Monthly Archives: February 2005

Първата “Локализация! Локализация!”

В събота, 26-ти, се събра една завидно разнородна и в същото време мотивирана група преводачи (и не съвсем;) на свободен (и не съвсем;) софтуер. Срещата беше организирана от Владимир Петков (a.k.a. Kaladan), основна фигура в “GNOME на български!” и движеща сила там. И не само там, както пролича от срещата. Самата конференция мина под заглавието “Локализация! Локализация!” и се проведе в Червената Къща. Присъстваха почти всички ангажирани по някакъв начин с преводите на софтуер, най-вече свободен, у нас. Е, страшно много хора отсъстваха, но пък кой е казал, че тази среща ще е последна?

Идеята се заформи преди около две седмици, явно родена в ума на Каладан. В разговори през джабер се разбрахме “да бъда свободен” въпросната събота. Впоследствие разбрах, че Владо е провел такива разговори и с други от бъдещите участници, но, което беше най-приятно изненадващо, разговорите далеч не са били много на брой. Тоест за две има-няма две седмици общността на преводачите на софтуер у нас успя така да се мотивира и организира, че да присъства представително и дори да успее да представи разноликите си интереси във, все пак, краткото за такова събиране време. На практика беше показано, че нещо така близко на всички потребители (независимо дали харесващи или не преведените програми), каквито са проблемите на преводите, успя да събере толкова хора, колкото бяха “ядрото” на фестивалите OpenFest. За нищо време с нищо ресурс общността на преводачите направи огромни крачки към сплотяването си. Призна си и си постави проблемите.

И най-важното, поне за мен – за цялата “официална” част, продължила общо три часа и половина, не си тръгна никой. За неформалната част някои хора си тръгнаха, но размениха контакти за бъдеща работа или продължаване на обсъжданията. И дори намалели като бройка, на оживено обсъждане в “Халбите” отидохме над 20 души.

Самото събиране беше с обявен начален час 10:30 сутринта. Аз успях да стигна някъде в 10:15 и бях радостно посрещнат от ентусиазирания Каладан. В залата вече имаше петнадесетина човека, от които първият ми поглед веднага срещна Явор Доганов, който беше дошъл с нощния влак от Варна със синчето си. Каладан ме разведе из няколкото коридорчета на къщата, които за външен посетител като мен наистина бяха объркващи, “виещи се”. ;) Най-голямата зала (ако не се лъжа, нарича се “Червената зала”;) наистина, както решихме там, е прекрасно място за такива еднодневни събития, посветени на свободния софтуер. Периодични мини-фестивали в подобни зали могат да бъдат доста по-ценни, отколкото мащабния OpenFest, който с право има грандиозно влияние, но пък… как да кажа… случва се прекалено рядко – само веднъж на година ;) Та и двамата “заплюхме” къщата за евентуални бъдещи проекти на общността. “Ако и когато”, както обича да казва Владо (друг Владо, не Каладан;).

До вратата на топло, облегнати на радиатора, говорехме за съвместните дейности на ИнтерСпейс и Червената Къща, за идеите за подобряване на сайтовете на “GNOME на български!”, но най-вече с вълнение очаквахме започването на конференцията. Покрай нас минаха упътвани голяма част от участниците. Дойдоха хората от екипа за превод на OpenOffice.org – Христо Христов, Сергей Димитров. Също и Михаил Балабанов, известен в средите ни не само с участието в този превод, а и със статии, мета-текстове за преводите, както и с участието си в някои “исторически” флеймове в преводаческия пощенски списък. Спорове, променили много правилата на българските преводи. Дойде Златко Попов от екипа на КДЕ, с когото се познавах само задочно, от времето, когато “ръководех” проекта за превод на КДЕ. Беше малко странно, но готино да стисна ръката на човек, с когото някак “по подразбиране” съм се познавал само от е-писма.

Дойдоха и други хора – преводачи на Mozilla, Opera, SuSE, Skype, GNUstep, а също и такива, които не превеждат, но се интересуват принципно или пък имат желание сега да започнат по конкретни проекти. След започване на откриването се “намъкнаха” Сашо Шопов и след него Кристина Хараланова и Матю Лютфи. Споменавам само някои имена, защото от всички тези познавам лично само част, другите зная отпреди, от мрежата, задочно.
—-

Общо взето, цялата конференция мина под мотото на бъдещи нови срещи и с усещането за “започване” – засегнаха се много въпроси, накрая имаше свободно обсъждане, което отвори много теми, но всичко беше представяно и обсъждано с мисълта за продължение. Може би заради малкото и недостигнало ни време, може би заради факта, че срещата е първа, но важното е, че ще има още издания на “Локализация! Локализация!”. Важното е, че има интерес към такива срещи. Вярвам, че ще има и полза.;)

Конкретни резултати от срещата нямам нито сили, нито пък голямо желание да търся и да ви изброявам. Обсъдиха се страшно много неща и се решиха много висящи въпроси. Поеха се много ангажименти – по-малки и не чак толкова. Особено в разговорите в мазето на “Халбите”, където заехме почти всички маси, дори специално заради нас управителят реши да позволи пушенето близо до прозореца, за да не изгуби като клиенти 20-тина и кусур човека само заради няколкото пушачи.

