Почти цяла седмица в София е студено и почти цяла седмица в апартамента няма парно. Снощи по телевизора една вещица от топлофикацията усмихнато обясняваше, как много граждани грешно си представяли, че пускането на парното в града било като да натиснеш едно копче в ТЕЦ-а. В грешка сме били, представи си… А когато си плащам сметките, не съм в грешка, тогава не съм досаден гражданин, нали? Почти цяла седмица на студено с две малки деца и бебе. Да, някой ще каже, че то дядо и баба на село през турското робство не са имали и телевизия, а аз сега се оплаквам, че някой не зачита гражданските ми права да получавам услуга, за която плащам, след като навремето не само права не са имали, ами и граждани не са били, че и кръвен данък им взимали и вярата им сменяли насила… Но не става дума за това. Трябва всички да са наясно, че гражданите винаги имат право. Не само преди избори и не само на думи, а винаги.
Имам две тревоги по въпроса – едната е, че гражданите, народът, винаги има право и това всеки се прави, че не го разбира и другата е, че има едно нещо, на което му викаме развитие, прогрес и него също се правят, че го няма. Един дядка по седесарските митингови години на една спирка мърмореше как не ни било срам, бай Тошо колко бил направил, как преди това имало само каруци, а той и партията направили да има автомобили… Ехо, прогрес? Днес не е едно време. Не заради партията, а заради времето. Още малко и за смяната на сезоните ще славим партията, така ли? Да, навремето не е имало парно, но днес не е едно време и в днешни дни има комунални услуги, за които сме заплатили и честно казано хич не ме интересува кой и как ще успее да изпълни неговата част от тази сделка. Аз също не харесвам топлофикацията и ако можех, веднага бих отрязал тръбите на абонатната, за да не плащам на изнудвачи. Баща ми е разказвал, че навремето в МЕИ се влизало трудно в електричарските специалности, но в тези на топлоенергетиката се влизало с тройка. Това плюс факта, че топлофикацията ни кара да плащаме за загряване на атмосферата над града – заради огромните загуби навсякъде по трасето – обяснява защо всички в топлото днес са идиоти и защо плащаме, а стоим на студено. Но махането на парното ще е за по-натам, когато имаме своя си къща, живот и здраве, и можем да се отопляваме както ние решим.
Другото ме притеснява повече – как да обясня на децата си, че гражданите наистина винаги имат право? Как да го обясня така, че да не ги отвратя от статуквото, което цитира такива казвания само преди избори? И то не че изборите са му нужни, но са просто да замаже малко очи. Как така да обясня, че едновременно да разберат логиката и да не се наранят от нелогичната действителност? Народът е суверен, но народа го мачкат. Ние сме общество от независими и равноправни граждани, но когато една обслужваща институция е некадърна, веднага обвинява гражданите. Имаме право сами да решаваме, но когато отидем в последния ден от някакъв срок в дадено учреждение, веднага ни се карат “защо сме чакали до последния ден”. Каква е тази държава, в която последният ден от срок е вече извън срока? Каква е тази държава, в която когато топлофикация се изненадва от рязкото застудяване, виновни са гражданите, които видиш ли, са искали да живеят на топло днес, а не след 5 до 7 дни? Изобщо какви са тези граждани и защо ни се моткат из територията, защо само ни пречат…
П.П.: Докато дописвам това, в тръбите заклокочи топлата вода. Трябва да пиша, виж как веднага се задействат. :)
“Каква е тази държава…?”
Такава, в която жълтите стотинки не са редовно платежно средство, а повод за бърчене на носа и кисела гримаса – от будката за китайско, до църквата, където е неприлично свещичката за 20ст (най-евтината) да се плати, ако 10 от тях са жълти.
