Средствата на израза
Понякога ми липсва нещо в стила на писане. Не говоря за темите — всеки бложи за различни неща. Имам предвид хм… “изразните средства”. Понякога съм в настроение за “кратки”-те на Пейо, или пък искам да пускам само снимки, в moblog-стил като Еленко. Някога ми се ще да си закрия коментарите като Каладан, друг път се радвам на всеки следващ коментар. Понякога ми се ще и да пиша за малко по-популярни теми, но тази мания минава лесно. Знам, че мога — важното е да преценя кога и кое си заслужава описването. Виж, начинът на писане е друго нещо.
Некачествени блог-хостинги
Мине се не мине и ми кипва от манията по evil хостинги — я blogspot, я livejournal, понякога и базираните на WP са досадни, ама пак са по-добри. Blogspot и LiveJournal ги тресе манията да са “сам сами на света” — същата мания, с която Windows на вълни заразява света. Вярно, LJ е със свободен изходен код. Но като услуга ме карат да изтръпвам и двете. Особено Blogspot/Blogger — всеки път те карат да се чувстваш все едно си на прага на божествено откровение. Поредното доказателство, че колкото и да си зле, нищо не може да те оправи — дори и Google да те купи.
Нищо против текстовете на потребителите — има ценни блогове навсякъде.
Планети и лицензи
Може да не е истински легален проблем агрегирането на съдържание без освободени права за копиране. Може. Но за мен по-важно е не наличието на планети — всеки може да си събере адреси и да си чете статиите в свой си агрегатор. Има цял куп настолни и уеб-базирани. Ако изобщо ще си говорим за авторски права, важното в Интернет е те да не копират схемата от издателския бизнес и конвенционалните медии. Това значи свободни лицензи и отказ от издателски (“авторски”) права в Интернет. (Наскоро Abator въведе в планетата Friends-bg картинки с лицензите както е в “Свободна планета“.)
Не разбирам как някои иначе схватливи хора не разбират нещо толкова просто. Успях да убедя научния си ръководител и комисията в това, а академичното има славата на консервативна среда.
Другото нещо, от което изтръпвам (след гаф от Blogspot) е да видя “всички права запазени” лепнато в сайт. За сайт с фирмено съдържание иди-дойди (макар и там да е тъпо де) — ама в блог какво прави такъв надпис не разбирам.
В тая връзка — едни от най-безумните блог-хостинги са тези, дето объркват на едно място свое си, фирмено съдържание и съдържание от блогера. Разните там нищожни родни хостинги, като blog.bg, glog на dir.bg и подобни. Правиш си значи там блог, в публичната му част отстрани ти цъфват съдържания от други блогове и от самия хостинг и най-отдолу се мъдри умното “всички права запазени” или нещо в духа на “ние не носим отговорност за това съдържание”. Че кои сте вие? Това е личен блог, що си слагате надписите навсякъде?
Явно много са ме възмутили, почти никога не зареждам блогове оттам.
Не стана нито кратко, нито разхвърляно. Останах на първата тема, за блоговете. Да не говорим, че няма нито една снимка. Но пък коментарите си ми стоят — май излъгах за това със спирането им :) Дали да не взема да си дам почивка малко и да пиша разкази…
Хубаво си казал, Blogspot и LJ са “лоши”, но защо не се поясниш поне малко какво им е толкова лошото.
Много неща са, по-скоро е общо усещане. Ако почна да изброявам някои от нещата конкретно, рискувам да бъда нападнат от ято бесни фенове на Blogspot… Ако има такива, де :)
Накратко, и двете дават много малка свобода на израза – както на коментиращия, така и на самия блогер. Оставям настрана липсата на какъвто и да е удобен и бърз начин за указване на лицензи – това го има май само във фото-хостингите засега.
Истинското неудобство и това, което ги прави “лоши” е, че не дават пет пари за нуждите на хората и се водят само от своята свята, “ясна и отчетлива” представа за нещата. Такива, “каквито трябва да бъдат”. Брррр.
Конкретните изрази на това са много, сред тях:
Никаква гъвкавост на коментарите.
Един блог е в голямата си част и място за коментари или поне е такъв, ако е с включени коментари. Коментарите са *важни*. Но в BS и LJ трябва да правиш разни салта и или да оставяш лични данни, или да си правиш регистрация, само и само за да можеш да коментираш. О, да – и трябва да въдеждаш разни буквички и цифрички от картинка, като малоумен. Вярно, отскоро BS въведоха възможност за “външен” коментар, но защо името и сайтът на човека не се пазят в бисквитка? Не са могли да го направят, след всичките AJAX-магии, дето ги владеят? Мнеее. Вярно е също и че LJ пък поддържа включване на коментиращия през OpenID. Похвално начинание, много се зарадвах! Но това е като “да стреляш по врабчета с атомна бомба”, а и почти само geeks знаят какво изобщо е OpenID.
Липса на лично място на блогера.