Пък и не само че не мога да опиша всичко, а и като се замисля, никога не съм успявал да го правя… Преди, като координатор на превода на КДЕ, опитвах да пращам в един-два пощенски списъка ежемесечни “отчети”. Май успях да изпратя само три или четири, все по-кратки.;)

Както винаги казвам, в света на свободния софтуер най-доброто е това, което се прави в момента. Затова най-точни данни могат да се получат само от пряко участие в преводите. Общността на преводачите на софтуер е една от най-динамичните. А като се замисля, у нас май е най-динамичната изобщо. С най-големи и най-променливи резултати. Съответно – с най-голям “вътрешен ентусиазъм”, който да позволява такава динамика.

Затова – който поне малко се е “запалил” от успешността на “Локализация Локализация!”, нека дойде на следващата среща.

Няма да съжалява, защото толкова пряко участие в граденето на култура винаги носи удовлетворение.

Jabber.org – проблеми след проникването

Преди около месец, на 21 януари, администраторите на публичния сървър на Jabber фондацията jabber.org откриха, че системата е била пробита. Машината hades.jabber.org, която движеше най-вече проекта-хранилище за jabber програми JabberStudio е била компрометирана приблизително една година преди това. След щателната проверка се оказа, че не са намерени улики за някакво влияние на нарушителя върху целостта и съдържанието на файловете от проектите.

В момента тече възстановяване на JabberStudio, като всеки проект се проверява за евентуална неоткрита намеса и се сверяват контролни суми, пазени преди разбиването и/или на други места и от други хора, най-вече ръководителите на проектите.

За нуждите на Jabber фондацията и на цялата общност инсталираха услугите на нови машини. Изобщо – картинката наистина е розова.

Казвам “розова”, защото ще излезе, че това е било възможно най-“доброто” разбиване, което по принцип може да се случи на такава публична система. Сигурно никога няма да се разбере със сигурност дали нападателят просто “е забравил” за разбитата система или нещо му е попречило да се възползва от достъпа си. Или пък дали не е било единствено с “учебна цел”.

Все едно – оценката на системите е и ще бъде работа на хората, които се занимават с този именно сървър.

Но какво остава за нас, потребителите на jabber-услугата и на различни уеб-страници, свързани с jabber проекти? И изобщо потребители на всякакви “неща”, за които трябва да даваме някаква по-чувствителна наша информация?
Не говоря само за имена и пароли. Не говоря пък изобщо за номера на кредитни карти (не за друго, просто нямам такава;)

Става дума примерно за общуването ни през мрежата за моментни съобщения. За историята на розговорите ни, за списъците ни с контакти…

В случая с jabber.org е бил разбит само www.jabber.org, което е уеб-сървърът. Но представете си смешната ситуация, в която биха се оказали много от потребителите, ако някой влезе в сървър за моментни съобщения и… просто седне и “се ослуша”! ;)

Jabber сървърите и клиентите поддържат възможност за шифрирана връзка клиент-сървър. Връзката между сървърите също може да е шифрирана, и в повечето случаи вече е. Но как да сме сигурни, че това, което казваме, няма да може изобщо да бъде подслушано? Понеже ако някой разбие сървъра (или ако за зла съдба администраторът си пада гадняр;), то той ще може да чуе всичко.

Вариантите са, общо взето, два:

  1. Винаги използваме SSL връзка към сървъра и стискаме палци на защитите на сървъра. ;)
  2. Използваме шифриране на самото съдържание на съобщенията. Тогава не ни интересува много-много дали сме през SSL или не. Текстът се шифрира (примерно с GnuPG), изпраща се като текст и от другата страна се разшифрира.

Изводът?

Първият извод е, че е добре изобщо да не се случват такива лошави работи на публични услуги. Защото сега, например, моят JID е използваем само от някои сървъри. Понеже преинсталират и проверяват всички сървъри на Jabber фондацията, има промени и по jabber сървъра. И не само че често го презареждат, но и често губи връзка с други сървъри в мрежата. В момента има връзка само с JID-ове от jabber.org и jabber.com.