Такава, в която Топлофикация 9 месеца не може да ми пресметне изравнителната сметка, а когато най-сетне се е справила с прогреса ;) от сметалото към сметачната линийка и е видяла, че от надписаните 400лв за този период, има да ми връща 300лв, които пропорционално е разпределила из сметките през въпросните 9 месеца и е нулирала (0.00) първата от тях, срещу нея продължава да се мъдри натрупаната вече лихва от 8лв, която е включена в оставащите 108лв, които аз трябва да доплатя :)
Такава, в която се влиза с пълна шестица в специалност Публична администрация, но с 3-ка по български език в Журналистика, а след извънреден прием по Физика остават празни бройки. Държавна субсидия, ко да правиш.
В която да си “студент” не значи да си кадърен, еманципиран, ерудиран, мислещ, а просто да си профукал и продал де що мама, тате, баба, дядо и сие са скътали с поколения за единственото чедо, за да се сдобиеш с кибритен кимизирник в някое “бързоразвиващо” се гето, джип със затъмнени стъкла и неограничен лимит за мохабет из пияни барове с пияни патета. На последно място, да не те е мързяло прекомерно, когато университетските даскали ти се молят по сесия по телефона само да се явиш пълнокръвно и на крака, че ще им закрият инак специалността.
Еми, от къде да се излюпи това гражданско общество, гражданско съзнание, гражданско възпитание и т.н.?
Как да обясниш на две малки деца, че социалната действителност просто те оскотява? Не знам, но напоследък наблюдавам странни форми на обяснение, все от хора, отговарящи на горния профил. Може би защото не се навъртам често около деца, затова ми прави впечатление, когато майката крещи от пейката: “Ей, олигофрен такъв, к’во си се развикал, шъ дойда да ти избия зъбите, да си ги събираш по земята!” или когато таткото, бутайки бебешката количка, се засилва и изритва голямото дете, защото не насочвало колелото си по права линия.
В България, ако се оплакваш всеки ти обяснява, че не си толкова зле колкото е той, докато тайно се подсмихва на нещастието ти. Докато следващия път нещата се обърнат и си смените местата. Ако тогава ти не злорадстваш, а просто направиш каквото можеш за човека, след това не е изключение да бъдеш описван като балък по сбирките и седенките, където се подвизава ‘нещастната жертва’. Спорно е дали това е ‘вграден индивидуализъм’ или просто ‘робска психика и измекярщина’. Но така или иначе е факт съвместим с живота. ;)
Аз пък забелязвам добри или горе-долу добри отношения към децата. Може би в такава среда се движа, може би пък си затварям очите без да искам за лошите неща, не знам. Но сред децата на близките и приятелите, сред съучениците на децата от кооперативи, предучилищни, училище и кръжоци като че ли няма такива, които да не са обгрижени възможно най-добре, колкото е по силите на родителите, разбира се. Включвам и това, което съм видял в близките паркове. Не съм видял родител да рита дете, нито пък да му крещи обидни думи… Но пак казвам, може да ми е ограничено наблюдението, наистина…
А за робската психика – сетих се нещо тия дни, че ако хората не приемат за даденост другите да са им длъжни за нещо, нещата трябва лека-полека да дойдат на местата си. Одумващите сега затова одумват, защото те не чувстват задължение към другите, но искат да направят така, че други да им се чувстват задължени за нещо – и когато успеят, се хвалят с постижението си, един вид виж как успях да ги прецакам, какъв съм як аз. А истината е, че никой за нищо не е длъжен на другите, в общия случай. Като граждани сме с равни права и задължения.
Идва разлика, разбира се, когато един има задължението да осигури правото на друг. Един е длъжен да пусне парното на друг. Кофти ситуация, за едни права, за други задължения. Но в друга ситуация ролите са разменени – парнаджията и той ползва интернет, нали? Примерно :) Хората трябва да имат усетът за това. Как да стане? Не знам, имам усещането, че това се прави с образование… Но пък промени в образованието се правят с поколения, значи ако изобщо тръгнат да се оправят нещата, ще е много бавно.
