На 7-ми се роди племенникът ми. Да е жив и здрав и да е щастлив в живота си! Най-скъпи пожелания и на родителте му и сестричката му (Риори, вече си “кака”;)!
Знам, че е малко странно да пиша така в бележника си, който едва ли в момента се чете от някой от тях, но нищо – на добър път, малко момченце!
Днес отварям нова категория в бележника – “everyday”, “всекидневна” ;) Има много неща, които ми се иска да влизат тук, но не са за никоя от другите категории, освен може би за “personal” (“лични”), но пък там трябва да има повечко свободно пространство за наистина по-“личните” неща ;)
Днес е първият ден, в който съм на работа, след като се разбилях миналата неделя и в който се чувствам горе-долу… годен за ходене на работа. В третия ден на ударното антибиотично лечение, след капките в нос, уши и дори очи (за последното съм благодарен на Краси, която успя да ме убеди и заедно да преодолеем страха ми от приближаващи се към очите ми предмети…
След най-лошите дни на боледуването, с поглед към развитията в ССС, които, естествено, съм изпуснал, рожденните дни на приятели, празника на георгиевците, многото празници на близките ми, съм в едно по-леко и по-въодушевено настроение ;)