Daily Archives: 27 March 2006

Станислав Лем почина

Днес в Полша е починал писателят Станислав Лем. Един от най-известните в света фантасти, един от неголямата група съвременни писатели-фантасти, които наистина имат оригинални идеи. Починал е в клиника по сърдечна хирургия в Краков на 85 години.

Лем е легенда в класическата вълна на научната фантастика и много читатели у нас, много мои познати и приятели го познават с книги като “Приключенията на звездния навигатор Пиркс”, “Соларис“, “Кибериада” и “Непобедимият“. По много от книгите на Лем бяха направени филми – повестите за Пиркс бяха филмирани, имаше филм “Соларис”. Дори наскоро излезе холивудска преработка на “Соларис”.

В книгите си Станислав Лем проправяше пътища в неизвестното и разчистваше земите за плодоносната по-нова вълна във фантастиката, модерното днес смесване на sci-fi и фентъзи. Ако приемем, че хора като Зелазни проправяха пътя с меч и магия, то Лем показваше звездите и чертаеше траекториите на звездните кораби. И всички пишеха за човешкото в изследванията, в откритията, в завладяванията. Затова и днешната фантастика е толкова добра – защото имаше прекрасни бащи.

Станислав Лем е един от тези бащи на фантастиката. Вече ще е много по-ценно за мен да препрочета “Непобедимият” – книга, надскочила технологиите и еволюционните разбирания на времето си. Или “Соларис”, където човешките проблеми и чувства загатват за необятността си.

Преди време писах за кончината на Джералд Даръл, сега разбрах, че и живият ум на Станислав Лем ни е напуснал. Това, което можем да направим, е да продължаваме да отгръщаме страниците им, за да оживяват в думите си и да си говорим с тях. Така, както са ни говорили, когато като малки сме ги чели притихнали от вълнение и възхищение пред разкриваните ни огромни нови светове.

Любим мой израз още от времето, когато четях за навигатор Пиркс е репликата на трибунала (цитирам по памет, става дума за тази най-долу):
—-


– ….знаех, че в инструкциите пише друго, но всички правят така.

– Какво имате предвид?

– Практически на всички кораби, на които съм летял, се регулираше степента на затягане на коланите, за да се улесни работата.

– Разпространеността на нарушението не го оправдава. Продължете.
—-

На добър път към нови светове, Станислав Лем!

Bike ’em

И аз открих сезона! Преди малко с отмаляли ръце внесох колелото вкъщи, смених дрехите, от които вече капеше вода и седнах да пиша. Приятно е да си припомням, че това е личният ми бележник и освен кампании, призиви и публицистика има място и за най-нормални блогерски статии.

Общо “излетът” ми отне някъде около два часа, може би малко по-малко от два. По средата на пътя, когато взех да се връщам, на два-три пъти си казах, че няма да го бъде и тази година просто ще отсвиря колелото и ще пътувам с гр-“адския” транспорт. Но е било момент на слабост – супер си е на колело! Макар да е опасно… Но е опасно не заради колелото, не заради карането ми, не и заради устройството на улиите ни. Е, можеше да има и алеи, да.
Но най-голямото бедствие на пътя са шофьорите. Бях забравил какви дебили има из софийските улици. Добре че старите навици бавно се забравят и бях нащрек през целия път. Например някакви зареждат магазин. Ще кажете – хубаво, трябва си. “Да, ама не!” Не стига че са задръстили цялото движение в едната посока по “Стамболийски” и минават само ненормалните бакшиши и наперените “голфаджии”, ами и наредили, моля ти се, някакви кашони на ръба на рампата на камиона. Висока купчина, на външния ръб на рампата, този към платното. Тръгвам да заобикалям и гледам все пак да не си убивам съвсем скоростта, а някакъв кретен (в последния момент го виждам) подхвърля поредния кашон върху купа. Кашоните се люшват навън към пътя, към мен, който минавам отдолу в момента. Натиснах педалите и не се обърнах – май нещо се разсипа, ама не ме интересува. Дано да са повредили стока.
Ако беше паднал кашонът върху мене? Празен кашон няма да ме нарани, но отляво фучаха безмозъчните шофьори – на такова място и при такъв трафик ако паднеш, си ставаш на палачинка директно.

Друг пример – има едно кръстовище в София, което е уникално – “Оборище” и “Левски”. Там по цял ден префучават лъскави коли, правят десен завой без да гледат за пешеходци и отлитат към парламента. Наоколо има лъскави заведения и репортажите от парадната акция на полицията по проверка на нощните заведения и колите пред тях винаги са с кадри от това кръстовище. То си е страшно да се пресича пеша на пешеходната пътека и при зелен светофар, пък какво става с колело… Там например не бих експериментирал с левия завой, определено. Дето се вика “не само ще те сгазят, ами и няма да те лежат”.
И там – задръстване. Червено е вече от поне 5-6 секунди, обаче колите продължават да прииждат към центъра на кръставището. Все едно ще закъснеят, да им се не види. Аз слязох от колелото, “спеших” се и пред очите ми видях как едно момче тръгва да пресича (има си зелен сигнал човекът), минава между едно камионче и една лъскава кола и чичката в сребристия металик нарочно дава газ. Притисна му крака гадината и момчето се задърпа, освободи се и го изгледа стреснат. А оня се хили и маха с ръка “ами мини отзад, бе, що минаваш пред мен”. Ами аз ако можех като пешеходец да подпра с коляно въртящата гуми кола и да кажа “къде, бе, пази се, че ще те сгазя”, дали щеше да им е приятно?

Ненормалници. Не зная кои станаха в повече в София – хората или автомобилите, но това определено трябва да спре!

Иначе беше приятно. Повече гледах да карам по тротоарите, защото още не съм свикнал със шофьорите. А пък и те – с велосипедистите. Видях много хора с колела в центъра и с доста се разминахме по тротоарите. Явно и други са имали критичен опит с шофьори. ;)

Мислех си, че тези дни ще ида да изненадам бившите ми колеги от енергото и ще покараме малко с Жоро и Макс. Може след тяхната работа да им ударя среща на по бира.

И друго си мислех. У нас неща като “критична маса” няма начин да станат, поне не в близкото бъдеще. Не за друго, не защото няма да се съберат достатъчно байкъри и пешеходци, ами просто у нас шофьорите са с опасно ниска култура. По време на “критична маса” в големите градове шофьорите се възмущават, но се примиряват и почти винаги проявите минават без големи инциденти. А у нас ако тръгнем така, масово по улиците, май шофьорите хич няма да дават предимство, ами ще газят наред.

Все пак времето вече е хубаво, пролетта дойде и освен в смрадливия и задушен център трябва да се кара и в парковете. Защото обиколката на Витоша наближава ;)