Вторият извод е, че винаги трябва да използваме шифриране на данните, които предаваме през такава толкова несигурна среда, каквато е Интернет.

Третият (който е много спорен в jabber средите) е, че е най-добре да използвате сървъри “in your vicinity”. Тоест щом сте в България – използвайте jabber.minus273.org. Така ще се избегне ненужното претоварване на “централни” (разбирай “известни”;) сървъри, какъвто е jabber.org.

Аз ползвам и turin@jabber.org (status), и turin@jabber.minus273.org (status).

Ако някой не ме намира на единия, може да използва другия. Страхотно е, че се появи този първи “наш си” сървър.

Но все пак най-важното си е да не се случват неприятни произшествия. И в jabber мрежата да не се късат връзките между сървърите. Тогава няма да има значение дали съм към jabber.minus273.org или към jabber.org.

Докато работех за превода на КДЕ на български, без сам да разбирам, без да си го поставяме за цел в екипа превеждах предимно програмите, които използвам. Тези, които съм свикнал да отварям често и да им гледам зле преведените интерфейси. Стремеж някакъв към “чистофайничество”; не мога да почистя това, което не виждам, нали? ;)

Казвам, че не е било цел на екипа, защото наистина символ-верую беше (а и вярвам че и днес е) класацията на преводите в Интернет. В страницата на КДЕ, едни графики с приятно зеленичко… има ги подобни за превода на Gnome. Само че в “GNOME на български!” не се прехласваме чак толкова по тях. А пък и статистиката е “приятелски настроена” така или иначе ;)

Едно от нещата, с които не бях съгласен с Радостин Раднев, който днес ръководи проекта, беше неговата визия за това кое трябва да се превежда и кое – “не трябва”. Или по-скоро “трябва да не се превежда”. Моето мнение е, че щом някой е отделил време и всякакъв различен негов си ресурс за превода на *нещо*, то това нещо трябва да бъде представено пред хората като заслуга на човека, трябва “да се даде кредит”. Ако преводът не е добър, големите разбирачи в екипа са за това – да помогнат на човека да довърши качествено започнатото.

Защото пределно ясно е, че това е доброволна работа. И ако не поощряваме доброволната работа с една блага дума поне, накъде сме тръгнали въобще?…

“Не самодейността, не обичам тази дума… любителското изкутсво! Любов трябва на изкуството, а не интриги!” (“Вчера”)

Докато бях в екипа, се опитах да подобря малко поне доста остарелия превод на Quanta, дело на Борислав Александров. Честно казано, не помня дали успях да предам последните си преводи, преди да напусна екипа, ама вече бях поработил малко. Но едно е факт сега: една от настолните програми, които ползвам най-често, Quanta, вече е без превод.

Преводът още стои в клона KDE_3_3_BRANCH на cvs. Радостин явно го е изтрил от HEAD и в новата, 3.4 версия на КДЕ просто няма да го има.

Аз вече не използвам КДЕ, стремя се всички настолни програми, с които работя, да са от проекта Gnome. Мисля, че *така трябва*, защото работя по подобряването на българския Gnome. А и наистина ми харесват повече. ;)

Но Quanta е прекрасна програма и Bluefish и Screem успяват само да се доближат до нея засега. Вярвам, че някой ден ще мога да се чувствам достатъчно удобно с Bluefish или Screem, за да забравя за “другата” програма. Още повече, че тя започва все повече и повече да зависи от KParts – нещо прекрасно за КДЕ програма, но само ако се изпълнява в среда на КДЕ, а не ако се извиква от “Gnome като моя” ;)

Да, някой ден ще спра да обновявам Quanta и ще я изтрия, може би.

Но дотогава ще ми е много тъпо, че ще ми тръгва без превод. Да, знам, че в превода имаше грешки, ама я сериозно – някой оплакал ли се е от тях? Ако да – защо не ги е оправил? Преводът си беше използваем, все пак… така де, аз поне го използвах…

Който не иска превод, да си го изключи.

Пробни jabber клубове

Една от очакваните с интерес нови възможности на клиентите и сървърите в мрежата на jabber е описаната в разширението на протокола № 144 (JEP-0144) – Roster Item Exchange.

Качествено новите възможности на джабер, които се очакват с нетърпение включват също и пълно внедряване на PubSub, което от своя страна ще доведе до безброй нови неща, сред тях стандартен начин за обмяна на rss новини, обмяна на аватари на потребителите и много други.

Но специално 0144 се занимава с нещо доста по-конкретно – става дума за възможност за обмен на записи от списъка на потребителя. В списъка (roster; защо казвам точно “списък” можете да прочетете тук) може да има най-различни записи, включително и абонаменти за новини, реализирани с въпросния PubSub (JEP-0060) и др.

