Daily Archives: 24 May 2006

Нов живот за стари книги: проектът

Проектът “Нов живот за стари книги” е инициатива в Интернет, която има за цел да доведе до българската публика класически, известни ни още от детството преводни книги. Сегашните преводи на някои от тези книги, с които в ръка сме заспивали, са със запазени от издателствата права. Затова не може тези преводи да се публикуват свободно и да са обществено достъпни. Можем единствено да се надяваме издателствата да решат да пуснат ново издание и да имаме парите да си ги купим. Решението на проблема е в създаване на конкурентна среда, в която да можем да четем различни преводи и да избираме по-добрия и по-достъпния.

Продуктите на проекта за нови преводи ще бъдат лицензирани с някои права запазени (с лицензите от групана Creative Commons) или без никакви запазени права. Това означава, че преводите ще могат да се четат, разпространяват, изтеглят от Интернет и споделят с приятели. Редом с напълно свободната електронна версия на превода ще бъде налична и възможността за поръчване през Интернет на отпечатано тяло, като печалбите от тези продажби ще се разпределят между създалите продукта преводачи, редактори и дизайнери на текста и корицата.

Какво може да промени този проект?
Новите преводи могат да съберат енергията и ентусиазма на много преводачи, които искат да превеждат за хората, а не само за пазарните стратегии на издателите. Много филолози, които днес работят в друга сфера, не по специалността си и няма да имат възможността да преведат нещо за голям издател, могат да се включат в проекта и да зарадват читателите.
Имената на тези преводачи ще бъдат вписани в преводите и преведените текстове, след графично оформление, ще бъдат предоставени за публикуване в интернет-издателства. Това означава, че всеки, който иска да притежава хартиено копие на преведената книга, ще може да си я поръча срещу малка сума и ще знае, че цената, която плаща, отива в джоба на преводачите, редакторите и дизайнерите. И че с всяко купуване на книга от проекта подпомага пряко развитието му. Участва в осигуряването на прехрана на тези хора, като заплаща работата по специалността им. Вместо да продават по сергии и да работят в барове, те ще могат да превеждат, редактират, рисуват корици…

Какво е състоянието в момента?
Всяка книга, както и всяка друга творба на изкуството след създаването си автоматично получава защита на т.нар. “авторски права” от закона. В различните страни законите за авторско право са различни, но в съвременния западен свят (тоест и у нас, а и почти навсякъде по света) са сходни помежду си. Тези “авторски права” гарантират пълен монопол върху разпореждането с творбата след създаването и публикуването й през целия живот на автора и дори след смъртта му – у нас срокът е 70 години след смъртта на автора. Монополът на “авторските права” може да се преотстъпва и откупува – това е в основата на издателския бизнес, най-ценният ресурс там е откупеното авторско право. Понякога с договора издателите го откупуват временно, при определени условия, за определени употреби или направо откупуват пълните права от автора.

Авторите най-често нямат възможността сами да издават книгите си, затова подписват такива договори с издателите. И се прехранват с хонорари за творбите си. Както например навремето Ван Гог е рисувал или Достоевски е писал – следващата картина или следващият разказ е бил авансово изплатен и парите са отишли за наем и храна. Истинските права, които урежда законът, не са авторски, а издателски. Възникването на идеята за авторските права е свързано с началото на масовото издаване на печатни книги. Целта е регулиране на издателския бизнес и съответното му държавно облагане. Затова на практика законите за авторски права служат най-често и най-видимо на издателите, по-незабележимо за държавни такси и едва на последно място идва авторът.
Но какво става, когато авторът умре? Ако е бил собственик на правата си и ако книгите му се продават, може наистина да има малко пари за децата му. Но защо трябва давността на правата да е цели 70 години след смъртта на автора? Статистиките сочат, че почти всички книги са продаваеми масово през първата година на издаването си. Малка част – и през втората година. Едва много малко от книгите – тези, които издържат второ и трето поредно издание, могат да носят печалби повече години. Но във всички случаи става дума за период под десет години.

Книгите, които продължават да печелят пари от допълнителни тиражи и от постоянното си преиздаване, са много малко и са известни световни класики. Всички останали произведения попадат в пазарната им сянка и изчакват 70-годишния законов срок. Недостъпни за свободно обществено използване. Не става дума, че не са безплатни – тези книги нямат тираж, нямат нови издания, няма дори и бройки в по-малките библиотеки. Дори и за човек, който иска да плати за тях, те остават недостъпни.
Същата е и съдбата на филмите, между другото – много ясен и отрезвяващ пример е този с авторските права в киното. Огромен брой стари киноленти са безвъзвратно загубени вече, защото са се разпаднали химически, докато “чакат” изтичането на правата им. След като са стояли дълги години в хранилищата на филмовите компании, днес в кутиите им има само сив прах. Не е било легално възможно дори да се копират с цел физическо запазване – законът за авторското право се занимава именно с ограничаване на копирането.

Как можете да се включите и вие?
Проектът “Нов живот за стари книги” е постоянен, няма срокове и можете да го подпомагате както намерите за добре и когато имате възможност. Най-вече проектът ще има нужда от преводачи и редактори. Всеки, който има интерес към графичното и текстово предпечатно оформление също може да бъде полезен. Икономическата схема, по която ще се получават евентуалните печалби от продуктите на проекта не е съвсем уточнена, но едно е сигурно – основният ресурс винаги ще бъде връщан на самите преводачи, редактори и дизайнери. Това означава, че ако проектът успява да продава част от творбите, печалбите ще бъдат за създалите ги.

