Преди десет години един народ беше принуден да загърби политическите си пристрастия и да се обедини в недоволството си от властта. Хората в градовете блокираха кръстовищата, натрупваха гуми и ги палеха. Младежи и вързастни няколко дни не се прибираха по къщите си и пазеха барикадите на смени. Студенти се събираха да измислят стратегии и тактики, обзети целите от необясним и плашещ революционен ентусиазъм. Отиваха в други градове дори – само защото са разбрали, че в Дупница има нужда от помощ на барикадите. Без да знаят, че точно по същото време е имало атаки на барикадите в София. Беше нужно само едно “хайде” и пламък в очите. И аз бях от тези студенти.
Преди десет години хората из българските земи бяха използвани по най-лошия начин – беше им подведена вярата в промяната. Оттогава българите не вярват в революции. След като дори застанали заедно на улицата комунисти от предишните времена и репресирани от същите тези комунисти не успяха да направят промяна, кой би могъл?
Преди десет години хората се събираха из площадите и кръстовищата с вяра в бъдещето и с огромно вътрешно усещане за историчност. Тогава всичко беше важно, защото всяко нещо беше пропито с разбирането, че се твори история. Днес не е така. Днес историята и революцията могат да се изживяват само лично, само така не позволяват вярата в бъдещето да се използва и подвежда от други. Преди народът беше принуден да влезе със сила там, където е определен на хартия като върховен суверен – в своя си парламент. И беше изгонен с палки, димки и откоси във въздуха. Е, поне влязохме в централните новини по света.
Днес никой не иска революции, никой не вярва в промяната – била тя “шокова терапия” или “бавен преход”. Няма “за бога братя, не купувайте”, няма купони за захар и олио. Никой вече не се реди на опашка от ранни зори за първите броеве на вестник “Демокрация” – но то пък и такъв вестник вече не съществува, нали? Всички повече или по-малко приемат членството в ЕС като развитие, като символичен край на “прехода”. Преход, дето ни остави на едно място в калта да тъпчем толкова години. Никой не вярва, че ЕС ще промени нещо истински, но и никой не вярва в друга “перспектива”.
Ако някой недоволства днес и ако недоволството му завихря хората около него, то е или свързано с акциза върху ракията, или с “боклука” на столичните кметове. И все пак… Ако имате вяра, имате възможност, подадена ръка, шанс за по-добро и поне малко останал пламък в очите… Нима не бихте опитали да застанете до другите на улицата? Аз поне мисля че все още бих…
които бяхме готови тогава, ще сме готови и сега. Винаги. Още повече, че сега отговорностите ни са още по-големи, макар да нямаме същото “усещане за историчност”.
Просто революцията прерастна в лична борба с неправдата. Всеки ден се бориш с нещо, което “не е така, както трябва да е”. Блазе на онези, които са попаднали в среда, където нещата са почти такива, каквито трябва да бъдат :-)
Текстът е от вчера, но остана не изпратен.
Според мен сега положението е по-лошо и от Виденовата зима… Не материално. Заплатата не е няколко долара и по магазините има какво да се купи, но само може да искаме моралът на Виденов и ко при сегашните коминтерновски юпита. Убеден съм че сега държавата (а нали това сме ние) се краде в по-големи размери, но под предлог че така иска Брюксел. Сега се унищожава природата под предлог инвестиране на милиони и откриване на работни места. Консуматорството все повече завладява и хората се радват на новите големи магазини (и днес съборили склад в Плевен да строят такова чудо). Защо никой не даде пари да се направи парк или университет, нещо дето да ни надживее. Поне вече готовите паркове да не се бутат, а не като в южния парк да строят. Щом синът на Борис се сдуши с убийците на чичо му. Не става дума за мъст, а за принципи… Но основният принцип сега е: парите не миришат. То не че и в Брюксел е различно, но не е така през просото и не в такива мащаби. Иначе дай им на белгийци да пазаруват. Дай им на новинарите да сравняват похарчените пари през почивните дни, като че ли това е събитието. Дай им да коментират че все още ползваме магарета и коне да се придвижваме, сякаш наличието на мерцедес в гаража им ги прави по-щастливи. Сякаш материалното благоденствие води до духовна нищета или поне в началото…