Това, което прави 0144 е просто да обменя записи. Когато очакваният момент на внедряване на това разширение в клиентите и сървърите дойде, обмяната, синхронизирането на списъците, също така и автоматичното поддържане на служебни списъци, например добавяне името на нов колега и изтриване имената на двамата напуснали в служебния джабер сървър – всичко това ще бъде лесно, достъпно. Ще бъде възможно.

Днес тези неща се правят от админите със скриптове на обвивките. Не че едно решение със скриптове не може да бъде елегантно, просто 0144 ще даде тази свобода в ръцете на потребителите, не само на скриптиращите админи. И правилно – списъкът е мой и трябва да мога да го управлявам. ;)

Засега няма внедрен 0144. Има много планове за скорошно внедряване, но екипите, които се опитвам да следя, все решават, че много по-важно е да се програмира PubSub.

Днес попаднах на пробна реализация на Roster Item Exchange. Компонентът е наречен “Clubs” :) Инсталиран е на сървъра jabber.cd.chalmers.se – пуснете откриване на услугите (disco) на този сървър и ще видите услугата.

Имайте предвид, че това е пробна реализация и нямам никаква представа дали и как работи. Авторът Magnus Henoch твърди, че всичко работи, в основни линии.

Както неведнъж съм казвал, в света на свободния софтуер най-доброто е това, което се прави в момента. ;)

Аз ще пробвам Clubs, а вие? ;)

“Отблизо”, описанието… И брадите на хората

Преди два дни с Краси двамата се юрнахме да ходим на кино. Не че св. Валентин е страшно традиционен празник, нито пък винаги на Трифон Зарезан зарязваме лозите…

Знам, че се изписа много и тази година за празниците, защо, кога и кои трябва да се празнуват и т.н. Нямам нито категорично отношение, нито пък ми се пише за такова. Просто отидохме на кино. А за нас това напоследък е събитие.
Всъщност искахме да идем на театър, но в Сатиричния билетите бяха свършили. И затова – в Мултиплекс-а, тъкмо видяхме Дикс, който бачка там. ;) Вечерта беше готина, пък и освен Дикс в НДК видяхме и Генчо (a.k.a. Gengata), когото не бяхме виждали цяла вечност. Последният ни разговор на бира на старата агитка, Павката, Ванката, Генчо и аз, беше още почти по студентско време. Темата беше О’Шипка и тогава ми харесваше да говорим за тая дупка. Сега го мразя – единственото нещо, което оправдава съществуването й, е че долу се свири музика наживо. Всичко друго е бля-я-я. (Лично мнение;)

—-

Сега се сетих как през най-големия студ тази зима, във снежната виелица, отидохме с премръзнали крака, едва-едва се добрахме до заветното “O’…” и бяхме качествено прекарани. Отидохме в съседното “Вещиците”, където веднага се намери място за нас на маса за двама и то до камината. Приятното впечатление се разреждаше от разтапящия се скреж по брадата ми. ;)

Е, едно е сигурно за “Вещиците” – наистина се различава, защото понякога там е готино. Понякога – изобщо съвсем не е. За разлика от съседното място, където винаги е отвратително. Имам предвид ако си отишъл да хапнеш, не говоря за живата музика. ;)

—-

Като казах за брадата… След нова година бях с променен дизайн малко ;) Бях с брада. Малко хора ме видяха с нея; освен най-близките май само хората от екипа на “Gnome на български!”. Лека-полека я намалявах, докато накрая приличах на подстриган вариант на Джеймс Хетфийлд от едно време. Махнах я, когато при поредното “намаляване” се порязах гадно.

Има нещо интересно в брадите, което чак сега разбрах – всъщност като носиш брада не си с брада. Ти си си както си се знаеш, просто другите около теб виждат брадата ти. Като посвикнах да я нося и като престана да ме дразни, си се чувствах “най-нормално-обръснат”. А пък хората ми казваха “о, брада си пуснал”… странна работа. Сега пък, като я махнах, се хващам, че леко посягам да я “пригладя” ;)

—-

Казвах ви за киното. Гледахме “Отблизо” (“Closer”). Не го гледайте. Тъп е.

В описанието на филма пишеше “романтична комедия”. Е чий болен мозък е измислил, че филмът е “романтичен” и че е “комедия”, не зная. Но на нас ни беше смешно, защото така се бяхме настроили – да ни е весело.

Иначе, за въпросния “измисляч на описания” – мой човек, ако това ти е “романтичната комедия”, не ми се мисли кое за теб е тъжно, тежко и трагично! Ама наистина! ;)