Днес най-накрая си се прибрахме вкъщи. Беше ни много интересно, макар и никак не “екзотично” – казвам го, ако вече си мислите за разни палми, плажове и екскурзоводи. Пътуването ни беше приятен начин да си дадем лека почивка и да бъдем сами на места, където не ни познават. Тоест… наистина да бъдем сами.
Много благодаря на всички, които са ни пожелали хубави неща! Открихме в коментарите към предишния запис поздравления, получихме и по пощата. От сърце мерси, и от двама ни!
Засега сме просто “завърнали се” – нямаме някакви конкретни планове, освен да си отпочинем. Краси има още отпуска, а аз още не съм започнал да работя. Д’Артанян ни посрещна с нескрит интерес, дори успя да ме одере бая дълбочко “за добър ден” ;) Ще имам много да разказвам – на няколо пъти по пътя се хващах, че блогвам наум. Имам и шест ленти за проявяване – от тях само две заснети на почивката, другите четири са снимани от Петя и Иван по време на сватбата с моя Canon. Петето (друга Петя; на сватбата се бяха събрали таман четири;) ще покаже тези дни видеото.
А аз се надявам да имам достатъчно снимки, за да сглобя тук готини пътеписи и разкази за самата сватба. Но това – по-нататък. Засега ще отмарям и ще подреждам лекичко спомените.
Здравейте! Здравей, София! ;)
П.П.: Малко трудно се работи с клавиатура, тъй ми се струва… Нещо метално на дясната ми ръка… странно…
Pingback: 14 и повече | Arcane Lore