Преди няколко дни ходих да си подам документите за прословутите “нови лични документи”. Личната ми карта изтече в края на миналата година и се възползвах от 6-месечния гратисен период, затова не си давах много зор да се редя на опашките около нова година. Защо съм бил чакал почти до последния момент? Ами защото така искам – имам право и така съм решил, точка. Издивявам, когато вместо да се поправи обслужването на гражданите, веднага се повдига контравъпрос “ама вие защо в последния ден, трябваше по-рано, то защо такъв ни е манталитетът на българите, мрън-мрън”. И в последната секунда на срока да съм, пак трябва да бъда обслужен като по всяко друго време. Е, да – знам, в България съм…
Друга причина, която ми убиваше ентусиазма да ходя до полицията беше, че така и не бях разбрал ще ми взимат ли отпечатъци от пръстите или не. Четох из мрежата, разпитвах приятели, заслушвах се, когато малоумни журналисти правеха “репортажи” по темата – никаква информация. Повечето от хората около мен си вадеха цял набор документи, включително паспорт за навън и там е ясно, че са решили да взимат отпечатъци. Но аз искам само лична карта, нищо друго.
Сега за обикалянето, нервите и бюрократичния тормоз.
Ако някой ви каже пак, че новите документи се издавали лесно, бързо, едва ли не служителите с усмивки и песен на уста за нула време обработват и подготвят всичко – не му вярвайте. Ако някой вратовързан чичка с наднормено тегло и червени от алкохолизма бузи ви убеждава, че всичко ставало за половин-един час и можете в обедната почивка да минете и да доставите това удоволствие на държавната милиция – не му вярвайте. Защото не е така – на мен ми отне четири часа, при условие, че полиция, паспортно, община и данъчно са в непосредствена близост. Не ми се мисли какво е в други общини, където трябва да се снове между сгради на няколко пресечки. А, и два SMS-а дарение на “синята зона”, да им изсъхнат паяците и на тях…
1) Търсене на място за паркиране. Това си го знаете, но аз се поизнервих, та няма как да не го спомена. По тоя повод, искрени “благопожелания” отиват по адрес на тия, дето ходят на работа с колите си и нито фирмата им има паркинг, нито пък има свободни места в квартала. Разбирам да ходиш в другия край на града (примерно до “бизнес-парка” в Младост) и да не искаш да се вреш в отвратителния градски транспорт. Е, вече има метро и то е по-добре, но хайде – разбирам. Обаче това да работиш в нормален жилищен квартал, при това с много добра свързаност с трамваи, тролеи, рейсове, маршрутки и какво ли още не и да продължаваш да си паркираш колата там, да паркираш по тротоарите чак, да паркираш от лявата страна на еднопосочно, да паркираш по самата дъга на кръстовищата – е това си е селяния! И всички, дето го правят, са селяни! В лошия смисъл, щото иначе думата си е добра.
2) В паспортното. Добър ден, добър ден. Така и така и веднага надеждата за това обещавано по телевизията “бързо издаване” угасна. Ето ви тия документи, попълнете ги, а освен това вземете от общината удостоверение за постоянен адрес. Не посмях да питам защо ми го искат – в полиция и всичко на сто метра от нея избягвам да питам за каквото и да е.
3) В общината. Табела с информация, на която няма никаква информация за граждани. Разбивка по етажи, от която мога да разбера къде да ида, ако ми е първи ден на работа, но ако съм клиент, нищо няма да разбера. Напишете какво се прави на съответния етаж, с какво се занимава тая служба, а не ми давайте съкращения и подобни простотии! Намирам накрая мястото и чакам към 45 минути да обслужат чичката пред мен. Идилия, ви казвам. Дочувам през стъклената врата как се започва едно разпитване за роднини, ама тя дъщеря ти замина ли, а къщата на кого ще я оставяш, и там се подпиши, и тук. Е, трябваше да кажеш, че си за един подпис, да те пуснат отвън по-рано… 45 минути. Влизам – така и така, взема ми личната карта, цъка дълго на компютъра. “Вие собственик ли сте на имота?” “Какъв имот, аз не за имот…” “На имота, в който е постоянният адрес.” “Ами не, не съм…” Започвам да обяснявам, че адресът е същият като на досегашната ми карта, ама съвсем същият… Нямало значение, имало нов закон… Да им пикая на новите закони. С лек скандал си тръгвам, щото трябвало собственикът да дойде, пък с нотариално заверено копие на нотариалния акт, пък не знам си какво…
4) Чувам се с баща ми, той ме убеждава да идем заедно, за да се свърши тая работа. Междувременно аз съм забравил за това с нотариалния акт (къде ти, аз не помня всички продукти за пазаруване). Пали-гаси колата, тоя път я оставям на синя зона. Качваме се, пак чакаме, влизаме – ала-бала, а вие господине носите ли нотариален акт? Баща ми е спокоен човек и стратег в разговорите, но не издържа и той – “Вие нали сте общината?” “Ами… да” “Вие ако не знаете кой имот на кого е, кой ще знае?” Много им пука на патките там, почват веднага да се карат, да съскат… Аз вече им вдигам среден скандал и си излизам.
