Arcane Lore

Нека ви разкажа за гледането на малко дете. От една страна това е основното, което заема ума и времето ми напоследък, а и от друга винаги съм вярвал, че стойност имат само тези статии в блоговете, които имат смисъл като теми, а не като успешни попадения за харесване от публиката и покачване в разните броячи, рейтинги и сборници. Аз преживявам всичко това и понеже също така лично и съкровено преживявам и всичко в сайта си, нека поговорим за бебетата.

Има много и различни подготовки за деня на раждането. Или, което е по-осезаемо за нас, татковците – деня на изписването, когато виждаш детето си наживо, тук и сега и дори ти го дават да го вземеш в ръце. Няма ги разните стъкла, витрини на родилното, срещи през заключени прозрачни врати. И са интересни всички тези подготовки, и са трудни някои от тях – например като бъдещ татко трябваше да свикна с мисълта, че не трябва да оставям семейството си без доход, но в същото време и не трябва да работя неща, които не ми харесват или са против разбиранията и принципите ми. Само пример за една голяма пренатална таткова дилема. Има и други. Ще пиша и за тях.

Думата ми беше за дрешките. Когато казахме на роднини и приятели за бъдещия ни син, много бяха предложенията за бебешки дрешки. В първия момент се замислих – ами хубаво, прекрасно е даже така хората да ни предлагат, но пък ние чак толкова дрехи къде ще държим и ползваме… Хората си ни напомняха, но пък до раждането имаше още доста време. Към последния месец все пак избрахме бебешки магазин и влязохме да понапазаруваме.

Добра идея е първо да обиколите бебешките магазини и да си изберете най-евтиния. Не, не се шегувам – всъщност артикулите са ако не съвсем, то почти едни и същи. Но има огромна, ужасяваща разлика в цените между магазин в центъра и в квартала. Има разлики и между квартално “равнопоставени” магазини – просто някои са с по-големи складове, по-специализирани са или пък имат по-голяма клиентела и могат да си позволят по-ниските цени. Изберете по-евтиния. Една бяла памучна камизолка може да бъде в няколко варианта според закопчаването и връзчиците си. Но като цена може да варира доста. А какъв е смисълът да давате грешни пари за бебешко бельо, което първо е важно не да е модно или да знаете че е скъпо, а да е удобно и второ ще бъде износено са нула време. И ще дойде време за по-голямата дрешка – по-добре тогава да има парички за нея, да са спестени поне малко от първата.

Или не, ако това ви звучи прекалено стиснато – а не е, просто е обективно – тогава нека кажем, че спестените левчета (и дори десетолевки) от тези дрешки ще са за изхарчване в някой ресторант или за шоколади, да речем. За сокчета и лакомства за майката по време на свижданията в родилното.

И, разбира се, остава и другата препоръка – предложените от роднини и приятели бебешки дрешки не трябва да се отказват. Е, ние вече имаме достатъчно, наистина, затова не ни предлагайте на нас ;) Казвам, че всяко ново бебе има нужда от такива дрешки и в началото те просто не стигат. Идва момент, в който скринът се запълва с комплекти за смяна и вече може да се пере по-нарядко, но в началото два или три комплекта просто са малко. Едно е да переш половината дрешки през няколко дни, съвсем друго е да переш всяка съблечена дрешка.

Все си мисля за културата на споделяне. Не зная дали знаете, но например има и у нас опити за развиване на споделянето на вещи през Интернет. На английски се нарича “freecycling“, надявам се някой да намери и наложи успешен превод на български преди да се транскрибира. Вярно, родните опити върху културата на споделяне са много плахи и неуспешни – относително малко хора ползват Интернет, а парите за изпращане на вещта все могат да влязат в друга употреба в домакинството. Иначе идеята е много добра – когато някоя вещ вече не ти е нужна и само ти задръства мазето или тавана, по-добре да я дадеш на някого, който има нужда. По обратния път съвсем нормално е след време ти да имаш нужда от нещо и някой друг да ти подари ненужното си.

Та може в другите си форми споделянето на вещи да не е много на почит у нас, но определено бебешките и детски дрешки и обувки са съвсем друга работа. У нас дрешки се наследяват, споделят и обменят често. Цените на детската конфекция са изкуствено завишени и понякога да купиш обувчици или дънки на малкото си детенце е същият разход, като да си вземеш за себе си. Това, че използваният материал е по-малко не играе в случая – става дума за стока, която се купува рядко, но сигурно. Все си мисля, че в икономиката има специален термин за това, но не го зная. И да са ми го казвали приятели, не се сещам. Вид стока, която продавачът може да си позволи да я държи на висока цена дори и при липса на купувачи – просто защото е сигурен, че купувач рано или късно ще се намери, дори и цената да е неоправдано висока за използваните за направата ресурси. Това са детските дрешки, обувки, играчки и всякакви други аксесоари.

Няма искам, няма не искам – може днес да излезеш от магазина, но утре ще влезеш и ако ти кажат двойна цена, ще си я платиш. Ако беше по-друга стока, щяхме да го наричаме изнудване. При детските стоки го наричаме нормален пазар.

Така че ако ви предлагат дрешки за бъдещото ви бебе, не си казвайте “вече имаме по две от всяко, не ни трябват” – трябват ви. Вземете ги – и след време, когато детето ги надрасне ги подарете на ваши близки. Сигурно ще има хора, на които да послужат. Запазете веригата. Не прекъсвайте кръга. ;)