През 2004-та за коледа и нова година бяхме взели живо дръвче, смърч с корени, който нагласихме в голяма саксия и украсихме като празнична елха. Всичко беше страхотно, живо дръвче за елха е в пъти по-приятно от отсечено с кръстачка. След празниците, като се постопли, го засадихме в тревната площ до блока, заедно с малкото борче, което открихме сред корените на смърча. Какво стана с тях след това?
Борчето “Борко” не издържа много. Като порасна висока трева, все си казвах, като минавах по пътеката след работа, че трябва някой ден да пооскубя тревата около дръвчетата или поне да я утъпча или да поставя някаква ограда, за да ги предпазя. Тогава имаше практика цигани да се наемат за косене на междублоковите пространства. То май още си я има, де… последната година се разкарваха разни дядковци с ръчни тримери, ама то като скорост, качество на косенето и внимание към дървета и цветя си е същото. И така един слънчев ден видях, че борчето чисто и просто е окосено заедно с тревата. Намерих корена и известно време го поливах, когато слизах да полея смърча. Но така и не се съвзе — нормално.
“Шмръкльо” и той същата есен пострада. След въпросното косене около месец някъде остана сеното разхвърляно и неприбрано. Аз пак все се канех някой почивен ден да сляза да го събера, но покрай ходенето на работа не намерих време. Изпревари ме някоя бабка или дядко от входа — сеното един горещ ден беше скупчено край кофите за смет, по-точно между тях и дръвчето ни. След няколко дни и след очевидното нежелание на събиращите боклука фирми да отнесат сеното, незнайно как, пламнал огън в тая купа и сеното изгоря. По някаква “случайност” изгоряха точно тогава и всички други купи сено в квартала.
Смърчът беше така опърлен, че успя да се съвземе и да покара нови клонки едва миналата пролет. Поливахме го в най-горещите дни и когато много избуяваше тревата наоколо, я разчиствахме. Покрай това ни занимание аз даже почистих цялото каре тревна площ. Беше пълно с боклуци, под и в тревата имаше цял пласт вестници, найлони, цигарени кутии, стъкла, кофички от кисело мляко… и така из цялата площ.
Дръвчето много трудно успя да се позакрепи и въпреки че като го купувахме изглеждаше силно и стройно, пълно с енергия за растеж, сега вече няколко години не може да тръгне нагоре. И даже, честно казано, изглежда все по-малко и свито, сякаш се смалява.
Най-последният удар по него беше по празниците. Когато се върнах след нова година от Троян, пътувал точно в най-голямата виелица и премръзнал, видях дръвчето с отчупено връхче. Нямам представа дали някоя случайна пиратка или изтървано хлапе от квартала му е откъснало връхчето. По-скоро ми се вярва да е второто. Откъснато е самото връхче, десетина сантиметра, това, което е в основата на всеки растеж на тези иглолистни дървета. Без връхче практически не може да расте сега. Е, може би все пак ще успее да си пусне някак друго, но жалкото е, че няколко години вече това измъчено дръвче не може да порасне малко и да премине критичната граница от метър и петдесет, под която е постоянно уязвимо от хората.
Стои леко край пътеката, навътре в тревната площ и сякаш все повече се свива, смалява и накланя на една страна. А сега вече е и без връхче.
Ужасно тъпо ми е. След като се роди малкият, тъщата дойде по някое време и реши да вземе да засади и тя някакво дърво. След около месец въпросната череша, след като точно беше пуснала първите листенца, осъмна с отчупени клончета и бързо изсъхна. Тази тревна площ се намира от южната страна на блока и имам силното съмнение, че бабите от блока държат там да няма дървета, за да не им се хвърля сянка върху южния калкан. Няма да се учудя, ако всичко това е било нарочно, но не се замислям много по въпроса, за да не се ядосвам.
Но всеки път, като минавам по пътеката и погледна настрани към нашата елхичка, ми се свива сърцето. И за какво да купуваме скъпите елхи в саксии, дето тая година стигнаха цени минимум 45-50 лева? За да си успокояваме съвестта, че видите ли, ние тая година не сме секли дърво, не сме “нарушавали екологията”. Дрън-дрън. Дори и в планината да ида да засадя елхичката, пак само подпомагам родния дърводобив. Дървета трябва да се садят в градовете — но виждате какво става, едвам кретат или направо си изсъхват. Работещ отдел по озеленяване към общината трябва, но няма. Кметът Борисов има пари за какви ли не глупости, като огромната рампа за инвалидни колички, дето изтипоса отстрани на “Св. Александър Невски” и загрози цялата му северна фасада, а пари за озеленяване няма. Да, трябва да има достъпност за инвалини, да — но това се прави с малка платформа с електромотор, която се вгражда отстрани на входа и не загрозява толкова фасадата. Защото една платформа е широка 80-тина сантиметра, а рампата е огромна. Е, вярно, огромните неща повече се забелязват и са “повече работа”.
Без служба по озеленяване можем само да си джафкаме в публичното пространство, че бил мръсен градът, че се изсичали дървета, че това, че онова… Да, всички заедно и всеки поотделно можем да засадим дръвчета из тревните площи. Но не това ще е доброто нещо, доброто дело. Доброто ще е да създадем такава нагласа, в която да се появи и задържи, да се оцени и стимулира експертно отношение към озеленяването. А експерти по озеленяване съм сигурен че има. То философи има толкова много, та сигурно и лесотехническият университет и той дипломира кадри всяка година. Това, което няма е отношение към проблемите.
