се предлага от системата… Иди ги разбери :)
Несъмнено по-важното е осъзнаването без избор, защото изборът води до конфликти. Човек, който избира, е объркан, затова и избира – ако не е объркан, няма да избира. Само онзи, който е объркан, избира какво да прави и какво да не прави. Човекът, който е наясно с нещата и е естествен, не избира. За него каквото е, това е.
Явно действието, основано на дадена идея, е резултат от избор. Такова действие не води до освобождаване. Напротив, то създава противодействие и конфликти в зависимост от мисленето ви, определено от вашите условия на живот.
Важното е да осъзнавате нещата по новому във всеки нов момент, без да натрупвате опита, който осъзнаването ви носи, защото от момента, когато започнете да трупате, вие започвате да осъзнавате нещата в зависимост от онова, което сте натрупали, според дадена схема, според даден опит.
С други думи, вашето осъзнаване започва да се обосновава от онова, което сте натрупали и затова вече не наблюдавате, а обяснявате. Там, където има обяснения, има и избор, а изборът причинява конфликти. В условия на конфликт не сте в състояние да разбирате нещата.
Прав си да не гласуваш. За съжаление трудно се променят нещата, Димов навремето е знаел още.
Да не гласуваш не е гордост! Но не е и за порицание! Просто проблемът е друг и той трябва да се разреши! Защото с феодалите, наредени на политическата скамейка, проблемите на нито едно общество не могат да бъдат разрешени.
Защото тук става въпрос за нарушени конституционни права! И то именно от онези, които гласуват различни противоконституционни закони и изобщо не се съобразяват с постановеното в Конституцията на Република България в този конкретен случай.
Така че, явно проблемът не е да гласуваш или да не гласуваш!
Публикацията е много стара – отпреди 12 години! Добре е да се поглежда датата.
Разбира се, че мнението ми се е променило през годините. Да, основният проблем е неспазването на законите и да, гласуването на избори не е пряко свързано с намаляването на нарушенията и корупцията.
Но гласуването е непряко свързано с всички проблеми и всички решения. Нещо повече – активната гражданска позиция (което беше основната ми, единствена ценност преди 12 години) върши истинска работа, само ако е съчетана с УЧАСТИЕ в изборния процес, съчетана с ГЛАСУВАНЕ.
Отказът от гласуване, защото не върши работа, защото е лицемерно и отклонява внимание от проблемите – всъщност точно това е точката, където се прекъсва връзката. Да, ако гласуваме, много вероятно е гласът ни да бъде изкривен, заменен и заметен под килима – но ако не гласуваме, тогава това е не вероятно, а съвсем сигурно.
Единствената възможност евентуално да помогнем да се промени нещо, е ДА ГЛАСУВАМЕ. То е като с тотото – може да се надяваме на късмет, но ако не пуснем фиш, оставаме само с празни надежди.
Всичко това е много по-отчетливо и ясно днес, когато България е заливана от про-руски и диктаторски проекти. Когато псевдо-националисти, остатъци от старите нацита и расатковци, се бият в гърдите, че са “антикомунисти”, а истинските, искрени антикомунисти толерантно си мълчим. Когато разни копейки яхват поредната вълна на народно недоволство (корупция, анти-вакс, евро, каквото се сетите) и все по-открито опитват да надкрещят нормалните хора и да насъскват всички за граждански конфликт. Когато европейска страна, даже с много близък до нашия манталитет, с българско малцинство, каквато е Украйна, е нападната с танкове и ракети, а нашият руски “резидент” казва, че Крим бил “дефакто руски”, а няма отчетлив глас, който да тропне по масата и да извика “да подкрепим Украйна, да изпратим старите и ненужни ни самолети, да помогнем истински на бежанците”. Когато МОЧА продължава да стърчи с вдигнатия високо Шпагин над главите на софиянци и даже го чистят и ремонтират, полицията го пази… а щом група лумпени хвърля боя по фасадата на Дома на Европа, полицията даже не е там…
Затова трябва да се гласува. Трябва човек да има активна гражданска позиция и да е възмутен, ако гласът му се подменя, ако не се чува и ако представителността го отдалечава прекалено. Но трябва И ДА СЕ ГЛАСУВА, защото това е единственото демократично действие, което може да завърши каквато и да е гражданска активност.