Мина и тазгодишният OpenFest. Както и миналата година, моя милост не се включи активно в организацията на събитието, а предпочете да се “скрива онлайн”. Не зная дали да съжалявам за това – момчетата и момичетата се бяха справили прекрасно, поне доколкото може да види донякъде “външен” поглед като моя.

—-

Денят, който аз видях, беше първият от двата дни на фестивала – събота, 23 октомври 2004г.

Вече забравям безкрайното ходене от Окръжна болница до изложбения център (на отиване) и обратно (на връщане). Не че не можех да хвана рейс, но бях решил, че “центърът е някъде наблизо”… А и с моето опако мнение за градския транспорт, като нищо догодина ще предложа ако мястото пак е труднодостъпно пеша СКГрадскиТранспорт да станат спонсори. Защото има много извратено (според мен) разбиране за “градския транспорт” като нещо дадено и неизменно. Все едно това, че трябва да се качиш в трамвай, за да можеш изобщо да достигнеш до някои от кварталите на София (да, има такива, аз живея в един от тях…) е същото като това, че ябълките се привличат от Земята.

Ако ние събираме няколкостотин човека в такава зала и всеки от тях не може да дойде пеша, значи определено “Градски транспорт” трябва да е спонсор на това събиране. Така де, според мен… ;)

Няма да говоря за пренебрежителното отношение на охраната на IEC (говорихме вечерта и бяхме съгласни, че е гадно; споделих с Явор, Калоян, Румен). В някои страни знам, че когато си клиент и си плащаш, те глезят, за да бъдеш пак клиент и пак да си плащаш. У нас явно глезенето на клиента се избягва, кой знае – може би от страх от намек за сексуални отклонения у продавача.

След като бях “о-бадж-ен” на входа от Бобсън и Роси, влязох да слушам откриването на Йовко. И какво да чуя – о, глобални променливи, Йовко цитира Free Culture на Лорънс Лесиг! Откриването беше прекрасно, с патоса на Йовко, който от няколко години се е синхронизирал както с моя, така и с общия пулс на общността, а какво по-хубаво един фестивал, посветен на общността да бъде открит с най-пулсиращите думи в тази общност.

Останах да чуя и всички други лекции от този първи ден и съм благодарен на всички лектори.

Благодаря на всички, които споменаха за проекта за превод на КДЕ, чийто координатор съм понастоящем! Никой от екипа ни не е чак толкова велик, но едно “благодаря”, една похвала, макар и преувеличена, прави чудеса – чувството за ценност на положения труд е прекрасно!

Съжалявам, че на въпроса на Камен Найденов към Жоро Чорбаджийски и последвалото прехвърляне към мен не можах да дам конкретни числа от статистиката на превода на КДЕ. За да поправя донякъде това, давам ги сега:

Класиране по процент преводи на GUI:

23 Bulgarian(bg) translated – 59488 (60.34%), fuzzy – 7727 (7.84%), untranslated – 31380 (31.82%)

Тоест българският превод е на 23-то място със 60.34%

Много неща се случиха в този единствен за мен ден на OpenFest 2004. Най-важното от тях е, че се срещнах отново с хора, невиждани отдавна и се запознах с други. Например не бях виждал отдавна Камен Найденов (Pau4o), който се приближи и просто ми каза “здрасти” с усмивка и след това на почивката за кафе дори издържа един спор между мен и Сашо Шопов. Въпросният спор едва се заражда, но вече е важен, поне за мен – става дума кое е по-оправдано от гледна точка на цялостното развитие на обществото и културата – налагането на creative-commons лицензиране или отказът от лиценз и “изпадането” в public domain ;)

Запознах се с Явор Доганов и дори намерихме време вечерта с Калоян, Румен и Ани да обсъдим морала на свободния софтуер, всичко, което дава и взима от нас общата ни любов, Дебиан. Явор е страхотен събеседник и се надявам в скоро време да се видим пак. В София или във Варна – няма значение, за това има apt-proxy ;)

—-

Организацията кипеше с невиждана преди сила в последните седмици преди феста, но явно всичко това си е дало резултата – дори само наблюдението на процеса отстрани оставя приятно чувство, една гъделичкаща убеденост, че всичко е ОК, че организаторите се грижат за теб и наистина си дошъл на празник.

Не че не е имало грешки, просто в сравнение с миналогодишното издание, OpenFest 2003, тази година беше по-уютно. OpenFest 2003 беше събитие, беше нещо ново след вече “ясните ни” инстал-фестове. И затова беше готино, но все пак имаше много грешки. За тях написах едно писмо на следващия ден след фестивала, за което си спечелих смръщени вежди от много от колегите ми в ССС. Далеч съм от мисълта, че онова мое писмо е причина за развитието на фестивала, а пък и аз отново не взех активно участие в организирането.

—-

Просто едно е сигурно – OpenFest се развива и лека-полека поема една своя си посока – тръгва на едно свое търсене, в което, надяваме се всички, ще намери истинското си лице. И ще може да донася усмивките в сърцата на иначе така различните на моменти отделни хора и групички в общността на свободния софтуер в България.