5) Баща ми ме убеждава да продължим и отиваме в данъчното, където той с дипломатичност казва на подходящата служителка в подходящото настроение какъв е проблемът и тя му издава данъчна справка за имота, която да послужи пред общината…
6) Пак в общината, аз попълвам като луд безкрайните бланки, на които пиша общо три или четири пъти един и същи адрес… Влизам пак при оная кокошка, праща ме да платя такса. Отгоре на бланката пише три вида услуга и аз я питам всяка услуга за колко пари е и съответно за какъв срок е. Ако експресната им услуга за удостоверение за постоянен адрес е повече от два лева, няма да я поръчвам нея – не стига, че постоянно наливаме пари в тия бюрокрации, не ща да давам залудо и бих изчакал. През зъби ми изсъсква да ида да си платя и да се върна. Пак питам, оная с треперещ глас ми “обяснява”, че няма три услуги, таксата е 2.50 и се издава веднага.
7) Плащам – там стана на минутата.
8) Връщам се, трябвало да мина през деловодството да ми заверят молбата… Отивам в деловодството, чакам и там. Влизам – три кокошки зад стъклени гишета. Абе навсякъде едни PVC-дограми, едни ламинати… Пари за ремонт са имали, но не са имали пари да си вържат компютърните системи, за да не разиграват така хората. Та чакам аз – едната чете вестник, другата цъка нещо на компютъра (на минички ли играе, на пасианс ли, програмира ли – кой я знае), а третата си говори личен разговор по телефона. Стоя пред тая третата и не вярвам на очите си – вече няколко минути съм в стаята, пред гишетата им, а никоя не само че не прекъсна “заниманията си”, а даже не се излъга да ме погледне. Накрая телефонистката приключи с “айде, муцка, ще ми се обадиш след това” и протегна ръце през гишето, почти без да ме види. Прас-прас печат и готово (тия хора гледат ли изобщо какво подпечатват?)
9) Издадоха ми удостоверение за постоянен адрес, ура! За целта трябваше да подам молба за промяна на постоянния ми адрес със същия постоянен адрес, да доведа баща ми, който напоследък има болки в коляното и като се умори се придвижва трудно по всичките тия стъпала нагоре-надолу и изобщо беше голям купон всичко! После баща ми каза, че тая с удостоверенията му е казала, че съм минал по бързия път, можело да ме накара още поне 5-6 документа да си донеса. Той ходил при нея, докато съм попълвал бланките и я “обработил” със стандартния разговор от типа “ех, тия деца, да – и аз имам син/дъщеря, знам”. Не й е цепил басма, даже я е поскастрил малко, но ми каза, че споменала, че по някакъв си още по-нов закон трябвало и документи за жена ми, пък за децата ми, пък и майка ми трябвало да иде, пък не знам си какво… Луди хора са това бюрократите ви казвам, луди!
10) Пак в паспортното – опа, грешка, идете в полицията, за да платите таксата първо. А там, нали се сещате, всъщност има гише на банка, която ви взема 2 лева комисионна за превода. Мила родна картинка, и в КАТ са такива тарикати на дребно, и навсякъде. А мога ли да си платя аз в моята си банка примерно? Абе все едно…
11) В паспортното, вече чакане на опашка. Подавам документите, връщат ми ги един-два пъти, но за дреболии, които допопълвам на място. Това е, вика лелчето – наредете се сега на “биометрията” за снимка.
12) Редя се на “биометрията”. Има две такива, работи само едната. Тоест ту едната, ту другата – не знам дали е една мацка вътре, която снове между стаите или някой много стриктно спазва ония норми за почивки при работа с монитори. Пред мен минават двама човека и отново излизат каките в почивка. 15 минути, която продължи 30 (имам часовник, толкова си беше). Накрая влязох да ме снимат – снимаха ме, дадоха ми да се подпиша на един таблет и това е. Една бележка с номерче и след 30 дни ще ида да си взема тескерето…
—-
Уморявам се, само като се сетя за цялото това обикаляне, тичане по стълби, от сграда в сграда и всичките нерви за някакъв си документ. Дето вместо те да ме гонят да ми го дадат, трябва аз да им вися 4 часа в “администрациите”.
