Arcane Lore

Прохождането е едно от нещата, които определено се забелязват, отбелязват и запомнят. Довчера едва пристъпящото бебче, което мама и татко на разходка придържат наведени с една или по-често направо с двете ръце вече изведнъж започва да реди тегели напред-назад из къщи. Много дълго се очаква детето да проходи, но на него му е някак като че ли все едно. Някои бебета прохождат много рано, на първия рожден ден на едно приятелско бебче имаше детенце на десетина месеца, което от два-три месеца вече уверено щъпуркаше. Някои път се пускат сами да ходят доста по-късно. Мен ако питате, тревогите “ах, кога ще проходи” са повече родителски — на самото бебе си му е съвсем спокойно и когато то си реши, просто се изправя и тръгва. Разбира се, както при всичко друго, свързано с децата, ако има някакви медицински тревоги, трябва думата да има лекар-специалист. Но иначе няма място за тревоги. Ако не прохожда, значи все още не го е намерило за нужно :)

Светли проходи миналата седмица, на почти точно 15 месечна възраст. Още отпреди това, от няколко месеца вървеше прав, но придържан за ръчички. В началото едвам-едвам стъпваше и макар това да беше един от големите кефове на всяка разходка навън, много бързо се уморяваше. Лека-полека и почти незабележимо за нас започна да стъпва все по-уверено, а пък ние започнахме да го придържаме за едната ръчичка само. И така, едвам забележимо като развитие, месец-два преди да проходи вече си обикаляше цялата стая с хващане за предмети и подпиране на стените. В началото с огромно внимание и доста адреналин, по-нататък с растяща увереност и редовната грееща усмивка.

Не на бънджита, проходилки и юздички

Твърдото ми убеждение е, че такива неща само вредят на бебето. Това е подкрепено и от думите на ортопеда, който в ранна възраст му направи редовния преглед на костната система и ставите. Най-естествената помощ за прохождането е леко придържане от родителите — всичко друго е издевателство над костната система. Понякога по-голямо, понякога по-малко, но винаги в някаква степен вредно. А изправянето и прохождането на бебе е толкова сложно и свързано с растеж и развитие на цялото тяло, че не си заслужава да се жертва заради няколкото по-свободни часа за родителите.

Дори придържането на ръцете трябва да е внимателно — ние винаги гледахме ръцете му да са най-много хоризонтално или леко повдигнати, никога чак изпънати нагоре. Продължителното държане на ръцете изпънати нагоре, за да е по-удобно на придържащия възрастен, води освен до нетипична поза на костите и до притискане на гръдния кош и затруднено дишане. Ако така се придържа детето, то много бързо се уморява и започва да се задъхва. Затова най-добре е леко да се приведем и да оставим бебето да “ни води”. Това значи доста навеждания и доста вървене приведени из паркове, площади и градинки, съответно и болки в кръста и гърба, мускулна треска, леки схващания. Но всичко това минава много бързо и е нищо пред голямата радост да знаем, че за детето ни не са жертвани грижи.

За бънджита, проходилки и други “помощни” средства ортопедът беше достатъчно обоснован и обстоятелствен, като ни даваше съвети за гледането и прохждането.

Визирам тези проходилки, които представляват количка, в която вътре се слага бебето и евентуално се връзва с каишчици. На практика в такива проходилки бебето не се научава да ходи, а да се обляга и виси и да избутва проходилката с накланяне на съответната страна.

Като проходилка може да се използва нещо, което се движи и което бебето може да хване отстрани, за да се придържа и да избутва. Едни приятели ползват за това една играчка, хипопотам с колела и вертикална стена от задната част. Детето им хваща играчката за дръжката отгоре на стената и започва да обикаля стаята с нея. Нашето дете пък тук само започна да използва столовете с облегалка. Хваща се за облегалката на стола и започва да го бута из стаята. Която е предварително “разчистена” и “обезопасена” и има много място за такива разходки. Та такъв вид проходилки са ок и могат да отменят част от придържането и разхождането. Но всякакви други “класически” проходилки са вредни.

Може би най-важното за тези въпроси е човек да отиде при добър ортопед и просто да го слуша какво казва.

Защото за прохождането, както и за доста други неща, “бабешките” и “приятелските” съвети са почти винаги крайно погрешни. Като казвам “бабешки” имам предвид заръките на днешните ърбан-баби, които хич не знаят натрупания опит на доста поредни поколения, който може все още да се намери само на село. Селските баби сигурно могат да кажат, по-скоро да покажат, много за гледането на бебета. Точно на село никога не се оставят децата да висят в ластици, да обикалят двора в проходилки, нито им се връзват поводи като на впрегатния добитък. Такива “усъвършенствания” се тачат точно от градските баби, които са вече привикнали към градския стрес и ценят много възможността за половин час дрямка, докато бебето си деформира ставите, мятайки се в бънджито.

—-

И тъй, Светко вече ходи и припка навсякъде :) Промъква се тихо за проучване или изненадване или пък тича и пищи от радост :)

Тези дни нямам никакво време за блога си, защото малкото ми налично време го отделям за служебна работа. А е малко, защото Светли постоянно снове и макар Краси вече да е доста по-добре, все пак трябва да щади крака си и аз често гледам да помагам. При програмистката, пък и при всякаквата софтуерна работа, всяко такова прекъсване води до още по-големи забавяния, защото след него трябва да си припомням какво съм правил, какво съм имал предвид, докъде съм стигнал, какви са били идеите ми. И така до следващото прекъсване… ;)

Направихме и прощъпулник, но за това друг път.