Още една година, но кой ги брои – важното е, че сме заедно и макар уморени и недоспали, сме щастливи и дори само това си е страхотно.
Този път не видяхме Сена, нито пътувахме, но един час в ирландска обстановка и сме мислено там. Може би с яхта, в марина на о-в Ман, с по бейлис и гинес в ръка, на фона на залеза. Не, не в Париж – това беше миналата година и беше страхотно пътуване, децата още говорят за него… макар френският февруари да не е толкова приветлив, като по филмите.
Май никой не се сети днес, но ние си знаем, Краси, честита годишнина!