Да, има разни стандартни странички от типа “кой съм аз, какъв е моят профил”, но те служат за същото, за което навремето бяха “интересите” в профилите в ICQ. Тоест за нищо. О, грешка – можете да си намерите приятел със сходни интереси. Ако имате късмет – гадже. Или поне да си помечтаете, че можете да го намерите. Тези профили почти винаги не значат нищо и само ако блогерът въведе свободен текст в полетата, предвидени за някакъв затворен избор може да успее да покаже свои си данни. А не е толкова сложно, даже хич – просто да се даде възможност който не иска такъв измислен “профил”, да го остави празен и да си направи страничка “за мен”, където да напише каквото той реши. В стил WP и техния “About”, който е по подразбиране включен в инсталацията като страница.
Вярно, че Blogspot/Blogger човек може да си го изнесе на друга машина, на свое си място и да го интегрира със системата на централния сайт доста гъвкаво. Но и това е пак само за geeks и хакери – а един хакер ако има и времето да се занимава, едва ли ще се остави в ръцете на въпросните BSpot.
Нестандартни емисии на статиите.
Това е някакъв кошмар, особено за Blogspot. Всеки път, когато се обнови статия, тя се пуска с нова дата. Не съм разбрал какво точно става, защото ми е неприятно да ровя в XML-а им, просто ми е гадно, че толкова време не оправят това и не ми се занимава. След като мигрираха лека-полека към прехвалената си “Beta”, объркаха още повече емисиите. Сигурен съм, че в Atom XML-а ги има и двете дати, и първоначалната и тази на обновяването (както трябва да бъде). Но какъв е смисълът да ги има двете дати, щом много агрегатори не ги тълкуват правилно? И как пък точно Atom-ите на Blogspot имат такива проблеми? Пък?
Вярно, че това са все малки неща – но показват отношение към потребителя. Тоест показват пренебрежение. И към автора, и към четящите го. Видите ли “абе кви сте вие, не виждате ли че ние сме най-великите”.
И двата сайта всъщност имат претенции да изграждат социални мрежи. Което е върхът на сладоледа вече – аз искам уеб-дневник, те ме включват в тяхната мрежа. Може би това е накратко кое дразни най-много, кое ги прави “лоши”. Объркването на понятията. Затова сигурно е и смесването на лично и фирмено съдържание (както е в нашенските хостинги, за които говорех и както е в myspace) – за да се създава някакъв интерес към “мрежата”. Иначе тя би западнала, защото хората са отишли там заради блоговете, не заради социалната мрежа. Объркан свят…
Ясен добре го е казал от техническа гледна точка. Обаче от потребителска гледна точка (т.е. според мен :-D) най-големият проблем и на BlogSpot, и на LiveJournal, е липсата на RSS за коментарите. Практически е невъзможно да следиш развитието на дискусията — освен ако през 15 минути не минаваш през съответния блог, за да провериш какво става на място. А не вярвам някой да има ЧАК толкова много свободно време.
Освен това изгледът на вече публикуваните коментари в LiveJournal е ужасен — подреждат ги не по време на публикуване, а според това на кого си отговорил. Много мразя :-(
Когато BlogSpot пуснаха Beta — Akregator почна да се чупи всеки път, когато се опитвах да отворя някое Beta ентри. От около месец се оправи, де, или заради някой от ъпдейтите на Akregator, или finally в BlogSpot са се усетили.
А и метафизиката е намесена. Периодически и двата хостинга се чупят по странен (магически) начин и почват да ‘хълцат’ — изведнъж получавам последните 50 ентрита на всеки един feed, за който съм абонирана. Представяте си гледката от 3000 “нови” ентрита например. Не е кой знае какъв проблем, но пък си е дразнещо.
Сигурно и за други дразнения ще се сетя, ама друг път :-) Нали не са затворени коментарите :-D
Благодаря ти за поясненията. На мен единствено датите на обновяване ми пречат защото те са нещото, което въздейства на външните за ползвателите на услугата. Коментарите имат възможност за разни заобикаляния (аз винаги коментирам там като anonymous) и все пак зависят до някъде от волята на потребителя.
Това за мен беше ново:
http://googleblog.blogspot.com/2006/12/bloggers-new-bag-of-tricks.html
Да, и това за емисиите с коментари е мъка. Може би не се сетих отначало и аз, защото сам доскоро бях без такива емисии – контролът на спама в Blosxom все ми се изплъзваше от ръцете и така и не се осмелих да пусна малката приставка, която бях написал. Но за Blogspot и Livejournal няма такова оправдание, най-малкото има истински програмисти там.
Интересно ще ми е дали има насрещна позиция – тоест дали някой от потребителите на тези блог-хостинги (и двата въпросни, и българските, дето се правят на myspace) би ги защитил. Не искам да звучи заядливо – наистина ще е интересно да се види позицията. Принципната позиция. Защо? Защо се ползват тези хостинги, след като има толкова много свободен софтуер за блогове, който се е доказал като добър – WordPress, Drupal, Blosxom, дори Nanoblogger и много други. Има и безплатни блог-хостинги, базирани на свободен софтуер (най-вече на WordPress, понякога и на Drupal), например WordPress.com или родният Bloghub.org. Винаги има и начин да се мигрира.