Ако някой иска да види тазгодишния OpenFest през моя апарат, може да разгледа галерията със снимки от събитието тук.
Вече се появиха в мрежата част от снимките, Богомил например публикува наскоро. Сигурно и други ще се появят. Моите снимки далеч не са образец за майсторство, някои от тях бяха трудни дори за фокусиране, но ми се струва, че все пак носят част от настроението. Който не е успял да посети фестивала, надявам се да усети поне част от магнетизма му. А който е бил там, нека не е много критичен към уменията ми на снимащ – тъй де, уча се :)
Всички снимки са без светкавица и са направени с ръчнофокусни обективи – S-M-C Takumar 105/2.8 и S-Takumar 135/3.5, и двата класически за Pentax. Очарован съм от тях, особено от първия – с него са повечето кадри. Страхотни обективи – дори не ми мина през ума да извадя от чантата автофокусния от комплекта на апарата – такумарите отпреди няколко десетилетия ме плениха. Пожелавам си за следващия фест да свикна да уцелвам точния фокус по-добре :)
Не мисля че проблемът е във фокуса. По-скоро е в това че се предоверяваме на стабилизацията, а тя е малко случаен процес…
Друг момент е че 135мм обектив не е много остър на далечни разстояния. Този специално не съм го пробвал, но Зонара е така. Мисля че е свързано с оптическата схема и гледам да го ползвам до към 5-10м. Много по-добри резултати имам със 135/2.5 и 135/2.3 на далечни разстояния(20м), но пък на близко и заради плиткостта е много трудно. Сякаш 105/2.8 има оптимален ДОФ за снимане на портрети на отворена бленда.
105/2.8 е страхотен наистина, лека-полека като си постегна сайта и отново имам фотоблог, ще започна да опитвам интересни кадри с него, ще намирам време да се измъквам да снимам. Мания си е.
А това е твоята 135-ца, но всъщност наистина повечето кадри от феста са със 105. Не можех да преценя на място защо, но някак повече ми допадаше да снимам с него. Вторият ден е само със 105, от първите снимки има няколко със 135. Разстоянието е… ха сега де – не повече от десетина метра, за някои от снимките втория ден седнах на първия ред заедно с Калоян Доганов, те си личат, че са отблизо. Отдалече са само кадрите от дъното на залата преди втората лекция на Брандън Робинсън.
Наистина със 105/2.8 ми беше по-удобно да хващам лицата във фокус – може би си прав, че DOF-ът му е по-удобен за такива портрети. При възможност ще снимам още и ще качвам тук :) Но и 135-цата си е добър обектив – може би за такова оскъдно осветление не е най-подходяща наистина, но ако беше малко по-светло щеше да става супер, според мен.
А за стабилизацията – не те разбрах, какво имаш предвид? Моят апарат е без стабилизация на сензора, аз съм с Pentax *istDL. Имаш предвид начина, по който се държи стабилно в ръцете телеобектив или говориш за машинно стабилизиране от апарата или от обектива?
Извинявай, но мислех че си на К100Д и затова говорих за стабилизация.
Отделно 135/3.5 си е повече от една бленда по-зле от ръка от 105/2.8 (от блендата над половин стъпка и от фокусното още 1/3). Така че не е толкова подходящ за ниска осветеност.