Въпросът не е кой от къде е. Нито кой къде се премества да живее и работи. Въпросът е в това дали е простак или не. Дали уважава другите или е самодостатъчен тъпанар, който винаги е прав.
Колкото и да хваля Троян на приятелите, истината е една — идиоти виреят навсякъде. Тук може да не е претъпкано като в София, може да няма навсякъде чалга в заведенията, но простотията си ходи по хората и човек може да вдигне кръвното навсякъде. Затова си заслужава да не обръщаме много внимание на простаците. Всъщност малкият град много помага в това отношение — тук, в град с под 30 хил. жители, ми е много по-спокойно и се ядосвам все по-рядко. Взимам пример от съседите и младите хора, които виждам из центъра — всички са някак много по-лежерно настроени, много по-малко стресирани, отколкото тези в София или някой друг голям град, като Пловдив или Варна, да речем.
Ако тръгна да обръщам внимание на неуредиците и простащината, винаги мога да ги намеря и тук. Макар наистина да се забелязват много, много по-трудно и по-бавно, отколкото в наблъсканата София. Често съм го казвал — София беше приятен и ентусиазиращ град за живеене, но преди години. Може би преди да се родя е бил още по-добре уреден откъм комфорт, нисък стрес, откъм “живец”. Но откакто започна да се пълни с все повече и повече хора от всички краища на страната, става все по-отвратителен.
Да не ме разбере някой погрешно — имам много приятели, които не са родом от града. Всъщност са повечето хора около мен — и са страхотни приятели всичките. Но са все хора, които са там или за да учат, или за да работят точно това което им харесва. И всички се ценим точно защото сме по някакъв начин близки, а не защото еди-кой си е от еди-къде си. От работна гледна точка в някакъв смисъл винаги по-големият град е правилният избор, защото предлага по-широка палитра от кариерни възможности.
Нямам предвид тези хора — чудя се на акъла на другите, които отиват там само за да са “в София”. Да се отъркат, да прихванат градска нагласа, да се качат на трамвай, да работят на кофти място и да стискат зъби, но само и само да могат да казват, че “са в София”…
Е точно тези… ами не ви разбирам, честно! Аз ако можех, одмах отивам да живея в малък град. Нищо че ако тръгна все по бащина линия, почти не мога да преброя от колко поколения вече дядовците ми са все софиянци. За мен качеството на живот е по-важно от името на града, но явно за някои е другояче.
—-
Сега стоя на плътно затворени прозорци и продължавам да чувам надънената уредба с някаква бясна чалга отвън (започна точно в 14 часа и не спира) и си мисля, че не особеностите на някои градове са виновни за ниското качество на живота там. Виновни са особеностите на някои хора.
Както тия идиоти сега могат да си позволяват да дънят басите на уредбата, както никой от съседите не се сеща да им каже да я спрат, както може при ремонта на основна улица по цялата дължина да са изрязани големи и здрави липи и тротоарът да е асфалтиран от край до край, както може точно в “тихите часове” всички да си включват циркулярите, за да режат дърва за зимата, както може никой да не се съобразява, като вдига шум при ремонти на дома и форсиране на колата — така може и в големите градове.
Колкото повече такива простаци заливат големите градове, толкова по-неприятни за живеене ще са. И аз и ти, читателю, ще започнем или да търсим по-уютни квартали, или направо да се оглеждаме за начин да избягаме от лудницата на голямото село към някой по-малък град.
Лошото е, че дори и в малките градове има простаци. А стига само един да пусне кангото над главата ти, за да ти се вгорчи вечерта. Стига само един да надуе на макс чалгата, за да беснееш безпомощно и тихо цял ден.
Един простак стига на двеста точни хора. Защото те се съобразяват, а той — не. Няколко простака могат да прецакат цял квартал.
А простаци има навсякъде. Ерго — отърване нема…
Слабовато. Много.
Няма такъв филм като “Да се отъркат, да прихванат градска нагласа, да се качат на трамвай, да работят на кофти място и да стискат зъби, но само и само да могат да казват, че “са в София”…”. Това само някой с незнамсиколко поколения старци от София може да го измисли, защото му е вродено и приучено, че да си в София, вече те прави нещо повече.
Хората идват тук, работят на кофти място и да стискат зъби, но само защото там, откъдето идват нямат възможност и за толкова.
Все неща, които съм сигурен, че можеш да обориш с лекота.
Мрън-мрън.
Типично мрънкане на тема “кой защо е в София”. Разпознава се по това, че винаги се намесва аргументът “ти като си от София, да не мислиш, че си нещо повече”.
За работенето в София и за по-добрата кариерна перспектива в София съм написал — точно така е и не казвам нищо против това. Повечето хора около мен са точно така в София, добри специалисти са и не бих казал дори и една лоша дума против такива като тях.
Говоря за простащината, а не за това кой откъде е и къде се е преместил.
Написал съм го даже в първите редове още, да му се не види! Ама не — като някой някъде види в текста “София” и веднага се почва с дежурното “ти като си от София, какво”. Аман. А че е слабовато — не пиша тук, за да съм “силен”. Ако не ти харесва нещо, радвам се за теб. Но ако ще коментираш, поне не ми извъртай думите.
Ха! И аз съм на същото мнение! Много си беше хубаво преди в София! Сега от 1-2 години се е напълнило с ужасни хора! Браво за статията! Всичко е абсолютно вярно!