И по-конкретно?
Засега адресът на проекта е този:

http://yasen.lindeas.com/wiki/OldBooks.
Там ще се извършва работата по текстовете. В скоро време описанията там ще бъдат по-удобно подредени и работата ще бъде улеснена. Всеки е добре дошъл да добавя предложения за конкретни нови преводи и да се добавя в списъците като преводач или редактор.

В скоро време очаквам да се появят подобни проекти и в други сайтове. Дори призовавам който има интерес към идеята, да я подкрепи с проект на своя си сайт. Инициативата може да избегне неудобствата на централизирането си и да се развие разпределено. Когато отделните проекти в различните сайтове напреднат достатъчно и имат конкретни резултати, готови преводи на текстове, може да се започне събиране на хората на периодични срещи – на живо или, при невъзможност, през мрежата. Тези срещи ще имат възможността да прераснат в свободни литературни клубове. Посоките за развитие на проекта след това са много, различни и интересни. Най-добре да ги оставим на бъдещето :)

Честит ни празник – 24-ти май!

Днес е 24-ти май – денят, който отбелязваме като празник на славянската писменост. Не искам точно днес да се задълбаваме много във въпроса доколко е славянска и дали Константин-Кирил и брат му Методий са създали първо глаголицата или първо кирилицата. Има историческа хипотеза, според която двамата братя създават глаголицата, а след това ученикът им Климент Охридски създава кирилицата. Има и обратно на това твърдение, което казва пък, че кирилицата е създадена именно от Константин-Кирил Философ, а глаголицата е създадена по-късно от учениците. Има и други предположения, едно от друго по-интересни и всяко подкрепено с достатъчно логика или част от оскъдните от това историческо време писмени източници.
Но най-важното е, че азбуките, съставени от братята Кирил и Методий са предназначени да обслужват езика, който днес наричаме с общото име “славянски” и представлява всъщност старобългарския език. Който се е говорел из българските земи по времето на последния български кан, Борис I и синовете му княз Владимир и един от най-образованите български владетели, цар Симеон Велики. Вярно е, че тази същата азбука, в двата си варианта, които в началото са се срещали заедно и едва времето е наложило по-близката графично до византийските букви кирилица, е била използвана от много други народи, все близки на България. В близки земи географски, които различни владетели ту са присъединявали към границите на България, ту са отстъпвали. И в близки културно земи, където се е разпространило християнството. А след Византия именно България е била най-развитата културно страна из целия познат тогава в тази част на света цивилизован свят.
Само примерът с влиянието на кирилицата върху руското развитие е показателен. Някои историци дори изказват мнения, че Руската империя се е стремяла да повтори славата и да “възстанови” в себе си Източната римска империя и съвсем осъзнато са имали предвид не Византия, а България. Причина за такова приемане на имперското наследство от България, а не от Византия някои виждат в езиковата близост, довела до такова развитие на съвременния руски език, че днес сравнително лесно българите разбират руския и руснаците разбират българския. Но не можем дори да намекнем за такава езикова близост на някой от тези езици с гръцкия, езика на оцелялата и велика източна християнска империя.
Но как точно са се смесвали езиците, кои думи какъв път са извървели е въпрос, с който следва да се занимават съответните науки. Днес не бива да ни вълнуват въпроси за наследството на Кирил и Методий, защото такива теми само пораждат и подклаждат безмислени вражди за някакво въображаемо историческо равновесие. В историята не могат да бъдат търсени възмездия, защото историографията се пише от отделни хора, с техните лични разбирания и светогледи. Затова историографията, конкретният разказ за събитията се променя с всяко ново изследване, с всеки нов прочит и в това е част от очарованието на историческата наука.
Историята като историческо разбиране, от друга страна, не оставя място за съмнения относно историческата справедливост или пък за националния реванш. Историята като постоянно развитие е част от нас днес така, както е била част от пламъка в гърдите на революционерите ни в края на 19в. Или в плановете на първите български канове по тия земи, в религиозното и културно развитие на тракийците векове преди това. Част от всичко.
Толкова пъти са ни го казвали. И ние или сме го приемали за нещо “отнесено”, някаква лишена от съдържание религиозна фраза и не сме го разбирали, или със страхопочитание сме го записвали в учебниците. И пак не сме го разбирали. Например “Времето е в нас и ние сме във времето”, думите на Левски. Историята не е откъснат от нас факт, замразен в учебниците по история. Тя е живо развитие на света ни, животът на живота ни и всеки нов ден я допълва, без тя преди това да е била “непълна”. Може би само е била мъничко по-млада.

И разпространението на новата ни писменост през 9в., “златния” девети век, е част от историята ни така, както и ние днес сме част от нея. Това, което са направили Константин-Кирил, Методий и учениците им Климент Охридски, Наум Преславски, Ангеларий, Горазд (станал първият епископ на Краков) и това, което са правили всички християнски мисионери из български, руски, сръбски и други земи и владетелите им, когато са интегрирали в местните традиции старобългарския език, наричан още църковнославянски, е едно и също по важност. Това, което днес правим за удържане и подхранване на въпросното развитие също е еднакво по важност с делото по съставяне на глаголицата и кирилицата.
Можем винаги да кажем, че солунските братя са велики с творението на живота си и че нито един днес не може да ги доближи, но няма как да сме прави. Животът, делата на хората и историята на културите са така ценни днес, както са били ценни и преди. Няма по-велики хора, няма недостижими примери – има хора, които са изпълнявали делото на живота си. И не са си губили времето в прекалено обмисляне величието и недостижимостта на предците. Защото времето е в нас и ние сме във времето, нали? :)

Честит празник!