Сдобихме се с кабелен модем, Touchstone 300A. Пробвахме го, работи. Сега остава да изчакаме да доизсъхне пряснолакираният под на хола (ама добре изглежда, пу-пу, да не са му уроки;) и след внимателното и ентусиазиращо подреждане на изчистените, избърсани и измити мебели, уреди и други предмети (страхотната ваза от Магда например) ще се зарадваме качествено на новата придобивка.
Естествено, първо трябва да “съобщя” на кабелния си доставчик, че желая да съм свързан към мрежата, така че, ако обичат, да сторят нужното.
—-
Всичко стана за един ден – обява в уебфорум, зоркото око на брат ми насочва моя милост към нея, аз се свързвам с човека.
Въпросното момче се оказа и той линуксчия и имахме различни общи теми, които без жал разнищихме. Още повече, че в мое лице ще може да намира всякаква помощ за Дебиан, която е по силите ми. Понеже след Слак иска да “пребори” и Деб. ;)
—-
Останалото е… история ;)
История на ремонта на апартамента ни, чийто край вече се вижда (на ремонта, не на апартамента;). Вижда се и краят на безконечните терзания на Арти от всяко ново разместване. Нормално за него – целият му свят е предимно няколко стени и врати, а ние на всичко отгоре си позволяваме да му разместваме.
А подът е такъв един лъскав, лъскав… и жълт – все едно сме разляли по погрешка няколко литра сок от портокал.
…Естествено, че не сме ;Р