Да, в София става все по-нетърпимо. Но все пак не това ми беше основната причина да пиша.
Дори и тук, извън София започнах да усещам претъпкване. Иска ми се да вярвам, че е заради “отпускарския месец” август. В който всички палят колите и отиват да досаждат другаде, на други хора. Колите, които вчера бяха спрели върху тротоара и пред пътечката за детски колички, бяха с пловдивска и софийска регистрация. Но това не значи, че всички простаци са привходящи. Напротив.
Точно тази седмица минахме поне три пъти през Троян, (уж за почивка в село Чифлик), дори един ден седнахме на пицария в града ти. Хората, с които бяхме заедно, са от Ловеч и казаха, че при тях такива вкусни пици не правели :). Иначе градчето ми направи много добро впечатление, но за съжаление нямахме възможност да постоим по-дълго време.
Иначе напълно споделям мнението, че ако естеството на работата ти го позволява, може да се трудиш на такова място, където се чувстваш най-комфортно — сред природа, сред хора, на море, в планина, в мегаполис, в селце, кой каквото му е угодно.
Има отърваване от простащината, но на цената на по-голяма наглост, простащина, профанщина, бабаитлък, и т.н. в този дух, схващаш идеята… Което, мисля, не е задоволително решение.
Също толкова странно тогава е, защо тази тема винаги е повдигана от “софианци”. Хеле едно време всичко е било супеееер, а всеки шоп е бил потомствен дворянин, диаметрално противоположен на понятието “простак”.
“Говоря за простащината, а не за това кой откъде е и къде се е преместил.” Ами да не беше хванал да разгждаш само този тенденциозен пример, който според мен дори не е верен. По моите наблюдения средният софианец, като цяло, е далеч по-голям лайнар и “ужасен човек” от средностатистическия иноселец, дошъл да бачка тук.
Както и да е, кривим си шапките един на друг…
A, писал съм безброй пъти за простащината в София и на въпросните “софиянци”. Веднъж пиша за това, че родният ми град така се е препълнил по шевовете, че всичко почва да се вкисва вътре като каца джибри и веднага се хващаш точно за това ми казване. Пак казвам — простотията си ходи по хората, градовете са подробност.
Мен пък лично много ме дразни злобата, с която иноселците, както ги наричаш, се нахвърлят на някого, само като спомене, че е софиянец и че не го е срам от това. Аз не се срамувам от произхода си, даже напротив. Но на никого не натяквам това — обратното, винаги когато става дума за такива неща като това кой откъде е, за мен това е било спокойна тема. Изобщо не се изживявам като “дворянин”, това са пълни простотии. Ако някой пред теб така се е “дул”, значи е просто тъпак.
Имам роднини из доста места в България, че даже и в днешна Македония. Но никой не говори за това, нали?… Аз даже казвам, че съм се възмутил от идването на софиянци и пловдивчани в Троян за празника и наглото им показно неправилно паркиране. Всъщност говорим за еднакви неща, но с различен плам. Така че — спираме темата, да не си кривим шапките един на друг. :)
Assenoff, Троян е супер. Горния текст тръгнах да го пиша от свръх-възмущението си от несъобразяването на някои хора с околните. Което явно е масова болест в България, независимо от града.
Наистина е малко по-населен центърът тук в пазарните четвъртъци и по време на празника на манастира. Идват повече хора от селата, а и за празника си докарват колите хора от големите градове явно. Но е нормално, а пък и нали не е постоянно — веднъж-дваж в годината се изтрайва безпроблемно ;)
П.П.: Трябваше да пием по бира в Троян, но нищо — друг път, когато се засечем някъде ;)
—-
Иначе да се живее на по-спокойно място (което практически значи по-малък град) е страхотно. Разбира се, стига човек да успява да си закърпва бюджета.
Освен всички предимства на малкия град по отношение на спокойствието и въпросната “естествена лежерност” (в контраст на бесния ърбан стрес) е и предимството на малката община. Колкото по-малка е тя, толкова по-близо е властта и съответно гражданският контрол може да е по-ефективен. Направо отиваш при кмета или го спираш на площада с въпроса си (примерно де).
В град като София, с неговата централизация, обратна връзка на практика няма. Дали ще е Софиянски, дали ще е Бате Бойко — всеки си разиграва коня. Малките кметове са бита карта по подразбиране, а “шефът” им на Московска пък е недостижим. Затова трябва да се живее в малки градове. Пак казвам — ако е възможно да се уреди финансово, разбира се.
Това, което почва да липсва, обаче, са приятелите от големия град… :(
И ти им липсваш на приятелите, и на познатите дори. Иначе… малко ти завиждаме и много ти се радваме, че избра да избягаш от столицата. Най-вече заради по-чистия въздух и заради детето.
Аз съм също с дядо и прадядо от София, но знам че авторът е прав за това как някои хора искат да са просто в София. Знам го, защото съм учил в провинция на друга държава и там имаше колеги, които искаха да се установят в столицата на всяка цена след дипломирането. Имам обаче една идея. Всеки, който иска да живее в София, да се подлага на тест за интелигентност. Ако не може да изброи 10 държави в Африка и мисли че Манхатън е столицата на Австралия, да се отпраща… и кастрира.