Не говоря за добро или лошо отношение към децата. Това са добре обгрижвани, хубаво облечени и материално задоволени деца. Аз акцентирам на образеца, който се задава, на примера, който се следва, на стожера, който е пред тях ежедневно. Той възпитава манталитет, изгражда личност, оформя ценности. Той, в лицето на днешните родители, ще създаде утрешните възрастни.
За да ти после да питаш защо не ти пускат парното, което така и така не топли, как така те управляват мародери с ампутиран морал, заради което не гласуваш, от къде накъде лелката в общината ще ти се сопва: “Щом така пише в закона, айде законът да ти го направи!” Системата си е система, но абстрактността й е в доста пряка зависимост от конкретиката на отношенията на хората, които я изграждат. Иначе, тавтологиите са много удобни, ако искаме да свием рамене и да вдигнем ръце.
“Робската психика” бих я нарекла по-скоро безангажираност откъм емоции, образоване, мислене, време… дори материално ангажиране.
В петък беше Хелоуин. Родители, учители и търговци подкукуросваха децата да се маскират като изроди и creepy creatures в почит на празник, свързан със смъртта, грозното, уродливото, мракобесното. Историята му идва от времето, когато келтските жреци са обикаляли домовете в края на есента, за да събират налог от реколтата. Ако някой не им отвори или се скрие, нахлували през нощта, насилвали, отвличали, горели живи хората – ужаси, за които разказва повече мълвата отколкото оцелели.
И за ‘това’ децата получават бонбони.
Братовчед ми, 3-4 годишен, получаваше одобрителни възгласи и смях всеки път, когато кажеше ругатня. Ако едно дете никога през детството си не е имало играчка, когато се натъкне на такава, тя няма да има никаква стойност и смисъл за него, нали?
Аз ще чакам Коледа, дано тази година вземат Коледари да ми почукат на вратата и дано не са мургави събратя, шарещи с поглед какво да замъкнат.
Влизаме в някакви многословни подробности, където не искам.
За Хелоуин само ще кажа едно и спираме темата, съжалявам — колкото Хелоуин е свързан със смъртта, толкова е и, например, православието и всяка църква по земите ни. По-силното свързване на християнството със смъртта го казвам не като нещо лошо, напротив. Също и с Хелоуин. Всеки, абсолютно всеки стар обичай за честване на края на жътвата и събирането на реколтата е свързан със смъртта. Хората умират и събрал реколтата да се сетиш, че си смъртен преди дългата студена и тъмна зима е нормално.
Аз не съм против “западните” празници. Не ми “разреждат кръвта”, защото знам кой съм и къде живея. Ако изобщо е важно дали човек изрязва тикви, пълни кукли с бонбони или мята вързано яйце от уста към уста, все за радост на децата. Всичките обичаи в оригиналния си вид нито са безопасни, нито са хигиенични – всичките, нашите и те. Степента човек я решава сам.
Говорех за друго, за това, че всеки трябва да разбере простата истина, че е свободен и задължен едновременно, ако иска да живее в свободното гражданско общество, за което толкова много говорим по радиото, но май все знаем да критикуваме грешките, а не да строим опитите. Предлагам да се заемем с тези опити, крайно време е. Все съм казвал, че истинската работа не е в даването на решения, а в откриването на проблеми – но и най-успешното проблематизиране не струва и пукнат грош без последната стъпка, която го завършва – предлагане на решение. Ако само се оплакваме, просто ще спрат да ни слушат и ще са прави.
И между другото, това обяснение на Хелоуин и Самхайн като за ден, в който злите друиди обикаляли и безчинствали, за да ограбват бедния и изстрадал пролетариат нещо не ми стои добре. Даже направо се шашнах, като прочетох по-горе… :-O
Всичко, което съм чел по темата по-скоро е за ритуален празник и фестивал за отбелязване на края на лятото, радост от успешното запасяване с храна и последно събиране на много хора преди големите студове. За Хелоуин и Самайн има писано много, нека не измисляме сега нова история, само защото е куул.
Но оставяме темата за “лошите западни празници”.
Нямат край простотиите на хората за жалост. Много смислена статия. Готин и много полезен блог! :)