Още нещо – в паспортното, което е нова сграда, на средата между гишетата има голяма картина на Васил Левски. Хм, нормално, ще кажете, на много места в администрацията се фукат с Апостола. Ама не е съвсем същото – картината е всъщност прерисувана снимката на Левски, същата, която се прерисува масово, само че този път имаше нещо по-различно. Загледах се и ми присветна – рисунката е на снимката от тескерето на Левски, точно както си е. С печатите, с всичко. Шапка му свалям на дизайнера, който се е сетил – не на дизайна, защото огромният портрет ми стои някак гротескно, но евала за идеята! В паспортната служба е сложена паспортната снимка на Левски – така хем е Левски, хем е паспорт. Това беше единственото, което ме развесели тоя ден.
Та добре, че личните карти са за десет години. Даже са им малко – всяка среща с държавната/общинската администрация е достатъчна за много по-дълго време. А, и още нещо – пръстови отпечатъци се взимат само за международен паспорт, само той е с чип, в който да се записват. За лична карта и шофьорска книжка – само снимка и подпис.
Скоро си вадих експресна лична карта, отидох на мария луиза и ми отне не повече от 30 минутки, няколко часа по-късно си взех личната карта.
Ами честито, жив и здрав! Това какво иде да рече – че аз лъжа ли? Или е трябвало да поискам експресна? За експресна искат по-различни документи – едва ли, не е редно да са. Между другото, на няколко пъти се каза “по новия закон” и май ставаше дума все за някакви промени отскоро. От месец-два максимум. Преди това е било лесно (може би, не знам).
Така е, миналата година тия простотии с удостоверението за постоянен адрес ги нямаше, на експресната на Мария-Луиза даже те попълваха формуляра (за 400лв. и 10ч. чакане, де). Сега искат справка – нали трябва да си намират работа и да раздуват щата? Не ми се мисли какво правят хората, които живеят под наем и са имали глупостта да се регистрират там.
Скоро вадихме паспорт на дъщерята и ми направи впечатление още нещо – тоя паспорт със снимка на 7 месечно бебе ще е валиден 5г.
паспорт със снимка на 7 месечно бебе ще е валиден 5г.
Това не се бях сетил, наистина е смахнато само да си го представиш. Как ги измислят тия неща, не мога да разбера… Абсурди.
Направо ме отказват да ходя навън – добре че поне в ЕС може само с лична карта. Хм, макар че за бебетата пак си трябва. Луда работа :(
Аз миналата година си вадих ЛК и нямаше такива удостоверения. Минах бързо, като естествено не броим километричните опашки. За плащането не е задължително в Уникредит. Аз платих предварително в моята банка. Друг е въпроса, че е малко вероятно таксата да е по-малка. Може през банкирането, ама не знам ще признаят ли документа. Митниците например не го признават и искат задължително подпис и печат от банката. Иначе като се учудих, че не ми взеха отпечатъци, се засмяха, че ЛК “били скучни”. А иначе преди година и половина ни накараха всички да си пререгистрираме имотите, защото не можели да ни откриват, ама в началото на годината могат да ни откриват да ни искат данъци… Такива неща.
(п.м.с.м.) по времето на Васил Кунчев снимки в паспортите не е имало.
gligi, явно да, без снимки са били. Моя грешка, не съм знаел. Портретът на стената беше с някакви печати отстрани направен, затова съм се подвел така. Явно е чисто дизайнерско решение и нарочно е направен така, че да прилича на снимка от паспорт с печати.
Естествено, че не искам да кажа, че лъжеш :-) Просто си бях подготвил нужните документи и всичко мина много гладко. Удостоверението за местоживеене не е простотия. Нали не искате някой нахалник да се регистрира, че живее у вас.
Съгласен съм и да, не трябва да има злоупотреби и регистрирания на фалшиви места.
Но това, което ме възмущава, се съдържа в две неща: 1) толкова подробна регистрация не е нужна, колкото и да я защитават (но това е друга тема, да) и 2) администрацията трябва да е незабележима, невидима, прозрачна. А у нас всяка администрация, където и да е, набляга на себе си – не на услугата, която прави, а на всякаквите пречки, бавения, обърквания на хората. Понякога дори и на личен принцип, един вид “абе къв си ти, ще чакаш не, ами и отгоре, а после се оплачи на арменския поп”. А всъщност трябва винаги на първо място да е качеството на самата услуга – те са там, зад тия гишета точно за да служат на нас, не за да ни разтакават, изнервят и объркват. Така служат на самия административен апарат и това е странен властови фетишизъм, който не мога да приема.
Това е гадното и това исках да споделя. Иначе да – има си документи, има си начин. Но се забравя, че най-важното е гражданинът. Този, конкретният, дето ти е пред гишето.