Ако искаш да посадиш дръвче в градски условия, то трябва да е по-голямо, за да има някакъв шанс.
Ето още заплахи:
— кучетата ще го препикават и може да изсъхне
— може да го удари кола и да го скърши
— може човек да го скърши по вандалски подбуди
Страхувам се, че си прав за това, че птичка пролет не прави и че само можем да си джавкаме в публичното пространство без резултат. Обаче като се замисля за това какво би представлявала една “служба по озеленяване” било то държавна или не и не съм очарован от перспективата. Проблемът е, че личните интереси твърде лесно надделяват над държавните. Било е така, така ще бъде. Какъв е изходът?!
Номерът е да поставим коня пред каруцата, защото каквито и каруци да измислим, колкото и коне да впрегнем, докато не намерим естествения ред на нещата, няма да стигнем до решението. А решението винаги е било и винаги ще бъде в частната собственост. Ако частният интерес не е обвързан с общия, всяка инициатива ще се развива като твоите борчета в квартала. Следва въпросът как би могло чрез частна собственост да се стимулира общото благо за повече дръвчета в България. Защо да не се направи така, че вместо държавата да харчи пари за служби и службари, да плаща дивидент за стопанисването на всяко дърво? Този, който го стопанисва може да е частник, може да е община или каквото и да е. Експертите по горите и икономистите да се съберат и да изготвят методология за плащане в зависимост от съответните фактори. Когато стопаните видят, че това е добър бизнес, те ще се обърнат към експерти за това как да максимизират печалбата си. А държавата ще си стои на мястото и вместо да се бърка там, където не и е работата, ще събира данъци и ще осигурява законност.
Камене, това е добра идея, да — властта да пренасочи изпълнението на озеленителните проекти към собствениците, като ги стимулира с дивиденти и облекчения. Не вярвам изобщо да вирее такава схема у нас днес, но би могло да се опита да се прокара.
За мен решението е в общината. Проблем на общината като понятие е, че хората не правят разлика между община и държава. Нещо повече — у нас такава разлика почти няма. Местното самоуправление е нещо, което трябва наистина да е местно и наистина да е самоуправление. Забележете, това не е пълен отказ от власт, но е поне първа стъпка. Изпитана в много страни, работеща стъпка. Представлява нарочно децентрализиране на властта и разпределянето й на местен принцип. Да, централната държавна власт винаги може и си запазва приоритетни лостове, които никога не изпуска, но не е оправдано такива чисто локални неща като озеленяване например да не са изцяло в контрола на местното самоуправление на общината.
Всъщност в България има нужда от основно преосмисляне на разбирането за “община”, на практика “община” и “местно самоуправление”, “местна власт” са неща, които трябва тепърва да се изработват. По времето на социалистическата власт имаше шум около тия думички, но е публична тайна, че общините никога не са били достатъчно самостоятелни. Особено във времето на тоталитарната власт… пък и сега.
Разликата ще е в това, че един град или квартал от голям град ще може сам да реши да отдели повече средства за озеленяване. Когато властта е по места, много по-лесен, много по-точен и справедлив е и гражданският контрол. Малцина отиват да подкрепят проекти и протестират срещу решения пред кабинета на столичния “много голям кмет”, защото само пътят дотам (“пътят” във всякакъв смисъл) убива ентусиазма у гражданите. С други думи — “цар далеко”.
Така че не си правя илюзии, че в нещо като озеленяване и поддържане на кварталните инфраструктури може да е определяща общата държавна политика. Истината е във възраждането на общините, в които кметовете не са само службари, дето или не знаят какво да правят, или само гледат нагоре към следващата стъпка в централизираната схема на властта. А са истински управници на малка общност — общност, която познават и откъм проблеми, и откъм решения.
В такава истинска общинска среда наистина може да проработи схемата с outsource-ване на озеленяването към собствениците, която предлагаш. В такава среда не само озеленяването, ами и други местни дейности могат да процъфтяват, защото ще има повече грижа от собствениците и по-добър контрол от общината-която-е-при-хората.
Дано стане! Аз като говоря за изграждане на нагласа, имам предвид и това. Откъдето и да го погледнем, всички ние сме на първо място граждани на общината си, защото тя ни е “общото” нещо. Чак след това идва държавата, властта в столицата и т.н.
Dzver, такива продаваха преди три години. Даже Шмръкльо си беше големичък, имаше и по-малки. Взех го от голям цветарски магазин в квартала, с допълнително тор за саксията и подробни инструкции за засаждането. Даже при засаждането взехме още от обогатената пръст.
Ти не знаеш какви продаваха тая коледа… Съвсем мънички, бухнати набързо в малки саксийки, да се чуди човек дали наистина имат корени или не. И когато се осмелявах да попитам и да се усъмня, ми се отговаряше “бе ут разсадникъ бе, ут разсадникъ си е”. И ми искаха 45-50 лева за тия, най-мъничките. По-голяма елха с корен си е направо борсова инвестиция. И за какво, питам пак — няма смисъл, по-добре човек да си украси стаята с гирлянди или каквото там има и да не взема елха. Или в краен случай някоя от пластмасовите. Разликата е никаква, на практика “истинската” елха мириши на дърво доста кратко и бързо-бързо след празниците вече прави само проблеми вкъщи.
Ясене, право казваш! Това за децентрализирането и за по-голямото овластяване на общините е стара болна тема и разбира се също ще е стъпка във вярната посока. Уж се тръгна нататък, ама явно още път има да се мине, щото не се усеща достатъчно добре.