Е, да, съзнавам – прекалено розово звучи и дори в по-нормални държави не навсякъде е така. Ама е добре да го имаме коректива по темата в ума си ;)
Интересно, че така са те разкарвали. Аз отидох до община Изгрев, от там ми дадоха една бележка и с нея и с копие от нотариалния акт отидох на Мария Луиза. Изглежда номерът е в това, че аз съм собственик на имота, в който живея и затова не ме размотаваха. Общо взето чакането ми беше следното:
– 5-10 минути на опашка
– на първото гише – макс. 5 минути
– второ гише (СИ Банк естествено) – 2-3 минути
– трето гише (там където снимат) – 5-10 минути
и това беше.
Моят син наскоро си вади лична карта, че му бяха откраднали документите. И се случи заедно да отидем в РПУ (в Лозенец), затова разказвам от първо лице. Никакви такива адресни документи не му поискаха. Дадоха му едно листо, почти попълнено (с данните отпреди), допопълни го той, платихме, снимаха го – и това беше. След 30 дена си получи документа. Всичко това отне към 35 минути – с чакането на опашка от двама души в началото и с получаването накрая.
А това, което ти описваш, направо ме изумява.
Като така, не искам да кажа, че имаме нормална администрация или че не споделям напълно твоето възмущение.
Здравей Ясене
виж ако ти се занимава с този пост още – това с адресната регистрация лекичко ме заинтригува – трябва да си собственик на апартамента където си регистриран? Или трябва собственикът да докаже, че живееш там? Виж ако са го направили това – шапки долу и евала. Защото имам познати на чийто адрес (собствено жилище) пристигаха покани от разни държавни администрации за лица, за които не бяха чували. Виж друг е въпроса, че договора за наем би трябвало да върши работа ама нейсе… Та като човек врял и кипял в тези дебри – ще напишеш ли аджеба за какво иде реч? Че аз като се прибера в родината някой красив ден може би тази година, ще трябва и аз да ги правя тези фокуси-мокуси, а не съм регистрирана в собствения си апартамент.
Извинявам се – отдалечавам се от стандартния коментар – ама може и други да се заинтересуват :)
Поздрави :) и на семейството също :)
Здрасти, Ема!
Не трябва да си собственик, но трябва собственикът на жилището да докаже пред общината, че се регистрираш на този адрес с неговото знание и съгласие. Тоест отива собственикът с теб, носи документ за самоличност и нотариален акт на жилището. Показва ги и едва след това ти разрешават да се регистрираш на този адрес.
По принцип е нещо добро като търсен ефект, права си. Но е лошо като организация – можеха да го направят, без да карат хората да носят нотариални актове. Но у нас бюрокрацията е на върховно ниво, няма (явно) никаква компютърна връзка между различните служби на общината и затова е това обикаляне. Иначе идеята не е лоша и да, точно това е целта й май – да не се регистрират хора “фалшиво”.
За договор за наем – нямам идея дали върши същата работа като водене на собственика с нотариален акт в ръка. Предполагам, че няма да стане и пак ще искат собственик и акт, защото след като не могат да сверят по личната карта на баща ми дали той има регистриран при тях, в общината имот, значи едва ли имат начин да проверят достоверност на договор… Предполагам, може да греша.
Поздрави и на вас! Пък като идваш, непременно да се обадиш :)
Ами, трябвало е да попитате защо ви е удостоверение за постоянен адрес, защото днес си взех личната карта и една от служителките се караше на другата, че искала някакви документи, който изобщо не били нужни, а че за книжките не искала зеления талон! И десетки минали при нея без да показват зеленото талонче! Но, това не е много странно, като се замислиш.
Моята лична карта ми отне всичко на всичко с ходенето до 5-то, подаването на документите и взимането й 1 час.
Пет минути плащане и попълване (слагане на отметки, защото при мен на заявлението всичко си го пишеше, аз само потвърждавах с отметка, че е вярно). Три минути подаване и снимка.
Тридесет минути чакане пред паспортното на 5-то, защото отидох в осем, а те почват работа в осем и тридесет. Пет минути, за получаване, защото пред мен имаше жена която взимаше личната карта на дъщеря си. Ами да, това е.
При вас си е било цяла одисея, каквато беше при мен когато си вадих първата лична карта, и когато отидох в община Оборище, чаках да свърши двучасовата обедна почивка! А, и двамата македонци, който се чудеха кога са родени родителите им и си измисляха дати, само и само да си вземат документите. За КАТ изобщо не ми се говори, там не стига че беше зле, ами сега го влошиха.
Да, явно може и бързо. Може и бавно. Тъжното в цялата история е, че една и съща администрация, с една и съща услуга и едни и същи вътрешни правила може да работи както бързо, така и бавно. Както да иска едни документи, така да иска и други. На неизвестен ни, случаен принцип. Типичен симптом за недобре работеща администрация. А за КАТ съм съгласен, там е класика в жанра и както върви, едва ли ще се оправи.
И мен ме разкарваха по същия начин днес. Все едно четох собствените си преживявания. Болят ме краката от ходене.